Разпореждане № 4891 от 28.08.2024, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4891 гр. Пловдив, 28.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Наказателно дело частен характер № 20245330204376 по описа за 2024 година след като се запознах с тъжбата, депозирана с вх.№ 83985/12.08.2024г. на ПРС, на В. В. Ц., ЕГН **********, от **, срещу И. К. Ф., от с**, и приложенията към нея, намирам, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, поради което следва същата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея наказателно производство от частен характер да бъде прекратено по следните съображения:

На първо място, частната тъжба не съдържа в пълнота данни за лицето, срещу което се подава, като не са посочени неговите ЕГН и точен адрес.

На второ място, в частната тъжба не са посочени обстоятелствата на престъпленията, както следва:

1. Не е посочено мястото, на което са извършени твърдените престъпни деяния.

2. Твърди се спрямо частния тъжител да са осъществени две престъпления – по чл.146, ал.1 от НК и чл.130 от НК, за които са изложени следните фактически обстоятелства: а) досежно деянието по чл.146, ал.1 от НК – „В същото време продължи да ме псува, като ми казваше: „Ще ти **. **.“ и други подобни.“; б) досежно деянието по чл.130 от НК – „Подсъдимият дойде до мен и ме изрита няколко пъти в глезена, хвана ме за ухото, като ми дърпаше главата надолу. След това ме удари с глава в областта на устата. Хвана ме за главата с ръка и ме удра. Опитвах се да се предпазя, като вървях назад, но той 1 продължаваше да върви след мен и да ме удря, като ме риташе в глезените, посягаше да ме удря с глава, опитваше са да ме хваща за врата и да ме бутне на земята.“. Посочено е още, че „в резултат на ударите от страна на подсъдимия ми бяха нанесени телесни повреди, описани в издаденото ми на другия ден съдебномедицинско удостоверени, като веднага след инцидента посетих болнично заведение, за да ми бъде оказана медицинска помощ.“.

С Разпореждане № 4694/20.08.2024г. на Съда, връчено лично на частния тъжител на 26.07.2024г., частната тъжба е била оставена без движение до отстраняване на констатираните в нея пороци, което е било указано на частния тъжител да стори в 7-дневен срок от съобщението, а именно: да посочи ЕГН и точен адрес на подсъдимия; да посочи къде е местоизвършването на твърдените престъпления и да изложи ясно и точно травматичните увреждания, които твърди за причинени.

Със Заявление с вх.№ 88645/27.08.2024г. на ПРС, частният тъжител в изпълнение на съдебното разпореждане е посочил ЕГН и точен адрес на подсъдимия, както и местоизвършването на деянията. Относно причинените му травматични увреждания е посочил, че същите „са от: удар с глава в областта на устатата ми, отляво; стискане, дърпане и извиване с ръка на лявото ми ухо; блъскането и бутането ми от него с ръце; увреждания в областта на глезените на двата ми крака вследствие на нанесените ми от него ритници с крак; ивичести охлузвания в областта на границата на челната с теменната област на главата, вдясно, причинени ми от него чрез сграбчване с ръце и одиране с нокти на кожата. Допълнително частният тъжител сочи, че подсъдимият го нарекъл „**“, „**“ и „**“.

В разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК се съдържат императивно изискуемите реквизити на тъжбата, като данните относно лицето, срещу което се подава, са необходими, за да се определи точно и ясно привлеченото към наказателна отговорност лице, а обстоятелствата на престъплението /каквито са местоизвършването му и фактическите положения, при които същото е било реализирано/ – за да се определи обвинителната теза. Тъжбата, инициираща наказателното производство от частен характер, има ролята на обвинителен акт спрямо лицето, срещу което се подава и изложените в нея фактически обстоятелства задават рамката на обвинението. Същите следва да бъдат ясно, пълно и коректно посочени, за да няма неточности в обвинението 2 и същото да бъде разбирано по различен или двусмислен начин.

Разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК изисква тъжбата да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил в съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6. Към частната тъжба е приложено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор при РП Пловдив от 18.06.2024г., по пр.пр.№ 1872/2024г. на РП Пловдив, образувана по повод жалба от В. Ц. с оглед събиране на данни за евентуално извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, с което е отказано образуването на досъдебно производство, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Следва да се има предвид, че законодателят не е приравнил отказа за образуване на наказателно производство със спирането на такова по реда на чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Тоест в случая шестмесечният срок за подаване на тъжбата започва да тече от деня на узнаването от пострадалия за извършване на престъплението, което в конкретния казус е денят, в който се твърди да са осъществени двете деяния – 10.02.2024г. Така шестмесечният срок изтича на 10.08.2024г. /неработен ден, събота/, поради което последният възможен момент за нейното подаване е било на 12.08.2024г., което е било сторено от частния тъжител. Отстраняването на констатираните непълноти обаче, от една страна, е било сторено след изтичането на преклузивния 6-месечен срок, предвиден в чл.81, ал.3 от НПК, а от друга страна същото не е сторено в пълнота, тъй като и към настоящия момент, въпреки изложеното в „Заявлението“, продължава да съществува неяснота по отношение на твърдените за причинени множество травматични увреждания, като единствено са конкретизирани ивичести охлузвания в областта на границата на челната с теменната област на главата, вдясно. Прочее досежно травматичните увреждания, извън последното описано, се излага единствено механизмът им на причиняване, но не и самият им вид и характер, за които отново се налага да се гадае. Нещо повече, отново извън шестмесечния срок едва със „Заявление“-то частният тъжител е внесъл нови фактически положения относно деянието по чл.146, ал.1 от НК, твърдейки, че подсъдимият го е нарекъл „**“, „**“ и „**“.

Съществуващата съдебна практика, а именно Решение № 93/23.03.2010г. на ВКС по н.д. №751/2009г, както и Решение № 29/13.02.2017 г. на ВКС по 3 н.д. №1325/2016 г., е категорична, че нередовностите в тъжбата следва да бъдат отстранени в шестмесечния срок от извършване на деянието, респективно от узнаването за тях /в случая дата съвпада и е 10.02.2024 г./, като в случая отстраняването не само е частично, но и извън посочения срок.

Изложеното налага извода, че тъжбата страда от пороци, тъй като, от една страна е неясно кой е наказателноотговорният субект а от друга страна обвинение за какво престъпление е повдигнато и при какви фактически обстоятелства е осъществено то.

Мотивиран от горното и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯМ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна тъжба с вх.№

83985/12.08.2024г. на ПРС, на В. В. Ц., ЕГН **********, от **, срещу И. К. Ф., от с**.

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производството по НЧХД №

4376/2024г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с., образувано по тъжба с вх.№ 83985/12.08.2024г. на ПРС, на В. В. Ц., ЕГН **********, от **, срещу И. К. Ф., от с**

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на частния тъжител В. В. Ц..

Разпореждането подлежи на обжалване пред ПОС в 15-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4