Протокол № 2134 от 26.11.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2134 гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220102975 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищеца Е. А. Т., редовно призована, не се явява лично, за нея се явява адв. М., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответника „.................“ процесуален представител.

ЕООД, редовно призован, не изпраща

По делото е постъпило становище от с вх. №32071/20.11.2025 г. от „.................“ ЕООД, с която моли съда да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

Вещото лице Д. С. Щ., редовно призована, явява се в съдебната зала.

АДВ. М.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. М.: Поддържаме исковата молба срещу ответната дружество, с която искаме да се обяви Договора за потребителски кредит за недействителен, както и да се осъди „ .................“ ЕООД да заплати на Е. А. Т. сумата в размер на 62.20 лв. като недължимо платено.

По делото е постъпило становище от с вх. №32071/20.11.2025 г. от „.................“ ЕООД, с която моли съда да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Моли съда да приеме изготвената съдебно- счетоводна експертиза.

Вещото лице е отговорило на поставените въпроси и по- специално, че на 13.08.2025 г. „.................“ ЕООД е предоставило кредит на Е. А. Т. в размер на 5000 лв. Поддържат подадения отговор. Изложени са съображения по същество на спора подробно описани в становището. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претендираните суми по първия иск: 6750 лв. и по втори иск: 62 лв., като недопустими, неоснователни и недоказани. Не са налице обстоятелствата Договора за потребителски кредит да бъде прогласен за нищожен. Моли съда да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък с разноски.

АДВ. М.: Да се приемат по делото. Предоставям удостоверение за банкови сметки на ищцата Е. А. Т., както и моята.

СЪДЪТ счита, че следва да приеме представените от страните документи, като доказателства по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените в настоящото съдебно заседание два броя удостоверения за банкови сметки, както и представените с молба- становище с вх. № 32071/20.11.2025 г. доказателства от ответната страна, а именно: списък с разноски по чл.80 от ГПК, платежно за заплатено адвокатско възнаграждение.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като ответната страна не се явява, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 55, 2 ал. 1 от ЗЗД от Е. А. Т., чрез адв. М., в която се сочи, че на 26.06.2024 г. между Е. А. Т., с ЕГН: ********** и „.................” ЕООД, с ЕИК ********* е сключен договор за потребителски кредит № 1361595 (ДПК). По силата на този договор “.................” ЕООД предоставил в заем на Е. А. Т. сума в размер на 5000.00 лв., които тя следвало да върне на 18 месечни вноски всяка в размер на 375.00 лв., при лихвен процент записан в договора от 23.33 %, годишен процент на разходите от 49.66 %. и обща сума за погасяване в размер на 6 750.00 лв. Съгласно чл. 5 от договора за потребителски кредит № 1361595 „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ................. в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит.

Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.“ Клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит № 1361595 не е индивидуално уговорена, тъй като договора за потребителски кредит е предоставен директно в този вариант за сключване.

Сочи се, че впоследствие в същия момент, в който Е. А. Т. сключва договор за потребителски кредит № 1361595 с “.................” ЕООД е предоставен на нея за сключване договор за гаранция (поръчителство) с ................. p.l.c, като е обяснено, че договора за гаранция е задължителен за да се отпусни заемната сума по договора за потребителски кредит в размер на 5000.00 лв. С договора за предоставяне на гаранция съгласно чл. 1.5 от него „Договор, сключен между Гаранта и Клиента, по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан по- долу “Договора”). Съгласно чл. 1.6 от договора за гаранция е предвидена Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 3

5300.00 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 5300.00 лв. е разсрочена също на 18 месечни вноски с дата на първо плащане: 26.07.2024 г. и краен срок за издължаване на таксата – 18.12.2025 г., по подобие на месечните вноски по договора за потребителски кредит.

Твърди се, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 5300.00 лв. е включена също в електронната платформа на “.................” ЕООД, където излизало, че по договора за потребителски кредит № 1361595 Е. А. Т. дължи общо сумата в размер от 12 050.00 лв., от които 6 750.00 лв. по договора за потребителски кредит и 5 300.00 лв. по договора за гаранция. Чрез няколко парични плащания в електронната платформа на “.................” ЕООД, където Е. А. Т. е имала възможност да плаща парични суми тя е започнала да погасява задълженията си по договора за потребителски кредит. След всяко плащане Е. А. Т. е установявала, че изплатените от нея парични суми отиват за изплащане приоритетно на фигуриращото задължение за предоставяне на гаранция в общ размер от 5 300.00 лв. В електронната платформа на “.................” ЕООД се погасявали също задълженията , които излизало, че тя има по сключения договор за гаранция с ................. p.l.c. Е. А. Т. е изплатила на “.................” ЕООД парична сума в общ размер на 5 062.20 лв., от които тя е установила, че с по-голяма част от тях е погасено задължението и по договора за предоставяне на гаранция.

От съдържанието на клаузите на договора за потребителски кредит № 1361595 и договор за гаранция и двата от 26.06.2024 г. се налага извода, че е налице значително неравновесие на правата на потребителя и търговците.

Макар отношенията между “.................” ЕООД, ................. p.l.c и Е. А. Т. да са регламентирани от отделни договори, счита се, че налага изводът, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор очевидно се цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Клаузите по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към гаранта (поръчителя) е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.

4

Възнаграждението за гаранта (поръчителя) обаче не е включено в предвидения по договора за потребителски кредит ГПР, а ако бъде изчислена стойността й с този разход ще надвиши многократно максималния допустим размер по чл.

19 ал. 4 от ЗПК. Впоследствие чрез плащанията на Е. А. Т. към “.................” ЕООД се установява, че плащането на тази такса е приоритетно, дори преди основното задължение по кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налага извод, че неговата пряка и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация, което като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведен максимален размер на ГПР, който не може да бъде по-висок от 5-кратния размер на законната лихва по просрочените задължения в левове и валута, а според ал. 5 клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Възнаграждението за гаранта (поръчителя) в размер на 5300.00 лв. представлява допълнително възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде калкулирано в ГЛП и ГПР, а не включването му заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и прави договора за потребителски кредит недействителен на основание чл. 21 от ЗПК. В договор за потребителски кредит № 1361595 не е посочен точен размер на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 5 услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит, който е сключила Е. А. Т. с “.................” ЕООД е посочен размер на ГПР от 49.66 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включено дължимото възнаграждението за гаранта (поръчителя) в размер на 5300.00 лв. Това противоречи с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Е. А. Т. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора за потребителски кредит трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя Е. А. Т. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не спазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Поради което договор за потребителски кредит № 1361595 не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.