Решение № 1910 от 21.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1910 гр. Варна, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

М. Недкова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502550 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от Община Варна, чрез процесуален представител юриск. Г.П., въззивна жалба срещу Решение № 262467/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 14308 по описа на ВРС за 2020г., с което по предявения от М. Д. Ш., ЕГН **********, и СТ.

Г. Ш., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. Варна, ул. *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че Община Варна НЕ Е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово”, кв. „Галата“, местност „Черноморец“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед номер РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменени със заповед с номер КД – 14 – 03 – 967/12.04.2012г., с площ от 997 кв.м., при съседи: ПИ с номера ***, ***, ***, ***, *** и

***, както и ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 1439,91 лева.

Въззивникът излага становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, по съображения, че процесният имот попада в територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е в обхвата на Решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна, с което е бил одобрен околовръстен полигон на м-т „Прибой" и територията е включена в строителни граници на гр. Варна, като в заключението на вещото лице липсвала подобна констатация. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по отношение на процесния имот има неприключило реституционно производство, тъй като 1 административната процедура била приключила с влязъл в сила акт - Решение № 510/27.05.1998г. на Поземлена комисия – Варна, поради което счита, че процесния имот не е възстановен на основанията изложени в атакувания съдебен акт и са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по силата на който процесният имот е преминал в собственост на Община Варна. В условията на евентуалност сочи, че дори и да се приеме, че той попада в обхвата на околовръстен полигон, от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства и от заключението на СТЕ се установявало, че до постановяване на решението от Общински съвет - Варна за създаване на селищно образувание, земята е имала земеделски характер по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ.

След влизане в сила на същата го е загубила и е станала урбанизирана, но за нея бил приет ПНИ, който представлявал план за територия по параграф 4 - особен вид кадастрален план.

Позовавайки се на аргумент от разпоредбата на чл. 28 б, ал. 10 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят твърди, че за Община Варна правото на собственост е възникнало по силата на закона преди одобряване на ПНИ. Твърди, че първоинстанционния съд е игнорирал факта, че в таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение, която е част от заключението на СТЕ е записан „неиндифициран собственик", поради което счита, че е приложен неправилно материалният закон, определящ кои категории лица се нанасят в ПНИ. В обобщение сочи, че процесния имот е подлежал на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ, а с оглед липсата на доказателства по делото имота да е придобит по реда и при условията на параграф 4а и следв. от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се приеме, че по отношение на него е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва извода на съда, че ищците са установили наличието на предпоставките на придобивната давност по чл. 79 от ЗС и кредитираните писмени и гласни доказателства, ангажирани за установяване на твърденията за осъществено давностно владение. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. Д. Ш. и СТ. Г. Ш., представлявани от адв. М.В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззиваемите твърдят, че с Решение № 322-4/30.05.2000г. на ОБС – Варна местността, в която се намира процесния имот е придобила статут на селищно образувание и по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ представлява урбанизирана територия. Поддържат становището, че по отношение на имота е налице неприключило реституционно производство, доколкото по него нямало постановено позитивно реституционно решение, поради което счита, че не са налице условията на чл. 25, ал. 1 от ЗСППЗ за да се приеме, че общината е станала негов собственик. Въззиваемите твърдя, че от събраните по делото доказателства, както и от приетата от съда СТЕ се установява, че той никога не е бил отчуждаван и винаги е бил собственост на физически лица, поради което не е налице пречка за придобиването му въз основа на изтекла придобивна давност, чийто фактически състав считат за установен. По изложените съображения молят за потвърждаване на съдебното решение с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

2

В проведеното открито съдебно заседание по делото пълномощникът на на въззивникът поддържа подадената жалба и моли за отмяна на решението с присъждане на разноски.

Процесуалният представител на въззиваемият оспорва въззивната жалба в пледоарията си по същество като отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Моли са присъждане на разноски

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от М. Д. Ш. и СТ. Г. Ш., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника Община Варна, че НЕ Е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово”, кв. „Галата“, местност „Черноморец“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ от 997 кв.м., при съседи: ПИ с номера 441,275, 3025, 65, 617 и 9534.

В иницииралата съдебното производство искова молба ищците твърдят. че от м.01.2008г. упражняват фактическо владение върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна, съгласно Заповед РД 18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД 14-03-967/12.04.2012г. на Началника на СГКК – гр. Варна, с административен адрес в гр. Варна, кв. „Галата“, местност „Черноморец“, с площ от 997 кв.м. Като упражняваната фактическа власт е повече от 10 години чрез явно и несмущаващо давностно владение. През м. юли 2019г. ищците сочат, че подали молба – декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка.

Получили удостоверение от Община Варна, че имотът с партиден номер 5305Н356347 бил заведен на тяхно име. В последствие подали молба до СГКК – Варна за издаване на скица на имота, като бил получен отговор, с който ищците били уведомени, че за имота няма влязъл в сила ПУП – ПРЗ, като попада извън границите на с.о. „Прибой“ в територията на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в резултат на което бил съставен Акт за общинска собственост с номер 10416/2020г с правно основание за чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Поради изложеното считат, че е установено по какъв начин ответната страна е станала собственик на имота. На следващо място твърдят, че в случай, че имотът попада в територията на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, така както е отбелязано от СГКК – Варна, то процедурата за вписване на имота на общинска собственост не е довършена. От извадка от КР от 25.07.2019г. имотът попадал в урбанизирана територия, а изненадващо за тях към месец юни 2020 вече бил земеделски имот. Обобщават твърденията си, че към датата на подаване на молбата – декларацията за признаване правото на собственост върху имота, той не е бил земеделска земя. Процесният имот бил част от нива с площ от 15 дка, съгласно НА 130, дело 128/1930г., който бил записан на името на М.И.И. като от 1930г. до настоящия момент имотът винаги бил в собственост на физически лица. Не е актуван като държавен, не са налице реституционни претенции и няма данни да е предоставян за ползване. Щом имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то не може да бъде включван във фонда по чл. 19 от 3

ЗСПЗЗ. Имотът не е бил включван в блокове на ТКЗС, поради което Община Варна не може да го придобие по реда на чл. 25 от ЗСПЗЗ. С гореизложените твърдения обосновава извод, че ответникът не е собственик на имота, респективно не е приложим мораториумът по чл.

86 от ЗС да се придобива по давност имот общинска собственост, от което извличат правния си интерес от провеждане на исковата защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община Варна, в който предявения иск се оспорва като недопустим, а в условията на евентуалност неоснователен. Сочи, че в КП от 1960г. и разпределителен лист към него имот с номер 1517 (стар номер на ПИ с идентификатор ***) са вписани лица, които не са свързани с ищците, като същите не са се легитимирали като собственици на процесния имот. За местност „зона за отдих“, р-н „Аспарухово“, Община Варна има одобрен ПНИ, съгласно Заповед с номер РД 11-7706-109/30.03.2011г., в която процесният имот бил вписан в регистъра на ПНИ, като „неидентифициран собственик“. ПНИ за имота бил одобрен през 2011г., поради което непосредствено преди окончателното му обявяване ищците са можели да се определят като собственици. Не са ангажирани доказателства за надлежното предоставяне на правото на ползване. АОС няма конститутивно действие, поради което липсва правно значение моментът на неговото съставяне. Ответникът Община Варна излага твърдения, че е придобила имота по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В условията на евентуалност сочи, че е станал собственик на имота по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, като признава, че същият е бил собственост на физически лица, но не е извършена реституция, поради което след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници земята е станала общинска собственост.

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, в производството по който ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.

Съгласно задължителните постановки на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай, в проведеното при първоинстанционното разглеждане на делото открито съдебно заседание на 03.06.2021 г. ищците са обосновали интереса си от исковата защита по твърдения, че при отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ответника, ще могат да придобия процесния имот на основание чл. 79 от ЗС, 4 вследствие на упражнено от тях давностно владение върху същия.

Видно от представеното по делото удостоверение от Община Варна недвижимият имот с идентификатор № *** е деклариран и записан на ответника, като на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС е издаден АЧОС №10416 от 26.06.2020г., въз основа на който общината се легитимира като собственик на имота. С разпоредбата на §1 от ЗИД на ЗС /доп.