Определение № 25577 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25577 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513269 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. 25012144/24.09.2025 г. от Столична община – район „Витоша“ срещу решение № 20144285/10.09.2025 г. по гр.д. № 15322/2020 г. по описа на Софийски районен съда, 119 състав, в частта в която е допуснато предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 3471 лева. В тази част решението има характер на определение.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно. Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа не е възнаграждение за работа, поради което не подлежи на предварително изпълнение. Не е налице и неотложност, която да изисква предварително изпълнение. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В отговора на частната жалба П.Б. намира обжалваното определение за правилно.

Излага се, че обезщетението по чл. .225, ал. 1 КТ попада в приложеното поле на чл. 242, ал 1 ГПК, поради което подлежи на предварително изпълнение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 15322/2025 г. по описа на СРС, 119 състав, е образувано по искова молба от П.Б. срещу Столична община район „Витоша“, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – за признаване на уволнението за незаконно, чл. 344, ал. 1, т. 2 за – за възстановяване на предишната работа и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е без работа поради уволнението.

С решение 20144285/10.09.2025 г. СРС уважава предявените искове, включително като осъжда Столична община – район „Витоша“ да заплати на П.Б. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 3471 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно 1 уволнение.

С решението е постановено и предварително изпълнение на съдебното решение в частта, в която е присъдена сумата от 3471 лв. (стр. 123-127 гръб).

Решението е връчено на Столична община – район Витоша на 12.09.2025 година.

На 18.09.2025 г. от Столична община – район Витоша по пощата е подадена процесната жалба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 244 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК на предварително изпълнение подлежат решенията, с които се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

С определение № 363/16.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2956/2015 г. на ВКС, I г.о. е даден отговор на въпроса дали решението за всички видове обезщетения по Кодекса на труда ли подлежи на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК. В акта, с който е обобщена съществуващата съдебна практика, е посочено, че действително нормата на чл. 242, ал. 1 ГПК не визира всички видове обезщетения по Кодекса на труда, а само тези за работа. Не са обезщетения за работа обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ за незаконно задържане на трудова книжка и обезщетението по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука. Обезщетения за работа са обаче обезщетението за присъдено трудово възнаграждение, обезщетението за оставане без работа в резултат от незаконно уволнение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

За разлика от чл. 242, ал. 2 ГПК предварителното изпълнение по чл. 242, ал. 1 КТ се допуска по силата на закона, а не е предоставено на преценка на съда.

В настоящия случай, с решението на СРС е уважен иск по чл. 225, ал. 1 КТ срещу частния жалбоподател. Този осъдителен иск е за „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.

242, ал.1 от ГПК, поради което подлежи на предварително изпълнение.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

С оглед разясненията, дадени с ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20144285/10.09.2025 г. по гр.д. № 15322/2020 г. по описа на Софийски районен съда, 119 състав в частта в която е допуснато предварително 2 изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 3471 лева.

Определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3