Решение № 4912 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4912 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330107455 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Й. П., ЕГН **********, срещу „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клауза за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, обективирана в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № *** от 23.12.2022 г., сключен между страните, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняване на договорното равноправие между страните, както и поради нарушаване разпоредбите на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Предявен е насрещен иск от „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, срещу А. Й. П., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 300 лева - главница по Договор за паричен заем № *** от 23.12.2022 г., сключен между А. Й. П. и „Вива кредит“ ООД, както и сумата от 18,92 лева - договорна лихва за периода 06.01.2023 г. - 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 1 насрещната искова молба в съда /18.07.2023 г./ до окончателното изплащане.

В първоначалната искова молба с вх. № 48418 от 26.05.2023 г. се твърди, че между А. Й. П. и „Вива кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем № *** от 23.12.2022 г., по който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 300 лева. Поддържа се, че в клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на документи в размер на 63,91 лева. Изтъква се, че посочената клауза изисква от потребителя да заплати за услуга, която реално не е извършена и поради това е неравноправна. Твърди се, че това задължение води единствено до обогатяване на кредитора, без да е налице предоставяне на конкретна услуга. Ищецът счита, че клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, доколкото не е индивидуално уговорена. Поддържа, че предвидената такса представлява скрит разход по договора и с нея се цели заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения и за нарушаване разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата от процесния договор за паричен заем, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, с който оспорва предявения иск. Счита, че не е налице сочената от ищеца неравноправност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи. Оспорва и твърденията за липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга, както и за противоречие с добрите нрави. Поддържа, че заплащането на таксата е свързано с осъществяването на престация от страна на кредитора, поради което не е налице и неоснователно обогатяване. Твърди, че няма заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че съобразно уговореното в процесния договор, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга и потребителят доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което стойността на услугата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР. Твърди, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Посочва, че предоставянето на финансови услуги от ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките и въпреки 2 осъществяването на посочената услуга, договор за паричен заем може да не бъде подписан. Изтъква се и че плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на ищеца. Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от „Вива кредит“ АД, срещу А. Й. П. за присъждане на горепосочените суми за главница и договорна лихва. Излага се становище, че между А. Й. П. и „Вива кредит“ ООД е налице валидно възникнало правоотношение, по повод на което на ответника по насрещния иск е предадена сума в размер от 300 лева. Същата е следвало да бъде върната на седем равни двуседмични вноски, всяка в размер на 54,69 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Ищецът по насрещния иск поддържа, че заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % и ГПР - 49,39 %, като размерът на плащанията по договора възлиза на сумата от общо 382,83 лева, от която: 300 лева - главница; 63,91 лева - такса експресно разглеждане и 18,92 лева - договорна лихва. Посочва, че таксата в размер на 63,91 лева за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит е начислена след направен доброволен избор от страна на заемателя да се полза от тази допълнителна услуга, като посочената такса е разпределена за плащане на равни части с всяка вноска. Поради непредоставяне на допълнително обезпечение по договора е начислена и неустойка в размер на 42,56 лева, разпределена на равни части по всяка вноска, която сума не се претендира в настоящото производство. Твърди се, че към датата на подаване на насрещната искова молба срокът на договора е изтекъл, а заемателят не е извършвал плащания по него. Предвид това, моли се да бъдат уважени предявените насрещни искове за присъждане на главница и договорна лихва. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба. Ответник А. Й. П. възразява срещу дължимостта на претендираните суми. Счита, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка и такса за експресно разглеждане на документи се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок 3 от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възразява, че действителният размер на ГПР е различен от посочения, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Поддържа, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Изтъква, че в този случай, съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Твърди се, че потребителят е заплатил неоснователно по недействителния договор за кредит сумата от 42,56 лева за неустойка, сумата от 63,91 лева за такса експресно разглеждане на документи, сумата от 140 лева - разходи за просрочени задължения и сумата от 18,92 лева - договорна лихва. Прави възражение за прихващане между претендираната главница в размер от 300 лева и сумата от общо 265,39 лева - неоснователно платена като неустойка, такса за експресно разглеждане на документи, разходи за просрочени задължения и договорна лихва по недействителния договор за кредит.

С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 13.03.2024 г., съдът е прекратил производството в частта по предявения от А.

Й. П. против „Вива Кредит“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като делото е продължило по предявения насрещен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Между страните не е спорно, че на 23.12.2022 г. е сключен процесният договор за паричен заем № ***, по силата на който ищецът по насрещния иск, като заемодател, е предоставил на ответника по насрещния иск, като заемател, сумата в размер от 300 лева, която следвало да се върне на 7 вноски, всяка в размер на 54,69 лева, последната с падеж – 31.03.2023 г., при ГЛП - 40,32 % и ГПР – 49,44 %. В чл. 1, ал. 3 от договора е договорено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 63,91 лева. Също така в чл. 4, ал. 2 от договора била уговорена неустойка за неизпълнение на регламентирано 4 задължение в чл. 4, ал. 1 от договора, а именно в тридневен срок от усвояване на сумата по договора заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило двадесет и една годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или да представи банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение по договора, валидна тридесет дни след падежа за плащане по договора.

Уговорената неустойка за неизпълнение на посоченото задължение възлиза на 42,56 лева.

От приложената по делото справка по процесния договор се установява, че към 03.07.2023 г. задълженията възлизат на сумата в общ размер от 565,39 лева, от която 300 лева – главница, 18,92 лева – договорна лихва, 42,56 лева – неустойка, 63,91 лева – такса за експресно разглеждане и 140 лева – разходи за събиране на просрочени вземания.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че заемодателят А.

П. не е извършвал плащания по процесния договор за заем, като размерът на задълженията са: главница - 300 лева, договорна лихва - 18,92 лева, неустойка - 42,56 лева, такса за експресно разглеждане - 63,91 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между „Вива Кредит“ ООД /с правоприемник „Вива Кредит“ АД/, като заемодател, и А. Й. П., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично 5 привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно трайната съдебна практика на ВКС, когато съдът е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение, какъвто е предявения в случая насрещен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на дадено без основание, не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: