Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3004 от 20.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11266/2022
Вид
Решение № 3004
Подписан
20.05.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Росен Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3004 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100111266 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД.

ИЩЦАТА Л. В. К. в исковата молба (по насрещен иск по друго дело, отделен за гледане в самостоятелно производство) твърди, че ответникът, тъй като бил постоянно в чужбина, упълномощил майка й и негова сестра С. К.а Д.а да го представлява по изпълнително дело, по което описаният апартамент бил възложен на Г. Д.. Апартаментът бил в лошо състояние, а обзавеждането било старо и овехтяло. С. Д.а и Г. Д. се договорили устно ищцата да направи основен ремонт на имота и да го купи в следващ момент, когато ответникът се върнел в страната, а междувременно Л. К. да ползвала апартамента. Ищцата се съгласила с това и извършила ремонт на обща стойност 30 420,57 лева, включваща СМР (материали и труд) и закупено ново обзавеждане.

В уточняваща молба излага, че извършеният ремонт е довел до увеличаване стойността на имота, затова претендира стореното като подобрения. Подобренията били извършвани от м. август 2016 г. до началото на 2017 г. След като ответникът се запознал с резултата от ремонта, заявил че няма да продаде апартамента на ищцата.

Поддържа исковете така, както са предявени и моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 30 420,57 лв., представляваща стойността на извършени СМР – подобрения, във връзка с ремонт на недвижим имот апартамент №76, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, собственост на ответника, ведно със законната лихва от деня на изразходването на средствата до окончателното плащане, както и разноските по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ Г. К. Д. е подал отговор на исковата молба в срок. Представил е писмена защита, в която оспорва иска и по основание и по размер и е направил възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Всяка страна прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на другата страна.

Доказателствата са гласни и писменни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, 1 приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че ответникът е собственик на имота, в който са извършени процесните СМР и че ищцата е ползвала имота със съгласието на собственика от м.август 2016 год.

По делото са представени и приети различни документи-фактури,стокови разписки,протоколи за закупени, доставени или монтирани материали (л. 15, 16, 19, 32) ,като в тях като получател или платец е посочен Й. Д..

Единствено на името на ищцата е издадена стокова разписка № 9000004181 от 19.05.2016 г. (л. 38) за закупени фаянс, теракот, мивка, полуботуш, батерия с душ, смесител за мивка и душ окачване Terico XL, горен огледален шкаф, ъглов моноблок, лентов сифон с решетка 10х10х80 и лентов сифон с решетка 200х80х80, които са били доставени на процесния адрес и монтирани в банята на апартамента.Общата стойност е 1615.15 лв.

От експертното заключение по проведената съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния апартамент са извършвани СМР, които отговарят на твърденията на ищцата. Експертното заключение установява, че в банята са вложени 3,46 кв. м. теракот и 17,56 кв. м. фаянс.

Свид. С. К.а Д.а, 65-годишна, майка на ищцата и сестра на ответника и неговия свидетел установява, че ремонтът е извършван от нея и дъщеря й, тъй като тя работела извън София. Ремонтните дейности били извършвани от брат й Й. Д. (другият свидетел по делото), който се занимавал с общите работи, но били наемани и майстори за по-сложните такива, включително за подмяна на електрическата и ВиК инсталацията. Излага, че за ремонта са плащали единствено тя , след което е добавила и дъщеря й. Теглила кредит за ремонта и всички средства, които изкарвали с дъщеря й били влагани в него. През периода от м. май до октомври 2016 г. издържала брат си Й. Д., който живеел при нея.

Свид. Й. К. Д., 55-годишен, установява, че между ответника Г. Д. и ищцата Л. К. имало уговорка тя да ползва апартамента и да направи ремонта, за да може да живее в него.

Потвърждава, че ремонтните дейности били извършени от него и заплатени от сестра му.

Започнал ремонта в края на м. май 2016, когато се прибрал от Италия и го завършил в края на м. октомври същата година. Полагането на плочките и подмяната на ел. инсталацията били извършени от други майстори. Дограмата и ламинираният паркет били монтирани от изпълнителите, от които били закупени материалите. Всичко останало бил извършил сам, включително и работата по ВиК инсталацията. Също свидетелства, че не му е плащано за извършените ремонтни работи, но е живял на издръжка при сестра си. Излага, че имал помощник за една седмица. Установява, че останалите работници са получавали възнаграждение за извършваните СМР.

Видно от разписки за извършени банкови преводи (л. 24, 25 и 28) ищцата Л. К. е направила преводи към сметката на майка си съответно на 16.08.2016 г., 27.07.2016 г. и 17.08.2016 г. в общ размер 1100 лв. като в основанието е посочено „превод“.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

При претендиране на извършени подобрения в чужд недвижим имот се изследва качеството на лицето, което ги е извършило и основанието за упражняването на фактическата власт от негова страна върху имота. В случая между ищцата и ответника е имало неформално съгласие за безвъзмездното ползване на имота, което придава на ищцата качеството на държател и при това положение отношенията се уреждат на плоскостта и според правилата на неоснователното обогатяване - чл. 59 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка).

2

Съдът е обсъжда възражението за изтекла погасителна давност,тъй като по отношение на него е налице преклузия предвид разпоредбата на чл.133 ГПК и неподаването на отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства се установява категорично ,че преобладаващата част от материалите за ремонтните работи са заплащани от майката на ищцата,като последната теглила и кредит за да осигури плащанията. Самата трудова дейност е осъществявана преимуществено от братя вуйчото на ищцата,който живеел в апартамента,а за останали СМР-поставяне на плочки ,ел. инсталация и поставянето на ламинат е плащано,но така и не са установи категорично,това да е направено от ищцата.

Категорично плащане,което да е основание за неоснователно обогатяване на ответника доказано извършено от ищцата е това по стоковата разписка № 9000004181 от 19.05.2016 г. на стойност е 1615.15 лв.

В за останалите СМР не се събраха доказателства, установяващи безспорно сторени от ищцата разходи, като тук следва да се отчете, че мебелите, за закупуването на каквито от страна на Л. К. има данни (л. 29), могат да бъдат премахнати от имота, без да го увредят съществено,т.е. не са подобрения към имота и не подлежат на заплащане.

Съдебният състав съобразява и липсата на доказателства, които да отнесат безспорно към конкретен платец разходи, за които са представени касови бележки.

При това положение искът е доказан до размер от 1615.15 лв., до който размер следва да се уважи като основателна претенцията на ищцата, а за останалата част до претендираните 30 420,57 лв. искът по чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, съобразно уважената част от предявения иск, при разноски на ищцата 3390 лв. и разноски на ответника 900 лв. и след компенсация на разноските ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер 721 лв.

Съдът счита, че заплатените възнаграждения за адвокат и от двете страни не са прекомерни.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. К. Д. ЕГН: ********** чрез адв. В. Х. Г., с адрес за връчване на съобщения гр. София, ул. „******* да заплати на Л. В. К. с ЕГН:********** чрез адв. В. К. от САК със съдебен адрес гр. София, ул. ******* на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 1615.15 лв., представляваща извършени през 2016 год. разходи за подобрения в апартамент №76, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания от 30 420,57 лв.

ОСЪЖДА Л. В. К. да заплати на Г. К. Д. разноски по делото по компенсация в размер на 721 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3