Определение № 19007 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19007 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100507855 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ срещу определение № 20153249/07.06.2026 г. по гр.д. № 41524/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за възстановяване на внесената по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване на решение № 20078999/13.02.2023 г. по гр.д. № 41524/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че в негова полза следва да бъде възстановена платената държавна такса за въззивно обжалване на решението, доколкото изобщо не е било образувано въззивно производство, а въззивната жалба е върната, предвид отказ от иска и обезсилване на решението. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено и в негова полза да бъде възстановена платената държавна такса за въззивно обжалване в размер на 39,26 лв. (20,07 евро).

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид факта, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, и същата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В рамките на първоинстанционното производство е постановено решение № 1

20078999/13.02.2023 г. по гр.д. № 41524/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, с което са уважени искове на М.Г.И. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба, вх. № 25007739/22.02.2023 г., като в резултат на дадени указания на първоинстанционния съд с платежно нареждане от 01.03.2023 г. жалбоподателят - ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, е платил държавна такса за въззивно обжалване в размер на 39,26 лв. Въззивната жалба е администрирана и е изпратена за отговор на насрещната страна. С молба, вх.

№ 25015264/07.04.2023 г. М.Г.И. е заявил отказ от исковете, поради което с определение от 22.04.2023 г. СРС е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, а с разпореждане от 13.06.2023 г. – е върнал въззивната жалба. Посочените съдебни актове не са обжалвани от страните, поради което са влезли в сила. Действително, в случая на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноските както за първоинстанционното производство, така и за въззивното такова, доколкото ищецът се е отказал от исковете след постановяване на първоинстанционното решение и след обжалване на същото от страна на ответника (т.е. след образуване на въззивното производство). Ответникът обаче не е поискал допълване в частта за разноските на определение от 22.04.2023 г. и разпореждане от 13.06.2026 г. в срока за обжалване на тези актове, какъвто е редът за присъждане на разноски, в случай че съдът не е направил това.

Правилен е изводът на СРС, че държавната такса за въззивно обжалване не подлежи на възстановяване на ответника, тъй като същата е била дължима към момента на плащането. Същата представлява разноски за въззивното производство, за които отговорност носи ищецът, като обаче ответникът не е поискал допълване в частта за разноските на съдебния акт, с която въззивното производство е прекратено (разпореждане от 13.06.2023 г.).

Нещо повече, дори да се приеме, че разноските за държавна такса за въззивно обжалване не са били дължими, предвид постановените от СРС актове за прекратяване на делото, то на основание чл. 82 ГПК е следвало да бъде поискано тяхното възстановяне в едногодишен срок от прекратяване на въззивното производство, т.е. до 13.06.2024 г. Молбата на ответника за възстановяване на платената държавна такса за въззивно обжалване е подадена на 29.05.2026 г., т.е. около две години след изтичане на срока по чл. 82 ГПК, поради което и на това основание държавната такса не подлежи на възстановяване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20153249/07.06.2026 г. по гр.д. № 41524/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3