Решение № 2377 от 19.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2377 гр. Пловдив, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330203708 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. М. П., ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5489479 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.

/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище, че техническото средство с което е установено нарушението е мобилна система за видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.

Предлага същият електронен фиш да бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П., в писмено становище поддържа жалбата, като посочва, че мястото на нарушението не е това, посочено в протокола за използване на АТСС, а същото място е съществен реквизит на електронния фиш. На следващо място взема становище, че не са попълнени 1 всички реквизити в протокола за използване на АТСС, като липсва номер на първо и последно статично изображение, което прави невъзможно да се установи дали с посочената в електронния фиш камера е заснето нарушението. Още посочва, че не е изпълнено императивното изискване на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, а именно – да е направена снимка на разположението на уреда, като такава е приложена по делото, но същата по никакъв начин не може да бъде свързана с деня на осъществен контрол и мястото на същия.

Отново предлага обжалваният електронен фиш да бъде отменен, както и да бъде присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 05.06.2022г. - видно от представения екземпляр от фиш с отбелязване върху същия, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОДМВР – гр.Пловдив на 09.06.2022г., съгласно отразеният входящ номер, по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен 2 текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 16.12.2021г., в 13:35 часа, в град Пловдив, бул.„България“ номер 118, в посока град Пазарджик, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на МПС – товарен автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 85 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 35 км/ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 88 км./ч. – превишение с 38 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 16.12.2021г. и час - 13:35:23ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя И. М. П..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на 3 установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив, бул.„България“ номер 118, в посока град Пазарджик, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в размер на 400 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“ при Български институт по метрология, същото техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46.

Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата 4 за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 16.12.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е – от изток към запад.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя И. М. П..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 16.12.2021г..

Съдът намери за неоснователни възражението, че техническото средство с което е установено нарушението е мобилна система за видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.

Същият аргумент, а именно – че след като системата за контрол е мобилна, то се „предполага“ наличието на полицейски служители, поради което е налице нарушение на чл.189, ал.4 от ЗАНН, би могъл да се изкаже за всяко нарушение, установено с мобилно автоматизирано средство или система, от което следва извода, че използването на мобилна средство за контрол следва винаги да е незаконосъобразно. Последният ред на мисли обаче противоречи на § 6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където изрично е предвидила, че „Автоматизирани технически средства и системи“ могат да бъдат и мобилни такива. Същата разпоредба на § 6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП още пояснява, че мобилното техническо средство или система установява нарушенито в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, която дейност по поставяне начало и край на работния процес очевидно не е контролна такава по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗАНН, за да е налице твърдяното нарушение последни ред.

На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че 5 мястото на нарушението не е това, посочено в протокола за използване на АТСС, а същото място е съществен реквизит на електронния фиш.

Последното възражение се явява по същество недоказано, доколкото по делото липсват каквито и да е данни, хвърлящи съмнение върху ясно посоченото е обжалвания електронен фиш и Протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 16.12.2021г. място на нарушението, а именно – град Пловдив, бул.„България“ номер 118.

Също така не може да бъде споделено и становището, че не са попълнени всички реквизити в протокола за използване на АТСС, като липсва номер на първо и последно статично изображение, което прави невъзможно да се установи дали с посочената в електронния фиш камера е заснето нарушението. Липсата на посочване в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично изображение по никакъв начин не препятства свързването по несъмнен начин на статичното изображение с изследваното нарушение, доколкото на самото статично изображение изрично са указани времето и мястото на неговото заснемане, както и техническото средство, с което е извършено заснемането – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196

Съдът намери за неоснователно становището, че не е изпълнено императивното изискване на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, а именно – да е направена снимка на разположението на уреда, като такава е приложена по делото, но същата по никакъв начин не може да бъде свързана с деня на осъществен контрол и мястото на същия. Така макар действително чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи да е предвидено, че протокола се съпровожда със снимка на разположението на уреда, то същата Наредба или друг нормативен акт не предвижда ред за изготвянето на снимката, а именно – съставяне протокол за направена снимка или др. подобни, а единствено снимката да съпровожда протокола, което в случая е изпълнено. Още трябва да се обърне внимание, че значението на въпросната снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от Наредбата е да се придобие обща представа за типа на техническото средство и начина на неговото разположение (за което по делото липсва спор), а не по същата да се 6 установяват данни за точното място и време на осъществяване контрола и т.н. данни, които са обективирани в протокола.