Решение № 582 от 09.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. П., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Н. Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100055 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от А. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, към настоящия момент изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор П., чрез адвокат М. И. – С. от АК П., със служебен адрес: гр.

П., ***, ет. 2, против Прокуратурата на Република България, представлявана от И.ф. Главен прокурор Б. С., с адрес: гр. С., ***- Съдебна палата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.12.2019 г. в РУ на МВР гр. П. била образувана преписка с вх. № 181800-19769 за престъпление по чл.194, ал.1 от НК по жалба на Г. С. В. за това, че на 23.12.2019 г. личният му мобилен телефон бил откраднат от фирма за производство на колбаси „Е. М.“, намираща се в с. В., общ. П..

На 09.01.2020 г., след проведените ОИМ, органите на реда приели, че извършител на кражбата бил ищецът, като в същия ден той бил отведен в сградата на РУ П., разпитан и задържан за срок до 24 часа.

По образуваното досъдебно производство № 1463/2019 г. по описа на РУ на МВР гр.

П. били извършени необходимите по преценка на наблюдаващия прокурор процесуално следствени действия - разпит на свидетели, назначаване на експертиза и други, а ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и спрямо него била взета мярка за неотклонение - подписка.

На 13.09.2021 г. в Районен съд П. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1373/2021 г.. По посоченото наказателно дело били проведени няколко открити съдебни заседания, като на 21.02.2022 г. била постановена присъда, с която подсъдимият бил признат за невиновен.

1

Смята, че с оглед на гореизложеното, следва да се отчете че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, задържан е за срок от 24 часа, а наказателното производство е протекло във времето повече от три години, което според тях, надхвърля разумните срокове за провеждането му.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, изразяващи се в стрес, притеснения, безсъние и безпокойство. Трябвало е да лежи в ареста за едно денонощие, като му е отказано да се обади на адвокат. По отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. След като научил за задържането на Т., работодателят му го поканил да напусне и договорът му бил прекратен. Ищецът останал без работа много дълго време, като бил лишен от получавания до този момент гарантиран трудов доход. С него, от една страна, той покривал своите нужди, а от друга - тези на своите родители, с които живее в гр. Б.. В този период майка му била в много лошо здравословно състояние и основно той се грижил за нея - както физически, така и финансово. Т. изпаднал в състояние на отчаяние и депресия, че не можел да им помага. Освен това, в резултат на започналото и водено разследване Т. загубил доверието на работодателя си, а колегите му от работата, с които бил близък, се отдръпнали и не желаели да общуват с него. Чувствал се в изолация.

По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. Главния прокурор Б. С., да му заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2022 г. до окончателното н изплащане.

Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат М. И. – С. от АК П., като искат от съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор, чрез прокурор Р. П. - Прокурор в Районна прокуратура гр. П., в който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Твърди се, че във връзка с претендираните неимуществени вреди на ищеца, последният не представил никакви доказателства, от които да се установи наличието на претърпени неимуществени вреди. Не представил никакви доказателства касаещи наличието на трудово правоотношение и неговото прекратяване.

Смята, че претенцията му е насочена към служители на МВР, с оглед посоченото, че е задържан за до 24 часа.

Счита, че обремененото съдебно минало на ищеца сочи за по-нисък интензитет на твърдените вреди и невъзможност за разграничаване на същите. Смята, че твърдените вреди може да били в резултата и на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца, което съвпада с процесния период на водене на ДП.

2

Излага хронологично извършените действия по соченото от ищеца ДП и НОХД.

Излагат се твърдения, че размерът на претендираните неимуществени вреди е завишен и не съответства, както на принципа заложен в чл.52 ЗЗД, така и с установената практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

В подкрепа на изложеното сочи, че ищеца не е понесъл никакви ограничения както в правата му, така и в правото и на свободно придвижване и личен живот. Изтъква, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи изводът, че ответникът със своите действия е причинил вреди. По отношение на иска за имуществени вреди, ответникът сочи, че ищцата не представя доказателства в подкрепа на искането си. Прави се възражения за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез прокурор Златина И., иска от съда да отхвърли исковата претенция. Депозира в предоставения от съда срок писмени бележки.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените заверени копия на актове на съда, касаещи водените против ищеца досъдебно и съдебно производство и приобщеното към настоящото дело НОХД № 1373/2021 г., по описа на РС П., съдържащо в себе и досъдебно производство № 1463/2019 г. по описа на РУ на МВР П. се установява, че последното е образувано с постановление от 31.01.2020 г. на прокурор при РП П. срещу „неизвестен извършител“, за това, че на 23.12.2019 г. в с. В., обл. П., е отнета чужда движима вещ – мобилен телефон, марка и модел „Samsung“ с ИМЕИ 353566206442703, от владението на Г. С. В. от с. Юнаците, без негово съгласие с намерение противозаконно да си присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК.

С постановление от 12.03.2021 г., ищецът А. Т. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че на 23.12.2019 г. в с. В., обл. П., е незаключено шкафче в съблекалня във фабрика за колбаси „Е. М.“, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Samsung“, модел „J6 Black“ с IMEI 353566106442703, от владението на Г. С. В., ЕГН ********** от с. Юнаците, ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да си присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК. С постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Т. е определена МНО „Подписка“. Ищецът е разпитан в качеството на обвиняем. На 16.03.2021 г. на А. Т., са предявени материалите от разследването. На 31.08.2021 г. е извършено ново предявяване на материалите от разследването.

С обвинителен акт по ДП № 1463/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. П., пр.пр. № 339/2020 г. на РП П. ищецът е предаден на съд, по който е образувано НОХД № 1373/2021 г., по описа на РС П.. В рамките на съдебното производство пред РС П. са проведени 3 съдебни заседание, като по всяко едно от тях ищецът се е явявал лично и с процесуалния си представител адвокат М. И.. От материалите по наказателно дело се установява, че в хода на същото са разпитвани множество свидетели.

3

С присъда № 16/21.02.2022 г. ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Видно от представеното свидетелство за съдимост, ищецът е осъждан към момента на привличането в качеството на обвиняем.

По делото е приложен трудов договор № 886/31.05.2019 г., от който се установява, че ищецът е започнал работа в „Е. М.“ ЕООД, на длъжност „пакетировач“. Приложени са и молба от ищеца, адресирана до работодателя му „Еко Мсс“ ЕООД, с която моли трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 09.01.2020 г. и Заповед № 9/02.01.2020 г., от която се установява, че е прекратено, считано от 09.01.2020 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

За доказване на претърпените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Д. Т.а – майка на ищеца.

От показанията й, който съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК се изяснява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е оказало неблагоприятно влияние върху емоционалното му състояние – бил много изнервен и притеснен, както към момента на задържането си, така и след, когато било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“, което изтърпява към настоящия момент. Имал е опасения, че ако не го оправдаят ще му се удължи размера на наказанието, което изтърпява. Свидетелката споделя, че след като е бил обвинен в кражбата /задържан за 24 часа/ е напуснал работата си в „Е.

М.“, като уточнява, че е бил принуден. След това не е могъл да се върне или да започне друга работа, тъй като срещу него се водило наказателно производство за процесната кражба и не са искали да го наемат. Това се отразило и негативно на ищеца, тъй като не можел да помага финансово на своите родители. Твърди, че очакванията на ответника били, че разследването ще приключи бързо, но това не се случило. Посочва, за какво престъпление е признат за виновен и изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Не си спомня дали когато е извършил деянието, за което изтърпява наказанието си е работил в „Е.

М.“. Свидетелката не знае дали ищецът е извършвал някакви нарушения по време на престоя си в затвора.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката споделя пред съда непосредствените си възприятия относно емоционалното състояние на ищеца по време на воденото срещу него досъдебно производство и в този смисъл показанията й съставляват първичен източник на доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната 4 действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата.

Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от увреждането при осъществяване на фактическите състави на чл.1 и 2 от Закона, които се определят от съда по "справедливост", като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като основание на заявената претенция за обезщетение ищецът сочи хипотезата на правната норма на чл.2, ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ, а именно, че прокуратурата отговаря за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата са налице-ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 НК и в крайна сметка е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1373/2021 г. по описа на РС П. на 09.03.2022 г., което се установява от приложеното НОХД. Поради тази причина се явява неоснователно твърдението на ответника, че нямало доказателства, че оправдателната присъда е влязла в сила.