Решение № 800 от 15.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110217531 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № Р-10-215/30.11.2023 г., издадено от В..С., заместник- председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор” на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с § 1, т. 51 от ДР от КЗ, на ЗД “БУЛ ИНС” АД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 496, ал.2, вр. ал.1 от КЗ Постановлението е обжалвано в срок от ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди,ч е нарушението не е извършено в условията на повторност, както и че правото на защита на дружеството било нарушено, тъй като квалифициращото обстоятелство „повторност” следвало да бъде предявено още със съставянето на АУАН, а не едва в НП. Нарушени били и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Излагат се и доводи, че нарушението се явявало „маловажно” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно, моли се за преквалификация на наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КТ и да се наложи законовата минимална имуществена санкция.

Въззивникът, редовно призован, не изпраща представител.

Административно наказващият орган изпраща представител, който твърди, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването и връчването на АУАН и НП, 1 като моли НП да бъде потвърдено като доказано и законосъобразно, като излага подробни мотиви за това. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С НП № Р-10-803/03.11.2021 г. на КФН (налично по преписката) на ЗД „БУЛ ИНС” АД е била наложена имуществена санкция за нарушение чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ.

Посоченото НП е било потвърдено с Решение от 19.04.2022 г. на СРС по НАХД № 16221/19 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, потвърдено с Решение на АССГ от 15.07.2022г. по КНАХД 5183 по описа за 2022 година.

В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба, подадена от адв. Я.В.С. пълномощник на „Вили ЛМ“ ЕООД, с вх. № 91-02- 573 от 23.06.2023 г. Съгласно изложеното в жалбата, пред „ЗД БУЛ ИНС” АД е предявена претенция, регистрирана с № **********, на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят е възразил срещу липсата на произнасяне по претенцията от страна на застрахователното дружество.

По повод посочената жалба, с писмо на КФН, изх. № 91-02-573 от 26.06.2023 г., от „ЗД БУЛ ИНС” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенция № **********. Отговорът на застрахователното дружество е постъпил в КФН с писмо, вх. № 91-02-573 от 05.07.2023 г.

Видно от приложената административнонаказателна преписка, на 17.08.2022 г. пред „ЗД БУЛ ИНС” АД била предявена претенция по повод настъпило застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са причинени увреждания на влекач „ДАФ ФТ ХФ“, с per. № Е****КТ, и на полуремарке „Шмитц“, с per. № Е****ЕА, включително са унищожени стоки - череши и ягоди. Завеждането на претенцията е удостоверено с № ********** на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/121000559446, с период на застрахователно покритие от 25.02.2021 г. до 24.02.2022 г.

Собственик на увредените влекач и полуремарке е „Вили ЛМ“ ЕООД, а на унищожените стоки - SIA Topfruit - Latvia. На 17.08.2022 г., заедно с предявяването на претенцията, увреденото лице е представило пред застрахователя доказателства, необходими за установяването й по основание и размер. На същата дата от ползвателя на застрахователни услуги е изискан влязъл в сила акт, издаден от компетентен орган. На 24.08.2022 г. пред „ЗД БУЛ ИНС“ АД са представени автотехничски експертизи.

С писмо, изх. № ОК-819630 от 17.11.2022 г. по описа на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, адресирано до SIA Topfruit - Latvia, застрахователят се е произнесъл частично по претенцията с отказ за изплащане на обезщетение за унищожената стока - череши и ягоди.

На същата дата (17.11.2022 г.) „ЗД БУЛ ИНС“ АД се е обърнало за съдействие към 2 компетентните органи на МВР за предоставяне на допълнителна информация по случая.

Допълнително, на 24.11.2022 г. пред „ЗД БУЛ ИНС“ АД са представени Авариен протокол № 02-1120, изготвен от Авариен комисар на „Булгарконтрола“ АД, фактура и други доказателства, относими към определяне на претенцията по основание и размер.

На 01.12.2022 г. адв. Я.С. - пълномощник на „Вили ЛМ“ ЕООД, е предоставил пред „ЗД БУЛ ИНС“ АД Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 07.10.2022 г. на Районна прокуратура - Ботевград спрямо водача на лек автомобил „Пежо 206“, с per. № СВ****РВ, чиято гражданска отговорност е застрахована в застрахователното дружество. Заедно с това, адв. Симеонов е възразил срещу забавеното произнасяне по претенцията. С писмо, изх. № ОК-850071 от 05.12.2022 г. по описа на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, адресирано до „Вили ЛМ“ ЕООД, застрахователят се е произнесъл в цялост по претенция № ********** с отказ за изплащане на обезщетение за вредите, нанесени по увредените влекач и хладилно полуремарке.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на актосъставителя и свидетел по установяване на нарушението В. Ш.. Показанията на актосъставителя са изчерпателни, последователни, вътрешно непротиворечиви и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло и изгради фактическите си изводи на база съобщеното от свидетеля.

Фактическата обстановка се доказва и от приложените по преписката писмени доказателства, които са еднопосочни и изясняват обстоятелства, свързани със завеждането на застрахователната претенция и нейното разглеждане.

Посочените писмени доказателства в тяхната многобройност, напълно кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно писмено или гласно доказателство. Дружеството не е направило възражения в самия АУАН, не е направило такива и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя чрез 3 негов представител по пълномощие с изрично пълномощно да получава и подписва АУАН, издадени от КФН.

Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу наказателното постановление. Съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни; описаните нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за тях са наложени по съответстващи норми на КЗ.

Процесният АУАН е издаден, както в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, така и в рамките на субсидиарния двегодишен срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Също така, НП е издадено в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Неправилни са аргументите на жалбоподателя и по отношение на твърдението, че в АУАН липсвала част от описанието на деянието („повторността”), което го правила нередовен. Приложението на специален състав на „повторност” е от компетенцията единствено на АНО с изготвеното от него НП, а не на актосъставителя. Именно АНО е този, който на база констатациите в АУАН, прилага в НП относимата санкционна разпоредба, включително когато специална санкционна разпоредба визира хипотезата „повторност”. Не следва да се очаква актосъставителят да твърди за „повторност”, доколкото последното касае единствено въпроса за административното наказание, което е от компетенциите изцяло на АНО.

При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че ЗД „Бул Инс” АД, с бездействието си по произнасяне по застрахователното събитие - щета заведена на 17.08.2022 г. ., свързано със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, е извършило нарушение на императивната разпоредба на чл. 496, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г. и към датата на нарушението), а именно: „(1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката 4

"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. (2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на обезщетението, или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен Касае се за формално нарушение на императивната разпоредба на чл. 496 ал. 2, във вр. ал.

1 от КЗ, доколкото тримесечният срок за окончателно произнасяне по предявената претенция е вменен в задължение на застрахователя. В случая основателността на предявената от застрахованото лице претенцията е ирелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, щетата, заедно с всички относими доказателства, е заведена на посочената по-горе дата, като от тази дата е възникнало задължението на жалбоподателя в тримесечния срок (до 17.11.2022г.) съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ да се произнесе окончателно по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 496, ал. 2 от КЗ начини. Видно от представените доказателства, едва на 05.12.2022г. застрахователят се е произнесъл по претенцията, отказвайки да изплати обезщетение. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено нарушение на 18.11.2022 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от начините, визирани в чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.