Решение № 361 от 04.10.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 653/2024
- Вид
- Решение № 361
- Подписан
- 04.10.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.43 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.16а ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.34а ал.1 · Закон за защита от шума в околната среда
РЕШЕНИЕ
№ 361 гр. Пазарджик, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня П. при участието на секретаря М.С. като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело № 20245220200653 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „Б., против Наказателно постановление № 2024-340-23-04 от 02.04.2024 г. издадено от Началник на РУ- Септември, с което за нарушение на чл.16а ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) на основание чл.34а ал.1 от ЗЗШОС е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата обобщено се възразява, че при издаване на НП АНО не е изяснил пълно и всестранно фактологията по случая и НП страда от пороци, както и че вмененото нарушение не е извършено, поради което се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище в подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност, като се представят допълнително подробни писмени бележки. Пълномощникът прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представения списък на 1 разноските.
Въззиваемата страна- АНО не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество.
Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи и становището на пълномощника на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 18.03.2024 часа, около 01:10 часа, в с. Б., на ул. „П. в частен имот, под навес в дворно пространство, от собствената си музикална уредба- неустановена марка и модел, пуска силна музика, с което нарушава забраната за озвучаване на територии, предназначени за жилищно строителство, за времето от 23:00 ч. до 08:00 часа.
Това представлявало нарушение на чл.16а ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда.
За така установеното нарушение св. Б. С.- старши полицай в РУСептември, в присъствието на св. И. П. и св. Й. Б.- полицейски служители в посоченото РУ, съставил на жалбоподателя АУАН с бл. № 0684080/18.03.2024 г. в негово отсъствие, тъй като жалбоподателят напуснал полицейската проверка, отказвайки да се запознае, подпише и получи какъвто и да е акт.
След като св. С. съставил АУАН, той удостоверил отказа на жалбоподателя, като св. Б. се подписал, че жалбоподателят отказва да подпише и получи екземпляр от АУАН.
Въз основа на акта на02.04.2024 г. било издадено и атакуваното НП, връчено на наказаното лице лично на 22.04.2024 г., видно от разписката към санкционния акт. Срещу последния била подадена жалба от наказаното лице чрез АНО до съда на 07.05.2024 г. (в първия работен ден), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от л и ц е активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по 2 делото писмени, гласни и веществено доказателства.
При така установеното съдът намира, че жалбата разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на съдебното дирене от събраните доказателства безспорно се установи следната фактология:
От събраните доказателства по делото в тяхната цялост се установява, че на 17-ти срещу 18-ти март 2024 г. жалбоподателят поканил компания в своя имот в с. Б., обл. Пазарджишка по повод празника Сирни заговезни. На събирането присъствали и свидетелите И. В. и М. Ч.. Последният занесъл в дома на жалбоподателя музикална уредба. На събирането присъствали и още две лица Б. С. и Р. Р.. По време на събирането св. Ч. пускал музика от уредбата. По някое време С. и Р. си тръгнали, тъй като възникнало спречкване, в което те пострадали и физически. Затова подали сигнал на тел.12 и потърсили медицинска помощ и съдействие от полицията. На място пристигнал АП, в чиито състави били свидетелите Б. С., И. П. и Й. Б.. Те провели разговор с пострадалите, като установили, че от дома на жалбоподателя се чувала силна музика. Поради тази причина се отправили натам, като пристигайки през оградата, представляваща метална мрежа, установили, че на двор под открит навес имало компания от няколко човека.
До тях отвън била и тонколона, от която се чувала силната музика. След като установили, че жалбоподателят М. е собственик на имота, полицейските служители му обяснили, че ще му съставят АУАН за нарушение на обществения ред и ЗЗШОС, заради силната музика. Тогава М. отказал да присъства на съставянето на акта, както и да му бъде предявяван. Заявил, че няма да подпише никакви документи и се прибрал в дома си. Св. С. съставил АУАН против М. в негово отсъствие, в присъствието на св. П., а св. Б. се подписал като свидетел на отказа на нарушителя да присъства и да се запознае с АУАН и да го подпише. Оформен бил и отказ нарушителят да получи екземпляр от акта, без същият да е поканен за връчване на акта.
Впоследствие на нарушителя не бил връчен АУАН, а АНО директно издал НП въз основа на съставения АУАН.
При тази фактология, съдът намира за основателни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, които са в две насоки: процесуалноправна- допуснати СПН в хода на АНП 3 отнасящи се до нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН и материалноправни- недоказаност на вмененото нарушение с твърдение, че същото не е извършено от жалбоподателя.
Както се посочи по-горе, установи се по безспорен начин от показанията на полицейските служители и по-подробно от тези на св. Б., че жалбоподателят не е присъствал при съставянето на АУАН, въпреки че му е било обяснено и същият е бил поканен, тоест знаел че ще му бъде съставен АУАН за извършено нарушение на ЗЗШОС. Безспорно стана ясно, че след като е разбрал горното, той категорично е заявил, че няма да подпише акта и е отказал да присъства на съставянето му като е напуснал мястото на проверката и се е прибрал в дома си. Поради тази причина и правилно актосъставителят е съставил акта в негово отсъствие в присъствието на свидетел. Надлежно е бил оформен и отказа от запознаване с акта и неговото подписване от страна на нарушителя. След това актосъставителят е следвало да предприеме действия по надлежно връчване на съставения АУАН на нарушителя. Това обаче той не е сторил, а директно е пристъпил към оформяне на отказ от страна на нарушителя да получи екземпляр от акта с подписа на св. Б.. При това положение драстично е била нарушена процедурата на чл.43 ал.5 от ЗАНН и правото на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява и да организира правилно своята защита, като например да възрази срещу акта по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Едва с връчването на санкционния акт- НП, с което му се налага адм наказание, жалбоподателят е разбрал за повдигнатото му с АУАН адм. обвинение. Затова и АНО е следвало при получаване на АНП да не пристъпва към издаване на НП, а да върне преписката на актосъставителя за надлежно връчване на АУАН на нарушителя.
Само това допуснато СПН в хода на АНП е достатъчно НП да бъде обявено за незаконосъобразно и да отменено.
Основателно е и другото възражение на пълномощника на жалбоподателя. В хода на съдебното следствие стана ясно от показанията на свидетелите В. и Ч., че музикалната уредба от която звучала музиката е собственост и е била осигурена от Ч.. Той основно е пускал музиката си посредством блутут от телефона си, а след като се изтощила батерията на телефона му от телефоните на другите гости. Св. Ч. обаче бе категоричен, че 4 жалбоподателят не е пускал музика, защото нямал познанията за това. Св. Б. пък заяви в показанията си, че при проверката не било установено чия собственост е музикалната уредба. В противовес на тези доказателства са показанията на св. С., който заяви, че било установено в хода на проверката, че на лицето на което е съставил акта, било заявило, че уредбата е негова и че той отговарял за тържеството. Това обстоятелство обаче се опроверга от показанията на цитираните свидетели, а и не е отразено дори в изготвената от С. докладна записка по случая (л.11-12). Затова и съда прие, че не се доказа до необходимата степен на несъмненост, че музикалната уредба, от която е звучала силната музика на събирането, е собственост на жалбоподателя, както и че той е пускал музиката от нея. За да е налице нарушение на чл.16а ал.2 от ЗЗШОС е необходимо тези две съставомерни обстоятелства да бъдат доказани до степен на несъмненост, за да бъде прието безспорно, че М. е извършил вмененото му нарушение.
Имайки предвид изложените по-горе мотиви, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото- отмяна на санкционния акт, основателно се явява искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Искането е направено своевременно в хода на съдебното дело преди обявяването му за решаване. Искането е за заплащане на разноски в размер на 500 лева, заплатени от жалбоподателя на адв. Г. Ц., за което се представят доказателства (договор за правна защита и съдействие на л.8 и списък на разноските на л.49). От страна на АНО не е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Размерът на последния е съобразен и с разпоредбите на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя поисканите разноски, като ги възложи в тежест на ОДМВРПазарджик, учреждението към което е структуриран органа, издал НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик в настоящия състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 2024-340-23-04 от 02.04.2024 г. издадено от Началник на РУ- Септември, с което на К. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Б., за нарушение на чл.16а ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) на основание чл.34а ал.1 от ЗЗШОС е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Б., разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6