Определение № 3961 от 24.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2246/2022
- Вид
- Определение № 3961
- Подписан
- 24.10.2022
- В сила
- 24.10.2022
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.115, б. "ж" · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71, ал.1, ал.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71, ал.1, ал.3 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3961 гр. Варна, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Георгиева
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100502246 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е п о въззивна жалба вх. № 56886/18.08.2022г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген.
Столетов“ №21, чрез юриск. С. С., съдебен адрес гр. Варна, ул. „Радецки“ № 6 8 , срещу решение № 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ....... сумата от 1522,23лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 26.07.2021г. върху сумата от 5000лева, представляваща установено с влязло в сила решение по гр.д.
№18625/2017г. по описа на РС Варна, 41 състав, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016г., на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и доводите на страната, че ищцата не се е възползвла от правото по чл.250, ал.1 от ГПК за допълване на решението по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС Варна. Счита, че искът е следвало да бъде отхвърлен изцяло, като погасен по давностпо см. на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната част, като неправилно и необосновано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната 1 инстанция.
Образувано е и п о въззивна жалба вх. № 57639/22.08.2022г. от Г. М.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ......., срещу решение № 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул.
„Ген. Столетов“ №21, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1522,23 лв. до предявения размер от 2295,85 лв. и за периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г.
Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с довода на съда, че началният момент на искането за присъждане на обезщетение за забава е предявяването на иска по чл.86 от ЗЗД. Сочи, че същото е било своевременно предявено по гр.д. № 18625/2017г. на ВРС, по което й е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., на осн. чл.71, ал.1, ал.3 от ЗЗДискр. Намира, че пропускът на първоинстанционния съд да се проинесе по акцесорното вземане не изключва приложението на чл.115, б. „ж“ и чл.116 от ГПК, уреждащи прекъсването и спирането на давността. По тези съображения намира за неправилен извода на съда за основателност н арелевираното от ответната страна възражение за настъпила погасителна дваност на исковата претенция за периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция като доказана по основание и размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са в срок, от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
2 жалба вх.
№
56886/18.08.2022г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген. Столетов“ №21, чрез юриск. С. С., съдебен адрес гр. Варна, ул. „Радецки“ № 68, срещу решение № 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ....... сумата от 1522,23лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 26.07.2021г. върху сумата от 5000лева, представляваща установено с влязло в сила решение по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС Варна, 41 състав, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и въззивна жалба вх. № 57639/22.08.2022г. от Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ......., срещу решение № 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген. Столетов“ №21, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1522,23 лв. до предявения размер от 2295,85 лв. и за периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2246/2022г. на ВОС на 08.11.2022г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3