Решение № 306 от 12.06.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба от К. К. Й., представляван от адв. Х.в Н., срещу Решение № 319 от 16.11.2023г., постановено по гр.д. № 502/2023г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Земя 2010“ ООД да му заплати сумата 4598,69 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, дължима от датата на подаване на исковата молба (16.01.2023г.) до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че претенцията му е за неизпълнение от страна на ответника на задължението му по Договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя от 21.03.2013г. и Анекс от същата дата, изразяващо се в подаване на необходимите за получаване на субсидии документи, вследствие на което на ищеца са наложени санкции в размер на процесната сума. Посочва също, че действително лично е поел ангажименти по мерки 211 и 212 в качеството му на земеделски производител, но нямало пречка да възложи на ответника, а последният да се задължи, да изпълни задълженията му към Фонда, каквото било и постигнатото между тях съглашение в Анекса. Съгласно последния, договорено било, ответникът да подава от името на ищеца необходимите за получаване на субсидии документи, както и да отговаря за евентуални санкции, наложени във връзка със съвместната им дейност, без да е било необходимо изрично посочване на мерките, по които се получавали субсидии.

В чл. 3 от Раздел IV от договора били предвидени задълженията на ищеца, ако субсидиите постъпят при него, той да ги преведе на ответника. В т. 2 от Анекса било предвидено, че всички санкции, свързани със съвместната им 1 дейност, ще се заплащат от ответника, без да е предвидено, че това трябва да стане директно от органа, наложил санкцията, от което прави извод, че заплащането може да стане и на ищеца, ако той е заплатил санкцията, каквото било в случая. Оспорва решаващите изводи на районния съд и счита мотивите му за лаконични и необосновани. Намира за излишно отправяне на покана за доброволно изпълнение. Навежда доводи за непълнота на доклада по делото.

В заключение жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени като основателни и доказани.

Претендира и присъждане на направените от него разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Земя 2010“ ООД, с който оспорва последната като неоснователна. Описва хронологично развитието на материалните правоотношения между страните по делото. Анализира договора и анекса, както и правните последици от тях.

Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, а изводите на съда изцяло кореспондиращи с доказателствата по делото. Моли, същото да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени и направените разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното решение на РС – Костинброд.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представя писмена защита, с която поддържа, възпроизвежда (вкл. отчасти дословно) и доразвива изложените във въззивната жалба доводи. Счита за доказано, че земеделските земи, изброени в Приложение № 1 към процесния договор, са били заявени за отпускане на субсидии по мерки № 211 и 212. Претендира за идентичност между земите, посочени в договора с Община Вършец от 2011г., и земите, посочени в процесния договор от 2013г. Счита, че освен земите по Приложение № 1, били заявени за отпускане на субсидии и други земи, но това не води до отпадане на поетите с договора и анекса задължения от страна на ответника. Изброява установените застъпвания на имоти, като сочи, че общата им площ е 145,07 дка. Прави извод, че действителната воля на страните по договора (ищеца и ответника) е била, ако за каквато и част от съвместно обработваната земя се получат субсидии, те да са в полза на ответника по делото. Именно по тази причина ответникът се бил задължил с анекса, всяка година да подава необходимите за получаване на субсидии документи. Тъй като не е изпълнил този свой ангажимент, за него е възникнало задължението да заплати наложената санкция, произтичаща от неподаването на необходимите документи в ДФ Земеделие за съвместно обработваните земеделски земи.

Позовава се на заявеното от вещото лице становище. Намира за достатъчен факта, че преобладаващата част от земите, заявени за подпомагане, са именно земите - предмет на процесния договор, което се установява при съпоставка между Договор за аренда на земеделски земя частна общинска собственост 98/31.05.2011 г. и Договора за съвместна обработка и ползване на земеделска земя от 21.03.2013 г. и приложението му. Намира, че установената идентичност на значителна част от имотите, заявени за подпомагане, с тези, за които е сключен процесният договор за съвместна обработка, е достатъчна да се приеме, че са възникнали задълженията, които са претендирани с исковата молба, т.е. исковете са доказани по основание и по размер. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове 2 със законните последици от това. Претендира разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна се представлява от адв. З., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Счита за установено от от заключението по СТЕ, че не е налице идентичност, или ако е налице такава, тя е в много малък обем по отношение на имотите, предмет на процесния договор, и имотите, заявени за подпомагане от ищеца. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Костинбродският районен съд е бил сезиран с искове от К. К. Й. срещу „Земя 2010“ ООД за осъждане на ответното дружество, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да му заплати сумата 4598,69 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба (16.01.2023г.) до окончателното плащане. Претендираната главница представлява сбор от наложени на ищеца санкции, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03. 04. 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., наложени му с АУПДВ № 02-2206500/2559 от 28.02.2019 г. и АУПДВ № 02-22-6500/2560 от 28.02.2019 г. съответно за сумите 3308,48 лева и 1290,21 лева, представляващи 75 % от получените субсидии по мярка 211 и по мярка 212 за кампании 2011г. и 2012г.

Ищецът твърди, че на 21.03.2013г. между страните бил сключен договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя, както и анекс, съгласно който „Втората страна“ е длъжна за всяка година да подава всички документи, необходими за получаване на субсидии от ЕС, ДФ „Земеделие“ или други източници. Поддържа, че ответникът не бил изпълнил това свое задължение по Анекса, неподавайки заявление за подпомагане за третата година от поетите петгодишни ангажименти, а именно - за кампания 2013г., в резултат от което на ищеца били наложени парични санкции в размер на така посочените суми. Последните той изплатил по образуваното изп. д. № 200929763/2020 г. на ТД на НАП на 04.11.2020г. и на 05.11.2020г., които обаче, въпреки отправените покани до ответника, не му били възстановени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявения иск, възразявайки, че задълженията от 2011 г. към ДФ „Земеделие“ ищецът бил поел в лично качество, т.е. не било възможно, те да бъдат делегирани на друго физическо или юридическо лице, поради което и отговорността му била лична. Той трябвало всяка година да подава заявления за подпомагане за съответната година, което за третата не сторил, поради което му били наложени санкции.

Моли за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.03.2013г. между К. К. Й., наречен „първа страна“, и „Земя 2010“ ООД, наречено „втора страна“, е сключен договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя, с предмет около 700 (603,26) дка земеделски земи в землището на община Вършец, област Монтана, подробно описани в Приложение 1 към договора, като неразделна част от него, с първоначален срок до 15.07.2016г.

Съгласно чл. 1, т. 1.1 от договора, първата страна се задължава да наеме и 3 подсигури за нуждите на съвместната дейност около 700 дка. обработваема земеделска земя, съгласно приложението. Втората страна, съгласно чл. 2, т.

2.1, се задължава да обезпечи производствената програма по договора в пълния обем, осигурявайки финансови средства за наемане на нужното количество земеделска земя. Цената за 2013г., а и за всяка следваща година от срока на действие на договора, която втората страна е трябвало да заплати на първата за наемането на посочените декари земеделска земя е определена в размер на 4383,72 лева. В чл. 3, от раздел IV на договора е посочено, че ако по съвместната обработка на земята се получат субсидии от ЕС, Република България, респ. ДФ „Земеделие“, те следва да постъпят директно или чрез първата страна незабавно в полза на втората страна.

От анекса към договора от 21.03.2013г. се установява, че страните са се споразумели, втората страна (т.е. търговското дружество), всяка година да подава всички документи, необходими за получаване на субсидии, както и да заплаща всички задължения по наложени санкции по наказателни постановления и всякакви други санкции или неустойки, свързани със съвместната им дейност.

Установява се също така, че на ищеца К. Й. са издадени два акта за установяване на публично държавно вземане с №№ 02-2206500/2559/28.02.2019г. и ***/2560/28.02.2019г., за 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2011 и 2012 г. в размер съответно на 3 308,48 лева и 1 290,21 лева, общо за сумата 4 427,87 лева, за събирането на която е образувано изп. д. № 200929763/2020 г. по описана ТД на НАП София и издължена изцяло от длъжника по делото – настоящ ищец.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца против ответното дружество иск, приемайки го за неоснователен и недоказан, като се е позовал на липсата на доказателства за идентичност между земите, за които са били отпуснати субсидии по мерки 211 и 212, и земите – предмет на договора между страните. Изложил е и мотиви, че отговорността на Й. към ДФ „Земеделие“ е лична, поради което не може да се делегира на друго лице, което нито е имало възможност да извършва действия от името на ищеца, вкл. представяне на документи и получаване на субсидии, нито да отговаря за санкции във връзка с това.

Настоящият състав на въззивния съд, при извършената проверка за допустимост и редовност на подадената въззивна жалба, както и във връзка с направено от страна на жалбоподателя доказателствено искане, е констатирал, че при разпределяне на доказателствената тежест първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за идентичност на земите по договора с тези, за които не са били подадени документи и са били наложени санкции, което обстоятелство е от значение за изхода на правния спор. Поради това е уважил доказателственото искане на жалбоподателя и му е издал съдебно удостоверение за снабдяване с документи от ДФ „Земеделие“, от които да са видни заявените за подпомагане земи.