Решение № 95 от 06.04.2023, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 63/2023
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 06.04.2023
- В сила
- 05.05.2023
- Състав
- Йордан Иванов Геров
Цитирани разпоредби
- чл.14 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Момчилград, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. А.ш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20235150100063 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 18.10.1992 год. в с.*****, общ.Кирково. От брака си имА. родени две деца – А. А. А., роден на 29.12.1994 г. и Ф.А.А., родена на 30.06.1992 г., които към настоящия момент били пълнолетни. Твърди, че с ответника се запознА. около два месеца преди да сключат граждански брак, като след сключването на гражданския им брак започнА. да живеят в дома на неговите родители в с.*****. Още от самото начало са имА. недоразумения по различни въпроси, касаещи семейния им живот, като част от тях били породени и от споделянето на общо жилище с неговите родители, но с оглед интереса на децата и запазване на семейството винаги са се опитвА. да изгладят отношенията помежду им чрез взаимни отстъпки.
Неразбирателствата помежду им се дължало основно, но не само на редовната употреба на алкохол от страна на ответника, склонността му към хазарта и безпричинната му ревност, които ставА. причина за постоянни скандА. между тях. Между тях имало и различие в характерите им, а от там и във възгледите им относно семейните въпроси, които също до известна степен ставА. поводи 1 за разправии между тях. След около 5 години съжителство в с.***** поради социално-икономически причини, в периода на голямата финансова криза в страната през 1997 г. заминА. да работят в областта на земеделието в с.*******, общ.Първомай, където и останА. да живеят, като впоследствие дори си закупили жилище на изплащане. Твърди, че се надявала той да се промени, но ответника продължавал да се отнася грубо с нея, не зачитал изобщо нейната личност, за него тя била като слугиня, която се грижи за къщата и децата. Нямала право на мнение по никакви семейни въпроси, а изразяването на такова, завършвало с агресивно поведение и физическо насилие от негова страна. Неговото господство над нея стигнало до там, че дори рядко й позволявал да посещава родителите си. Физическия и психическия тормоз на ответника се простираше не само спрямо нея, но и спрямо децата, родители й, дори и снаха йпоследните години. Поради променливия характер на ответника винаги се чувствала беззащитна, тъй като не знаела в какво състояние ще се прибере той и как ще се отнася с нея или с децата ни. За ответника било характерно да буйства, да злоупотребява с алкохол и да се увлича по хазарта, като постоянно създавал конфликти в семейството, а паралелно с това разхищаваше всичките им спестявания, трудно се издържА.. Той нямал никакъв финансов принос за семейството, винаги е имал временна заетост и всичко, което получавал като доходи използвал за удовлетворяването на зависимостта си от алкохол и хазарт. С оглед запазване на семейството и достойнството на децата им в обществото през всичките години на брачната им връзка търпяла всякакъв физически и психически тормоз, без да споделя с околните всичко случващо се вкъщи.
Дълги години, въпреки нА.чието на обтегнати отношения с ответника не предприела действия за разтрогване на брака им с надеждата, че поведението на ответника ще се промени и брачната ни връзка ще се заздрави, но това не се е случило. Алкохолната и хазартна зависимост на ответника довело до отчуждаването им един от друг и разстроило семейния им живот, тъй като постепенно поведението и отношението му се променяли към по-лошо. След употребата на алкохол ответникът освен, че я обиждал с всякакви думи и изрази и я наричал с разни обидни квА.фикации, започвал да буйства вкъщи, удрял по стени и мебели, хвърлял и чупел вещи и й посягал с ритници и юмруци. Често имала синини по тялото си. При това развитие на нещата изпитвала силен страх не само за себе си, но най-вече за децата й, за тяхното 2 здраве и развитие. Твърди, че преди около 2 години напуснала семейното жилище и заради социално-икономическото положение заминала за работа в Кралство Нидерландия, където продължавала да работи и живее към настоящия момент. При това състояние на брачните им отношения, счита същите за дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като между тях не съществува взаимно разбирателство, уважение и доверие. Бракът им е лишен от смисъл и съдържание, съществува само формално и неговото продължаване е безпредметно. Дистанцирането им един от друг, грубото отношение на ответника през целият им брачен живот и тоталното отчуждение между тях довело до разпадането на брачната им връзка, поради което бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между нея и ответника, поради дълбокото му и непоправимо разстройство. От брака си нямат родени малолетни или непълнолетни деца. Претендира за разноски по делото.
В с.з. ищцата М. М. А. лично и с пълномощник адв.Д. Х. от АК КърджА. поддържа иска за развод. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината.
В законоустановения едномесечния срок ответника А. А. А. не е депозирал писмен отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Редовно призован за с.з. се явява лично и заявява, че не желае развод, но ако ищцата подпише пълномощно за дарение на къщата на внучето, той тогава ще подпише споразумение и тогава е съгласен да се разведе.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански брак от 28.11.2022 год. от Община Кирково издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ****/18.10.1992 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в с.*****, общ.Кирково се установява, че страните са сключили граждански брак на 18.10.1992 год. в с.*****, общ.Кирково, като в графа – фамилно име след брака ищцата е записана с фамилно име „А.“.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.М. М. А., чичо на ищцата, същият знае, че М. от 3 три години не живее с мъжа си. Той е чувал, че те въобще не се разбират и не могат да живеят като семейство. М. му е казвала, че той постоянно пиел и я биел.
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно от близо три години, като ищцата е напуснала съпруга си и се е прибрала при родителите си в гр.Крумовград, като това й действие не следва да се счита за брачно провинение, тъй като от доказателствата по делото се налага безспорно извода, че тя е била принудена от поведението на съпруга да се изнесе от жилището. При това положение съдът намира, че е нарушено взаимното уважение, разбирателство и полагане на общи грижи за семейството, като между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК.
Брачната връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от взаимно уважение и заинтересованост. С оглед на което, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака и не е в интерес на същите. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът следва да се занимае с въпроса относно вината за разстройството на брака, само ако някой от тях е поискал това. Тъй като ищцата десезира съда с искането си, касаещо вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, то въпроса за принадлежността на същата не следва да се изследва от настоящата инстанция.
Съдът не следва да се произнася по въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и издръжка на децата, тъй като родените от брака деца са пълнолетни.
Страните са работоспособни, поради което издръжка помежду им не следва да се дължи. Няма доказателства за семейно жилище придобито по 4 време на брака, поради което съдът не следва да се произнася относно такова.
Относно разноските, същите не се следват на страните, предвид липсата на виновно поведение, на която и да е от тях и следва да се поемат от страните, така както се направени.
Съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаването на делото в размер на 50.00 лв., платими от ищ еца и ответницата по сметка на Момчилградския районен съд, т.е. по 25.00 лв. за всеки.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от СК БРАКА, сключен на 18.10.1992 г. в с.*****, общ.Кирково, за което е съставен акт за сключен граждански брак № ****/18.10.1992 г., съставен в с.*****, общ.Кирково, обл.КърджА. между М. М. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.*******, ул.„Осма“ №21, общ.Първомай, и А. А. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.*******, ул.„Осма“ №21, общ.Първомай, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ , без съдът да се произнася относно вината.
ОСЪЖДА М. М. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.*******, ул.„Осма“ №21, общ.Първомай, да заплати по сметка на РС– Момчилград сумата в размер 25,00 лв., окончателна държавна такса за решаване на делото.
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.*******, ул.„Осма“ №21, общ.Първомай, да заплати по сметка на РС – Момчилград сумата в размер на 25,00 лв., окончателна държавна такса за решаване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- КърджА. в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5