Определение № 18479 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18479 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20251100510500 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Етажните собственици в етажна собственост, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „проф. д-р ****, представлявана от „Входове БГ“ ЕООД, срещу Разпореждане № 65618 от 23.04.2025 г. по ч.гр.д. № 71489/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 63 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за сумата от още 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателят смята, че съдът не е имал правомощието служебно да определи възнаграждение за адвокат в по-нисък размер от поискания със заявлението по чл. 410 ГПК.

Твърди че е представил доказателства за платено възнаграждение в претендирания размер, който освен това бил съобразен със сложността на делото и броя претендирани вземания.

Ответникът по частната жалба А.В.Т. не изразява становище по същата.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което и съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 385965/29.11.2024 г. на СРС, подадено от Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „проф. д-р ****, представлявана от „Входове ВГ“ ЕООД. С него Етажната собственост е поискала издаването на заповед за изпълнение за вземания, както и за разноски, включително и възнаграждение за адвокат от 700 лева.

На 09.12.2024 г. СРС е постановил разпореждане, в което е приел, че при претенция от под 1000 лева, възнаграждение за адвокат от 700 лева е прекомерно и предвид фактическата и правна сложност то следва да бъде в размер от 400 лева. На същата дата е издадена и заповед за изпълнение, с която е разпоредено на длъжника да заплати 400 лева на Етажната собственост за адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок (на 14.01.2025г.) длъжникът е подал възражение срещу 1 заповедта, в което е заявил, че е изплатил всички суми, търсени от него. В срока по чл. 414а, ал. 3 от ГПК от заявителя е постъпило становище, с което е заявил, че длъжникът е изплатил вземанията по заповедта, но без законната лихва върху същите от датата на заявлението до плащането, като не е платил и разноските по делото.

Така на 23.04.2025г. СРС е постановил обжалваното разпореждане (л. 38 от делото на СРС). С него съдът е приел, че по отношение на присъденото със заповедта възнаграждение за адвокат от 400 лева няма подадено възражение от длъжника, плащане от същия, нито частни жалби от която и да е от страните. Затова е приел, че в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издал изпълнителен лист за събиране на това вземане в посочения размер. Със същия акт районният съд е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за сумата от още 300 лева - адвокатско възнаграждение, тъй като такава сума не е присъдена със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК.

Издаденият изпълнителен лист е връчен на представителя на Етажната собственост на 29.04.2025г., като на 02.05.2025г. е постъпила процесната частна жалба, по която е образувано настоящото производство.

Съгласно чл. 407, ал. 1 от ГПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила заповеди за изпълнение. Заповедта за изпълнение влиза в сила, когато срещу нея не е подадено възражение в срок (вж. чл. 416 от ГПК). Срокът за подаване на възражение срещу заповедта е едномесечен от връчването на заповедта (вж. чл. 414, ал. 2 от ГПК).

В случая длъжникът не е подал възражение срещу присъденото със заповедта възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева. Заповедта не е била обжалвана и от заявителя. Ето защо тя е влязла в сила в частта, касаеща присъденото адвокатско възнаграждение. Затова правилно районният съд е издал изпълнителен лист за сумата от 400 лева. Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и съдът го потвърждава.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 65618 от 23.04.202 г. по ч.гр.д. № 71489/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав в обжалваната част, в която е оставено без уважение искането на заявителя - Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „проф. д-р ****, представлявана от „Входове БГ“ ЕООД, за издаване на изпълнителен лист за сумата от още 300,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3