Акт № 4001 от 30.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 604/2025
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 22, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 33а · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4001 гр. София, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110200604 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ",,***''" ЕООД срещу НП № 22-2400404 от 04.12.2024 г., издадено от директора на ДИТ - София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се иска НП да бъде отменено, както и (се иска) присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения (които ще бъдат коментирани по-долу) за нарушаване най-вече на материалния закон, а и на процесуалните правила, като срещу доводите за нарушаване на материалния закон с конкретни аргументи възразява административно-наказващият орган (чрез процесуален представител), който релевира искане за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа и от предявения в съдебно заседание по аргумент от чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН снимков материал се установява безпротиворечиво, еднозначно и като единствен логически възможен извод изложеното от фактическа страна в НП (в това число и еднозначно извличащото се от съдържанието на постановлението в смисъл, че жалбоподателят се е явявал юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение) – освен оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП като процесното с писмена заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ – още описаната в НП фактическа обстановка (това описание е налично по делото), с която страните са запознати.
Налага се да се уточни, че в протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание поради грешка с технически характер е намерил място текст (протоколно определение) относно приемане и прилагане като доказателства на докладвани книжа, каквито няма (реално няма, а и липсва протоколирано докладване на такива, което да може 1 да се свърже с визираното приемане и и прилагане като доказателства). Безпредметно е (аргумент от чл. 22, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) възобновяването в тази връзка на съдебното следствие или пък насрочването на заседание с оглед евентуално поправяне по реда на чл. 33а от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, доколкото съответната грешка не е от естество да доведе до заблуда в смисъл, че са налице действително такива така приложени и приети като доказателства книжа.
В съдържанието на НП, видно от уредбата по чл. 57 от ЗАНН, липсва като императивно изискуем елемент излагането на нарочни мотиви по възраженията срещу съответния АУАН.
В процесните АУАН и НП еднозначно е посочено в кой момент съответните изискуеми преграждащи съоръжения не са били поставени и в кой са били поставени, а именно – не са били поставени по време на извършване на съответната проверка, но нарушението е било отстранено на същата дата. Ирелевантно е дали съответните прегради са били поставени в друг период на датата на извършване на проверката, но преди нейното извършване, щом те са липсвали по време извършване на визираната проверка.
Ирелевантно е чии работници са извършвали монтаж на асансьор на съответния строеж. Задължението по чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е адресирано към строителя (в случая явяващ се и работодател) и за наличието на това задължение не е от значение дали в съответния момент на съответния обект (строеж) са се намирали работници/служители на строителя или не, изводимо от чл. 16, т. 1, буква „б“ от посочената наредба, (а дори и дали въобще е имало работници/служители – касае се за административно нарушение, при което съответните обществени отношения /по охрана здравето и живота на работниците и служителите/ се поставят в опасност). Т. е. качеството на работодател като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя не е обвързано с това чии работници/служители са се явявали застрашени и кой е осъществявал пряко дейността по монтаж на асансьор, а – доколкото отговорността по чл. 83 от ЗАНН (от който вид е процесната) – е обективна, не е от значение и това дали евентуално работници/служители на извършващото монтажа на асансьора физическо или юридическо лице не са премахнали съществуващи по-рано ограждения на съответните отвори. В същия ред на мисли, за ангажирането на отговорността на явяващия се и работодател строител ирелевантен е въпросът за отговорността на други лица като например технически ръководител и пр. Разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи задължава строителя (явяващ се в случая и работодател) да постигне такава организация на строителната дейност, че и при монтиране на асансьор достъпът до асансьорната шахта да бъде ограничен посредством парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, което ограничаване не означава пълна невъзможност да се достигне до шахтата (при положение, че това е необходимо за монтажа на асансьора или на други елементи по самата шахта) – например посредством осигуряване на временна врата в съответната преграда или пък ако самата преграда подлежи на временно отстраняване като целенасочена човешка дейност, например посредством възможност за раздалечаване на преграждащи иначе достъпа до шахтата въжета, което раздалечаване да подлежи на осъществяване само като елемент на съзнателна човешка дейност и пр.; т. е., логически, смисълът на визираната разпоредба е свързан с това да бъдат монтирани такива съоръжения, които да не позволяват да се стигне до падане поради обикновено невнимание (иначе всяко едно ограждение от визираните в разпоредбата видове подлежи на преминаване по един или друг начин при съзнателно полагане на усилия за това, включително чрез използване на необходимите за това инструменти).
Необезопасяването на всеки един отделен отвор, визиран в чл. 40 от Наредба № 2 за 2 минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съставлява отделно неизпълнение на задължение към държавата (в хипотеза по чл. 83 от ЗАНН), което задължение е установено в т. 1 от същия чл. 40. Поради това изначално няма как да се твърди, че съответното необезопасяване на асансьорна шахта и на стълбищна площадка представлява едно и също административно нарушение (което не може да се санкционира два пъти). Липсата на поставяне на съответното ограждение при всеки един отделен отвор от съответния вид създава съответната самостоятелна опасност от падане. Отделен е въпросът за това дали в случая не се е следвало ангажирането на отговорността на въззивника във връзка с всеки отделен отвор (на всеки един от съответните етажи), но съдът така или иначе не може да влоши положението на обжалващия нарушител. Евентуалното нарушаване на правилото по чл. 18 от ЗАНН в тази връзка, което нарушаване би било изцяло в полза именно на обжалващия нарушител, логически няма как да доведе до отмяна на НП на това основание (логически абсурд е да се приеме, че поради съответното нарушаване на закона, благоприятстващо нарушителя, същият нарушител след осъществяване на съдебния контрол ще следва да се окаже без всякаква санкция).
Вън от въпроса за това дали изначално приложение досежно хипотези на нарушаване на трудовото законодателство може да намери уредбата по чл. 28 от ЗАНН (отговорът на този въпрос съгласно тълкувателната съдебна практика е отрицателен), хипотеза на маловажност по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН при всяко положение не е налице, имайки предвид това каква опасност е създадена за живота и здравето на работещите на съответния обект. Налице е, обаче, хипотеза по чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и не са настъпили вредни последици за работници или служители (като не е налице хипотеза по чл. 415в, ал. 2 от КТ), което означава, че е приложима уредбата по чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН - следва да се приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 415в, ал. 1 от КТ вместо чл. 413, ал. 2 от КТ (без да е налице каквото и да било изменение на обстоятелствата на нарушението), респективно, имайки предвид и много сериозния характер на създадената опасност, имуществената санкция следва да се намали съобразно предвиденото в чл. 415в, ал. 1 от КТ, като, обаче, се индивидуализира в максималния размер по последната посочена разпоредба, при съобразяване и на уредбата относно превалутирането съгласно ЗВЕРБ.
При цялостната и служебна (включително) проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН съдът не констатира други основания за изменение (извън изложеното по-горе в тази връзка), нито изобщо такива за отмяна на НП.
При този изход от делото касателно разноските по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) следва да се приложи уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, без да се присъждат разноски в тежест на обжалващия, доколкото, за да защити правния си интерес, жалбоподателят не е имал друга възможност освен обжалването по съдебен ред. Следва да се съобрази представеното от страна на въззивника доказателство (договор, служещ и за разписка) за направени разноски. Фактическата и правна сложност на делото и засегнатият материален интерес правят обосновано възражението на въззиваемата страна за прекомерност на съответното адвокатско възнаграждение (за един адвокат), което по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа същото следва да се намали до равностойността в евро (съобразно уредбата по ЗВЕРБ) на сумата от 500 лева.
Следва да се съобрази и уредбата по УПИАГИТ досежно това в чия тежест следва да се присъдят разноските (а именно – в тежест на тази структура, към която се числи наказващият орган, явяваща се юридическо лице съобразно УПИАГИТ).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ обжалваното НП № 22-2400404 от 04.12.2024 г., издадено от директора на ДИТ – София, като прилага закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 415в, ал. 1 от КТ (вместо чл. 413, ал. 2 от КТ), съответно като намалява размера на имуществената санкция на 153,39 евро.
Не присъжда разноски (юрисконсултско възнаграждение) в полза на ИАГИТ.
Осъжда ИАГИТ да заплати на горепосоченото дружество-жалбоподател сумата от 255,65 евро – разноски по делото за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14- дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4