Решение № 2116 от 23.11.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2116 гр.Пловдив , 23 .

11 . 2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, в открито заседание на шести ноември, две хиляди и двадесета година, VI състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1373 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост.

Д.С.А.,***, представлявана от адв.И.И. обжалва Заповед № РД-20-444/02.06.2020г. на Кмета на Район Централен - Община Пловдив, издадена на основание чл.65 ал.1 ЗОС.

С административният акт е разпоредено да се изземе частта от поземлен имот, разположен в УПИ II – обслужваща дейност, кв.343 по плана на Трета гр.част – Пловдив, ***, с идентификатор *** по КК на гр.Пловдив, който е частна общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № 1344 от 28.03.2011г., заета от павилион с дейност – кафене.

Становища на страните :

- Заповедта е обжалвана с твърдения за незаконосъобразност – поддържа се, че процедурата за изземване на общински имоти по см. на чл.65 ЗОС е неприложима в случаите, когато върху изземвания имот има построени сгради, собственост на трети лица.

Посочено е, че на основание Разрешение за строеж /РС/ № 59 от 19.07.1990г., ЕТ Ники 7, представляван от Н. С. – наследодател на оспорващото лице, е изградил върху имота временен павилион по проект, одобрен на 23.07.1990г. С РС № 30/22.03.1993г. е разрешено разширение на съществуващия временен павилион, попадащ в общинския имот. Павилионът ведно с разширението са получили постоянен градоустройствен статут със Заповед № ОА-602/30.03.2001г. на Кмета на община Пловдив, на основание §50а ал.7 ЗИД ЗТСУ /отм./. Твърди се, че при изземване на общинския имот ще се изземе и сградата на Д.А., собствеността върху която Община Пловдив признава и не оспорва. Заявено е, че на 03.04.2002г. между ЕТ Ники-7 и община Пловдив е сключен договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, съгл. който купувача – ЕТ, придобива собственост върху 43,878% ид.части от общинския имот, предмет на изземване с оспорената заповед, срещу сумата от 36 761лв. С решение № 134 от 15.01.2010г. по гр.д.№ 3000/2008г., РС – Пловдив обявил договора за продажба за нищожен, като съгл. чл.34 ЗЗД – „Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея“, но към настоящ момент общината не е върнала на наследниците на Н.С. сумата от 36 761лв., въпреки, че има изрична покана за това. С позоваване на чл.90 ал.1 ЗЗД, се счита, че това е правното основание, което позволява на Д.А. да държи 43,878% ид.ч. от общинския имот, като при неуредени облигационни отношения по отношение на този имот, законът й дава право да задържи имота, докато община Пловдив не й върне дължимата сума. Заявени са и нарушения на чл.26 и чл.35 АПК. Поискано е заповедта да бъде обявена за нищожна, алтернативно – отменена като незаконосъобразна, ведно с присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище по същество се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, вкл. постановена при допуснати нарушения, определящи я и за нищожна. Счита се за безспорно установено в съдебното производство – правото на Д.А. да държи процесния имот на основание чл.90 ЗЗД. Твърди се, че административното производство по §17 ал.2 ЗУТ е второто основание за държане на общинския имот от страна на жалбоподателката, тъй като посоченото производство е преюдициално спрямо производството по чл.65 ЗОС. В тази вр. е направено позоваване на отговора на ОбС-Пловдив за това, че няма краен административен акт, който да доказва завършването на процедурата по §17 ал.2 ЗУТ спрямо обекта на оспорващото лице. Ведно с посоченото е заявено, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, уреден в чл.6 ал.2 АПК – с позоваване на възражението против частната жалба против определението за спиране предварителното изпълнение на заповедта : построяването на паркинг на мястото на сградата на Д.А. по никакъв начин не оправдава лишаването на жалбоподателката от обезпечението, което й гарантира връщане на сумата в размер на 36 761лв. и събарянето на собствената й сграда, която е с учреден постоянен градоустройствен статут. Твърди се нарушение на чл.35 АПК, предвид застроената площ на сградата от 88,82 кв.м. и посочената площ на обекта в заповедта – 51 кв.м.

- Ответникът Кмет на Район Централен - Община Пловдив чрез процесуален представител К.С. /началник отдел „Административно-правно обслужване“ с юридическо образование и правоспособност/ счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена по съображения, изразени в писмено становище по същество на спора : Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл. чл.65 ал.1 ЗОС и чл.80 ал.1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС-Пловдив. Административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочено е, че въпреки заявено единствено искане за обявяване нищожност на заповедта, се излагат доводи за нейната законосъобразност – поддържа се осъществен фактическия състав на чл.65 ал.1 ЗОС – имотът е общинска собственост /Акт за частна общинска собственост № 1344 от 2011г./ и се владее или държи без основание, вкл. не се използва по предназначение или нуждата от него е отпаднала. По отношение цитирания в жалбата съдебен акт на ВАС, с който се поддържа неприложимост на ЗОС в случая, е посочена съдебна практика в обратния смисъл – Решение № 15305/2013г. по д.№ 349/2013г., ВАС; Решение № 5297/2019г. по д.№ 10167/2018г., ВАС; Решение № 2308/2010т. по д.№ 6770/2009г., ВАС; Решение № 4461/2011г. по д.№ 13552/2010г., ВАС; Решение № 1633/2015г. по д.№ 3637/2014г. на ВАС и др. В тази вр. се поддържа, че цитираните от жалбоподателя разпоредби от НРПУРОИ също не обосновават неприложимост на чл.65 ЗОС /не съществува принципна пречка „временен павилион” да бъде транспортиран и съхраняван/. Освен това, според констативни протоколи от 04.02.2019г. и от 05.03.2020г. – павилионът е без дейност и без обзавеждане. Счита се за спазена разпоредбата на чл.26 ал.1 АПК – съставеният констативен протокол е връчен на жалбоподателя, като в него ясно е посочено производството, което се отпочва, както и срока и начина за представяне на бележки и възражения. По отношение заявеното в жалбата правно основание за държането е заявено, че касае облигационно отношение с община Пловдив и правото на задържане изисква изискуемо вземане. „Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране /Решение № 303/01.10.2015г. по дело № 2081/2015г., ВКС, ГК/.

Оттогава започва да тече и давностния срок /чл.114, ал.1 ЗЗД/, като според договора – ЕТ Ники – 7 Н. С. е извършил плащане на 03.04.2002г., следователно вземането на ЕТ е погасено по давност. Относно производството по §17 ал.2 ЗУТ е заявено, че представлява фактически състав и в случая не е доведено докрай – с учредяване право на строеж. Изградената временна постройка в имота не е била узаконена и между страните няма сключен наемен договор, при което следва, че жалбоподателят държи имота без основание, в който см. е цитираната съдебна практика. Положителното решаване на въпроса за статуса на изградените временни постройки е предоставено на собственика на терена, върху който са изградени и запазването им е свързано с преценка по целесъобразност относно тяхната необходимост /Решение № 706 от 2009г. на ВКС по гр.д.№ 1737/2008г./. Предвид отсъствие на учредено право на строеж, собственикът на терена не би могъл да бъде задължен да търпи ползването му, още повече безсрочно, основано на отменена разпоредба на подзаконов акт – чл.120 ал.4 ППЗТСУ. Това фактическо положение е в противоречие с принципа по чл.11 ал.1 ЗОС.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата е допустима – подадена в 14 дн.срок от съобщаването /известие за доставяне е получено на 09.06.2020г., л.90; жалбата е с вх. номер от 16.06.2020г., л.2/, от адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.

2. Обжалваната заповед е издадена от Кмета на Район Централен - Община Пловдив – компетентен орган по см. на чл.65 ал.2 ЗОС, съгл. която норма, цитирана в заповедта : „В Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.”. Според чл. 80 ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /в действаща редакция към дата на издаване на оспорената заповед - изм. и доп. с Р. № 137,Пр. №7 от 27.04.2017г.; изм. и доп. с Р. № 450,Пр. №22 от 18.12.2017г.;/ : „Изземването на общински имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на района по местонахождението на имота.”.

2.1. Правно основание : чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - „Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината”.

Фактически основания

: Според обстоятелствената част на оспорената заповед, същата е основана на Констативен протокол /КП/ от 11.05.2020г. /л.97/, съставен от длъжностни лица при район Централен – община Пловдив, с който е установено, че ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Пловдив, разположен в УПИ II – обслужваща дейност, кв.343 по плана на Трета гр.част – Пловдив, ***, е общинска собственост, съгл. Акт за общинска частна собственост № 1344/28.03.2011г. /АОС, л.98/. Констатирано е, че част от имота е заета от павилион с дейност – кафене, с площ около 51 кв.м. Отразено е, че собственикът на обекта няма разрешение за ползване на имот – общинска собственост, както и сключен договор за наем с община Пловдив. Постъпилите възражения на 22.05.2020г. и на 26.05.2020г. са приети за неоснователни, тъй като не съдържат релевантни факти и обстоятелства, които да обосновават законосъобразно ползване на терен общинска собственост.

При тези данни е направен извод, че описаният имот се държи без правно основание от Ники 7 – Н. С. ЕТ, представляван от Н.Д.С., като физическото лице – търговец е починало и съгл. удостоверение за наследници от 11.05.2020г.

/л.94/ – наследник е Д.С.А..

2.2. Данни от преписката : В АОС №

1344/28.03.2011г., графа 11 – забележки, е отразено, че със Заповед № ОА-602/30.03.2002г. на Кмета на Община Пловдив е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.343 по плана на Трета гр.част, като се образува УПИ II – обслужваща дейност, със запазване на съществуващото едноетажно застрояване, изградено по реда на отм. чл.120 ал.4 ППЗТСУ; „Община Пловдив не е учредила право на строеж за сградите, съгласно §17, ал.2 от ЗУТ”. В ПИ *** по КККР попадат сгради с идентификатори : ***, ***,

***, ***, които не са предмет на акта.; В констативни протоколи от 04.02.2019г. и от 05.03.2020г. приложени с частната жалба против определението за спиране предварителното изпълнение на заповедта/ е отразено установеното от проверка на място – павилионът е без дейност и без обзавеждане.; Решение № 134 от 15.01.2010г. на РС – Пловдив по гр.д.№ 3000/2008г. /л.100 и сл./ - иск на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, предявен от община Пловдив против Н.С. в качеството й на ЕТ ники-7-Н.С., е уважен и е обявен за нищожен – поради противоречие със закона - § 17 ал.2 ЗУТ – договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 03.04.2002г., сключен между Община Пловдив и Н.С. в качеството й на ЕТ Ники-7-Н.С., с който 43,878% ид.ч. от недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ дворно място, застроено и незастроено, цялото от 783 кв.м., представляващо УПИ II – обслужваща дейност, кв.343 по плана на Трета гр.част – Пловдив, са били продадени на Н.С. в качеството й на ЕТ Ники-7-Н. С. /решението е в сила от 20.03.2010г./ - в решението са описани административни актове, представени с преписката и възраженията на жалбоподателя в административното производство по издаване на оспорената заповед, вкл. приложени с жалбата и в хода на съдебното производство по настоящото дело : ЕТ Ники-7-Н.С. е собственик на временна постройка по см. на чл.120 ал.4 ППЗТСУ /отм./ в УПИ II – обслужваща дейност, кв.343 по плана на Трета гр.ч., район Централен, в който УПИ постройки по реда на чл.120 ал.4 ППЗТСУ /отм./ са притежавали ЕТ Шах-53-К.Б. и ЕТ Селена-3-Цв.К..

Разпечатката съдържа 33 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e96f59ed-fd3c-4766-8992-85ede780163d