Решение № 174 от 24.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Перник, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500111 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 1557/21.01.2025 г., подадена от И. С. Г. с ЕГН:********** и Г. И. Г. с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** чрез адвокат Р. К. от АКПерник срещу решение № 4/06.01.2025 г., постановено по гр. дело № 1908/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че жалбоподателите дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, ул.

„Ястребец” №23Б, с ЕИК:831609046 по обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на разделна отговорност по 1/2 част от сумата от 392.35 лева - главница за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща за доставена, но неизплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в *** с аб. № ***, сумата от 29.57 лева - главница дялово разпределение за периода м.12.2020 г. до м.04.2022 г., обезщетение за забава в размер на сумата от 70.08 лева за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2023 г., както и лихва върху главницата за дяловото разпределение в размер на сумата от 7.48 лева за периода от 15.01.2021 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.01.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми в производството по ч. гр. д. № 746/2024 г. по 1 описа на Районен съд – Перник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; както и жалбоподателите са осъдени на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 659.04 лева, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции; като решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД - трето лице помагач на ищеца.

Жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противовес на представените по делото доказателства, поради което молят окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излагат съображения, че не ползват процения имот, за който не отричат, че е тяхна собственост, а плащат суми на „Топлофикация София“ ЕАД само за общите части на имота, тоест за дяловото разпределение; че вещото лице не съобразило представените от ответниците документи, установяващи извършени от тях плащания за голяма част (почти цялата) на задължението им; че във въззивното производство жалбоподателите щели да представят тези документи, които не представили пред районния съд поради това, че не очаквали от страна на ищеца да укрива документи и да не покаже на вещото лице такива за извършени плащания от страна на ответниците.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрисконсулт Р.П. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли окръжния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите чрез адвокат Р. К. поддържат въззивната си жалба и молят окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендират присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Впоследствие представят писмена защита. Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира разноски съобразно приложен към молбата списък по чл. 80 ГПК – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателите като разноски по делото.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба с вх. № 2

8301/15.04.2024 г. - п.к. 12.04.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. С.

Г. и Г. И. Г., с която се претендира да бъде установено съществуването на парични притезания на ищеца спрямо ответниците, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 746/2024 г.по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба се твърди, че на 05.01.2024 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците в условията на разделна отговорност при квоти по 1/2 за сумата от 553.26 лева, от които 429.43 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., сумата от 76.70 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2023 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 37.62 лева - главница за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022г. и 9.51 лева - лихва за забава от 15.01.2021 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.01.2024 г., до окончателното изплащане.

Ответниците били потребители на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на собственици, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в *** с аб. № ***, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на ТЕ при условията и реда, определени в съответната Наредба. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Ответниците използвали предоставяната от дружеството ТЕ през процесния период, която не били заплатили.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор, с който оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Оспорват същите по основание и размер, като навеждат твърдения за извършени плащания. Правят възражение за погасяване по давност.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в каквато връзка следва да бъде отбелязано следното:

От писмените доказателства по приложеното ч. гр. д. № 746/2024 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че това заповедно производство е образувано по заявление от 05.01.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. С. Г. и Г. И. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е било уважено като е издадена заповед № 442/16.02.2024 г. за сумите, претендирани от ищеца и в настоящото производство.

Заповедта е била надлежно връчена на длъжниците, които в срока по чл. 414 ГПК са подали 3 възражения. Указанията на съда по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя на 26.03.2024 г., който е депозирал исковата молба на 12.04.2024 г. – по пощата, с оглед и на което се налага извод за допустимост на така предявените с нея искове.

Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в *** съгласно приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, нот. дело № 291/2000 г. и решение № 160520/25.08.2014 г., постановено по гр. д. № 8224/2012 г. по описа на СРС.

Страните не спорят, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен между етажните собственици и „Бруната“ ООД договор. Следователно имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители от гр. София, които според разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице З.З., която не е оспорена от страните. Съгласно заключението, количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост.

Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период, като в таблица 3 от заключението на вещото лице е посочено, че през процесния период е начислена ТЕ отдадена за сградна инсталация, като не е начислявана ТЕ за БВГ, нито ТЕ за отопление на имота. Прогнозно 4 определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно (служебно) начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. През времето на процесния период, фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия, редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди, монтирани в имотите на потребителите от СЕС. Същата е изготвяла изравнителни сметки ежегодно, които са връчвани на представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти (абонати). Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване. Сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период с вкл. ДДС след изравнителни сметки и корекции са сумите, начислени от „Топлофикация София“ ЕАД възлизат в размер на 429.43 лева.