Решение № 16 от 06.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ботевград, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ана С. Андонова при участието на секретаря Ива Стр. Тодорова като разгледа докладваното от Ана С. Андонова Административно наказателно дело № 20241810200630 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. В. И.,ЕГН: ********** от АДРЕС ,чрез адв.И. Б. от САК е обжалвал в законния срок

Наказателно постановление № 24-0246-000468 от

24.07.2024г.издадено от Началник група в ОДМВР -София , РУ -Ботевград , упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177,ал.1,пр.1 от ЗДвП му е наложена имуществена санкция„Глоба” в размер на 300 (триста) лева

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, явява се и адв. И.

Б. от САК, с пълномощно по делото , която подържа жалбата срещу атакуваното НП, претендира разноски на основание чл.38 ,ал.1,т.2,вр.ал.2 от Закон за адвокатурата.

Въззивната страна – ОДМВР - София -РУ Ботевград, редовно призована, 1 не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: НП с № 24-0246-000468 от дата 24.07.2024г.на ОДМВР-София –РУ –Ботевград , АУАН я серия GA с № 1289256 от 17.05.2024г.,справка АИС –АНД ,Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.,справка за собственост на МПС , справка за нарушител – водач и гласните такива: свидетелските показания на А. Х. П. и М. В. Н. , се установява следната фактическа обстановка:

На дата 17.05.2024г.,в 22.30 часа, като водач на л.а.,модел и марка „ Мерцедес 190 Д“ с рег. № № ,В. В. И. , в с.Врачеш ,по ул.“Христо Ботев“ пред номер 19 , с посока на движение към ул.“ Хан Аспарух“ управлява л.а.,модел и марка „ Опел Астра“ с рег. № № (поставени рег.табели от друго МПС),лична собственост,като извършва следното нарушение: водачът управлява МПС с отнето СУМПС по административен и съдебен ред. Връчен ЗППАМ номер 24-4332-002494 от 01.05.2024г. и съставен АУАН ,серия GA с номер 907171 от 01.05.2024г.Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП от ОДМВРСофия –РУ – Ботевград за налагане на глоба в размер на 300 (триста) лева на В. В. И..

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно НП на жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДП за това, че управлява МПС,след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 150"А" ал.1 от ЗДвП: "За да управлява 2

МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство"/ДВ бр.43/2002г./. С изменение на ЗДвП/ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г./ е в сила следната редакция на чл.150А ал.1 от ЗДвП: "За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление на МПС да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено". Валидността на СУМПС, изискуема от нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП се отнася както до категорията на управляваното превозно средство, така и до срока на действие на свидетелството. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП във връзка с чл.150а, ал.1 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.С Н П № 24-0246-000468/ 24.07.2024 г. на В. И. е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва се с глоба от 100 до 300лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Безспорно и доказано по делото е, че жалбоподателят, на 17.05.2024г. не е притежавал валидно СУМПС за категорията на МПС, което е управлявал, тъй като издаденото му такова е било отнето с връчен ЗППАМ номер 244332-002494 от 01.05.2024г. и съставен АУАН ,серия GA с номер 907171 от 01.05.2024г.

Настоящият съдебен състав обаче установява съществени противоречия в диспозитивната част на НП, в която първо е описано, че И. е управлявал л.а.модел и марка „ Опел Астра „ с рег. № № с поставени други рег.табели за друго МПС , а съсъ следващото изречение е описано , че И. управлява МПС с отнето СУМПС по по административен или съдебен ред.Връчен ЗППАМ номер 24-4332-002494 от 01.05.2024г. и съставен АУАН ,серия GA с номер 907171 от 01.05.2024г. Сериозна неяснота има и досежно информацията какво МПС е шофирал И. я като в обжалваното НП е посочено, че И. е управлявал 3 л.а.,модел и марка „ Мерцедес 190 Д „ с рег.номер № и същевременно с това ,е управлявал л.а. л.а.,модел и марка „ Опел Астра „ с рег.номер №.

Всичко това води до извода, че НП не съдържа еднозначно ясно и точно описание на нарушението и не отговаря на изискването на чл.57 т.5 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното , обжалваото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред районен , административен и касационен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв.И. Б. от САК е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателя И. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Не е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна правна помощ, като е достатъчно позоваване на това обстоятелство.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на И. се явява лично.Процесуалният представител на жалбоподателя също е направил искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т.

3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на И. се предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в 4 съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което на адв. И. Б. от САК следва да се п р и с ъ д и възнаграждание в размер на 500 (петстотин) лева, което представлява минималният такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-0246-000468 от 24.07.2024г.на Началник група в ОДМВР -София - РУ -Ботевград , упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР,с което на В.

В. И.,ЕГН: ********** от АДРЕС е наложено административно наказание “Глоба” в размер 300 (триста) лева за нарушение по чл. 177, ал. 1 вр. т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен

ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2,вр. чл.36 от Закон за адвокатурата ОДМВР София РУ -Ботевград, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. И.,ЕГН: ********** от АДРЕС, чрез адв.И. Б. - САК сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 630/2024г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5