Решение № 33 от 19.02.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №33 гр. Пазарджик, 19.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Катя

Кентова като разгледа докладваното от съдията т. д. № 103/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от Й.В.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Г. от АК – П. и адв. П. от САК, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, за заплащане на обезщетение от 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на брат му Н. В.Б., причинена вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от ****** г., по твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, ведно със законната лихва за забава от 10.05.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.).

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

На ***** г., около ***** ч., на второкласен път ****, свързващ гр. П.със село Р., настъпило ПТП между л. а. „****“ рег. № ****, управляван от С.И.Т. и пешеходеца Н. В.Б., брат на ищеца. Времето било лошо, валяло дъжд, съответно пътната настилка била мокра. Автомобилът се движел със скорост около 45-50 км/ч., като навлизайки в с. Р., по същото време, по ул. „****“ отдясно на ул. „Г. А.“ спрямо посоката на движение на Т., към кръстовището, образувано от двете улици, приближавал пешеходеца Н. Б.. Достигайки до улицата, същият предприел пресичане, навлизайки отдясно в пътното платно, при което Т. отклонила автомобила наляво, съчетано със спиране, но не успяла да избегне навлизащия към средата на платното пешеходец и го блъснала с предната дясна част на автомобила. Тялото на пострадалия било отхвърлено напред и наляво, където останало. В резултат на удара пострадалият получил тежки несъвместими с живота увреждания, от които починал на *** г., въпреки своевременно проведеното лечение в МБАЛ П.. С присъда № 49/05.11.2015 г. по НОХД № 258/2015 г. ОС – Пазарджик признал С.Т. за виновна за процесното ПТП и затова, че по непредпазливост причинила смъртта на брата на ищеца. Излага се, че ищецът продължава да преживява тежко смъртта на брат си, тъй като са имало силна духовна и емоционална връзка приживе, градена от раждането им до деня на пътния инцидент. Привързаността между двамата била рядко срещана в днешно време и е изключителна като отношения помежду им. Поддържа се, че водачът на увреждащото МПС притежава сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действаща към датата на инцидента. В уточнителна молба от 31.05.2019 г. ищецът, обосновавайки размера на претенцията, изрично се позовава на Директива 2009/103/ЕО, както и на отговора на съда на ЕС по отправено преюдициално запитване – Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-227. Моли се за уважаване на иска.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД е подал отговор на исковата молба. Не се оспорва наличието и валидността на застрахователно правоотношение между делинквента и ответника към момента на настъпване на деянието. Излага съображения за неоснователност на иска, тъй като правото на ищеца да получи обезщетение не е безусловно съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Необходимо е да се установи дълбоката и трайна емоционална връзка между братята, като не е достатъчно единствено родствената връзка. Не счита, че са доказани изключителните обстоятелства, които да обусловят правото за присъждане на обезщетение. Излага, че размерът на претенцията е прекомерно завишен. В тази връзка твърди, че с ДВ, бр. 101 е прието въвеждане на лимит на застрахователните обезщетения за т. нар. разширен кръг роднини в размер на 5 000 лева – чл. 493, ал. 4 от КЗ. Посочената норма има обратно действие - § 96, ал. 3 от КЗ. Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно нарушаване на правилата за движение по пътищата, т. к. пострадалият е предприел пресичане извън определените за това места и без да се убеди, че няма опасност, при това в тъмната част на денонощието, при валеж от дъжд. При условие на евентуалност моли съда да присъди по-малко обезщетение. Неоснователността на главния иск води до извод за неоснователност и на акцесорния за лихва.

Няма постъпила допълнителна искова молба.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва – вж. Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от

15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и делинквента С.И.Т. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП от ***** г.

Видно от удостоверение за родствени връзки, издадено от Община П.ищецът е брат на починалия Н. В.Б..

По делото е приложено като писмено доказателство НОХД № 258/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик, от което се установява, че с влязла в сила на 21.11.2015 г. присъда № 49 от 05.11.2015 г. С.И.Т. е призната за виновна в това, че на ****** г., около ***** ч., на второкласен път *****, свързващ гр. П.със село Р., при управление на л. а. „****“, рег. № ****, вследствие нарушаване на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинила смъртта на Н.

В.Б., ЕГН **********, настъпила на ***** г. – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

От събраните гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят В. Й. Б., син на ищеца, дава показания, че е запознат с инцидента от **** г. Една вечер баща му се обадил, за да му каже, че чичо му пострадал от ПТП на главната улица, близо до къщата където живеел, бил много разтревожен, което проличало от това, че постоянно повтарял едно и също нещо по телефона. Баща му не отишъл с линейката в болницата, само свидетелят присъствал при приемането на чичо му в спешното. Независимо от това баща му постоянно му звънял по телефона, за да го пита как е брат му, в какво състояние е. Счита, че ищецът е бил доста стресиран. Чичо му бил изписан от болницата в задоволително състояние, но въпреки това след около 20 дни починал от травмите си. Сочи, че той и баща му присъствали в мига, когато Н. Б. починал. Първата реакция на ищеца била да излезе от стаята, разстроил се доста, разплакал се. Свидетелят разказва, че чичо му не е имал друго семейство, не е бил женен, няма деца, няма жена, не е живял на семейни начала с жена, те са били неговото семейство. Излага, че ищецът се преместил да живее при брат си около година или две, след като майката на свидетеля и съпруга на ищеца починала през **** г. Двамата заживели заедно за постоянно, в едно домакинство, като взаимно се подпомагали. Няколко години преди това чичо му живеел с майка си, бабата на свидетеля. След смъртта на родителите си, двамата братя били много сплотени, заедно преживявали всичко. Свидетелят разказва, че баща му посещавал гроба на брат си ежеседмично. След смъртта на Н. Б. ищецът останал да живее сам в къщата на село. Споделял на сина си, че се чувства самотен, брат му му липсвал. Излага, че след изписването от болницата, ищецът се грижел за брат си, имал надеждата, че всичко ще се оправи, ще премине, че брат му ще се възстанови. Лекарите не давали прогноза за възстановяването, тъй като травмите били доста тежки – счупвания по крака, по ръката. Грижите на ищеца към брат си били постоянни – той го хранел, сменял му памперсите, готвел, чистел. Ръката на пострадалия била счупена по начин, че пластините нямало къде да се захванат и не можел сам да се храни. Ищецът го къпел, като го обтривал с мокри кърпи. До последно ищецът се надявал брат му да се възстанови, дори възложил на сина си да намери ортопедичен матрак, количка, за да може да води брат си на прегледи. Свидетелят разказва, че след смъртта на чичо му, усещал тъгата, която изпитвал баща му, тъй като по принципно ищецът бил много контактен, обичал да споделя, но се усещало, че вече бил друг човек – стоял замислен продължително време, споменавал че самотата му тежи, целият му свят се обърнал наопаки.

Св. С.И.С. дава показания относно обстоятелства за механизма на процесното ПТП. Излага, че на ***** г. пътувала с колата си от гр. П.където работела, като на влизане в с. Р. само чула удар, помислила, че е ударила животно. Като слязла от колата, видяла човек на земята и веднага спряла движението, като се обадила на 112. Човекът на земята бил в съзнание, казал: „Искам да си ходя“. Не видяла нараняванията по него понеже било тъмно. Тялото било напречно на пътя, по средата на лентата, между двете пътни платна. Забелязала черен чадър до него, явно пострадалия го е носил заради дъжда. Твърди, че през цялото време се е движела в нейната пътна лента, тъй като времето не позволявало изпреварване. Движела се с около 40 км/ч.

Нямало пешеходна пътека. Било около ****** ч., ***, ***** период.

От изслушаното заключение по допуснатата по делото САвТЕ, изготвена от вещо лице автоексперт, неоспорено от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установява следното:

Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на ****** г. в тъмната част на денонощието, около ****** часа, на второкласен път ******* в участъка на кръстовището, образувано от ул. „Г.А.“ – главна улица и отдясно разположената в посока ****на с. Р. ул.

„****“, при прав участък от пътя. По това време МПС са се движели с включени светлини на фаровете. Движението на автомобила и пешеходеца се извършвало по участък от пътя при намалена видимост при нощни условия, ограничена от светлините на фаровете на лекия автомобил. Асфалтовата настилка била едрозърнеста, без неравности или замърсявания и мокра понеже валяло дъжд. Уличното осветление работело. Пътното платно е с хоризонтална маркировка и единична непрекъсната линия. Пътни знаци или указателни табели в района няма. В близост до ПТП няма и пешеходна пътека. Тротоарите от двете страни са с ширина 4 метра и са покрити с трева. Експертът сочи, че водачът С.Т. е имала техническата възможност да забележи пешеходеца, който се е намирал във фронта на късите светлини пред автомобила и отдясно на разстояние от около 34 – 40 метра. В случая скоростта на движение на автомобила била около 56 км/ч., като максималната скорост, при която водачът на лекия автомобил би имал техническата възможност да реагира, като задейства спирачната система и спре е следвало да бъде около 42 км/ч. В случая в момента, когато водачът е забелязал пешеходеца, същият вече се е намирал на около 30 – 40 см. извън десния бордюр на тротоара и навлизащ в лентата за движение на автомобила. Експертът е категоричен, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното платно в момент и на място, когато не е било безопасно, като с оглед тъмнината и метеорологичните условия не е преценил добре скоростта и дистанцията на приближаващия се автомобил, преди да навлезе в платното на ул.

„Г. А.“.

Правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда (в случая неимуществена); 3/ причинна връзка между деяниято и вредата; 4/ вина, която се презумира; 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.