Присъда № 35 от 27.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 35/26.06.2023 г., постановена по

НОХД № 504/2022 г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД

Обвинението срещу ВЛ. МЛ. В. е за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.9, във връзка с чл.115 от НК, затова, че на 24.03.2021 год. в гр.Стара Загора умишлено умъртвил С. С. И., ЕГН

**********, като деянието е извършено предумишлено.

В разпоредително заседание проведено на 15.07.2022 год. С.Т. П.

(майка на Ст. И.), СТ. Г. ИВ.(баща на пострадалия) и Д. Т. Н.(съжител на Ст.

И.) бяха конституирани в качество на частни обвинители. Същите лица бяха конституирани и в качество на граждански ищци като бяха приети за съвместно разглеждане и предявените граждански искове на всеки един от тях против подсъдимия ВЛ. МЛ. В. за сумата от по 150 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора пледира за доказана вината на подсъдимия Вл. В. и то по обвинението, за което е привлечен и предаден на съд. Прокурорът предлага на съда, при индивидуализиране наказанието на подсъдимия с оглед обстоятелството, че в специалната норма на чл.116,ал.1,т.9 от НК са предвидени в условията на алтернативност три вида наказания – лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, да се определи наказание лишаване от свобода, при баланс на смекчаващи отегчаващи обстоятелства в размер „около 20г.“, при първоначален строг режим, със зачитане времето, през което подсъдимият е задържан под стража и с МН „домашен арест“. По отношение на приетите за съвместно разглеждане граждански искове счита, че са „доказани“.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци С.Т. П., СТ. Г. ИВ. и Д. Т. Н. –адв. П. К., също е на становище, че обвинението е доказано по безспорен начин. Наказателната отговорност на подсъдимия следва да се определи по първата алтернатива, а именно – лишаване от свобода, което при наличния баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е в размер „около 20 г.“. Адв.П. К. счита, че приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове са доказани по основание и размер и в тази връзка следва да бъдат уважени, така както са предявени.

Според единия от защитниците на подсъдимия Вл. В. – адв. Кр. К., по делото са събрани: „достатъчно доказателства“, от които се установява наличие на непосредствено и противоправно нападение срещу подсъдимия от 1 страна на пострадалия С. И.. Позовавайки се на установената съдебна практика адв.К. счита, че не е нужно причиняване на увреждания, а нападението е непосредствено, когато са налице условия за близко и предстоящо негово извършване. Свидетелските показания сочат за наличие на непосредствена заплаха за живота и здравето на подсъдимия, тъй като (според защитата) „всички са възприели“ заканата на пострадалия по адрес на Милен и В.В.и: „Ей, сега ще ви еба майката.“ В тази връзка моли съда да приеме, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана.

Според адв. И. Лулчева в хода на съдебното следствие се установява фактическа обстановка, от която по никакъв начин не се доказва наличие на предумисъл у подсъдимия да умъртви Ст. И., а позицията на прокурора почива на „разсъждения“, но не и на реални факти. Установява се, дори от показанията на свидетелката Дес. Н.(съжител с пострадалия), че в дните преди събитието отношенията между подсъдимия и С. И. не са били влошени, а описания на л.6 от обвинителния акт механизъм на формиране на предумисъл не се установява от събраните доказателства(факти). Нещо повече, установено е, че предния ден именно пострадалият Ст. И. е отправил заплахи към подсъдимия и особено към неговия брат М.В.. Предумисъла се установява от обективни действия, а не чрез предположения, както според защитата е направил прокурора. В тази връзка, според адв.И. Лулчува, не отговаря на събраните доказателства твърдяното обстоятелство, че подсъдимият е извикал(„се уговорил“) С. И. в офиса си, тъй като според техническата експертиза на телефона на пострадалия се установява, че пострадалият е инициирал срещата с подс.Вл. В., което се подкрепя и от показанията на св. М. В., на когото подсъдимият е съобщил, че същия ден- на 24.03.2021г., ще има среща с „Деса и Станбето“. Във връзка с квалификацията предумисъл и по отношение на процесния пистолет се установява, че всъщност действително подсъдимият ходи винаги със зареден пистолет.

Относно камерата, която специално, според прокурора, е изключена се установява, че когато Вл. В. е в стаята си - „офиса“, камерата в този офис(кабинет) се изключва. В тази насока - недоказаност и предположения, са и тезите на прокурора за това - как целенасочено са били разположени(седнали) лицата в стаята на подсъдимия и защо е направено това. Доказателства за наличие на предумисъл липсват.

По делото няма доказателства, които да опровергават показанията на св. М. В. и обясненията на подсъдимия за действията на пострадалия непосредствено преди произвеждането на първия изстрел. Напротив, техните думи, че пострадалият си е бръкнал в джоба на якето се потвърждават косвено от свидетелите, които са били в преддверието на кабинета(офиса) и са чули заканителни изрази отправени от Ст. И. към братята. Всички тези свидетели, а това са: Дан. Н., Кр. К. , М. В., а дори и Д.Н. са чули отвън закани за саморазправа. Защитата акцентира и на недобри данни за личността на пострадалия, който е осъждан до момента шест пъти за умишлени престъпления от общ характер. Пострадалият бил известен и с това, че е 2 агресивен, винаги носи нож в себе си(както и в случая). За правилната квалификация на деянието защитата набляга на факта, че първия изстрел е последвал веднага след думите: „Аз с вас ли ще се разправям, сега ще ви еба майката". При установеното посягане на пострадалия към джоба, в който се намира ножа и тръгване към подсъдимия, който е на близко разстояние, е налице нападение. В тази връзка според защитата би могло да се разсъждава, но само до превишаването на пределите на неизбежна отбрана, защото подсъдимият е отблъснал предстоящо нападение с нож, стреляйки в главата на С. И.. При все така установената фактическа обстановка обобщаващото становище на защитата е, че е налице неизбежна отбрана.

В репликата прокурора отново се позовава на последната изслушана фонотехническа експертиза, от която се опровергават твърденията на св. Дан.

Н., Кр. К. и М. В.. От друга страна не вижда основание да не се ползват показанията на свидетелите Б.М. и С.Д.. Прокурорът възразява и за наличие на осъществено нападение, тъй като няма доказателства, че такова е започнало от страна на пострадалия към подсъдимия, както и за непосредственост на нападението. Отделно от това според съдебната практика неизбежната отбрана се изключва, ако убиецът е подготвен за нападението, а доказателствата са именно в тази насока.

В тази насока е и становището на адв. П. К., според който е „несериозно“ да се дава вяра единствено на обяснението на подсъдимия и показанията на неговия брат, тъй като те били преки свидетели, а да се игнорират останалите доказателства по делото. Показанията на св. М. В. и обясненията на под. Вл. В. са в противоречие със заключенията на звуковата експертиза, от която не се чуват заплахи или повишаване на тон.

Подсъдимият в личната си защита поддържа заявеното от неговите защитници, а в своята последна дума заявява, че съжалява за случилото се и моли съда да бъде оправдан.

Съдът намира за установено следното:

През 2021г. и предните години подсъдимият ВЛ. МЛ. В. се занимавал с различна търговска дейност, включваща предоставяне на потребителски, ипотечни кредити, парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи вкл. злато, сребро, и други благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях, продажба на движими вещи оставени в залог. В тази връзка подсъдимият е бил едноличен собственик на капитала на „Глобал Кредит Консулт“ ЕООД; „Пещостроене и изолации – В. М.“ ЕООД; „Интернет технологии“ ЕООД; „Заложна къща Млад - 5“ ЕООД; „Заложна къща Млад 3“ ЕООД, като наред с това подсъдимият е бил собственик и на капитала на „Заложна къща Експрес БГ“ ЕООД; „Заложна къща - Млад - 6“ ООД;

„Заложна къща Млад- 4“ ООД и други. Минимална част от капитала на „Заложна къща Млад - 4“ ООД, „Заложна къща Млад - 6“ ЕООД и „Заложна къща Експрес БГ“ ЕООД притежавала и св. Д.Н., която била управител на тези дружества и се занимавала с дейността на всички заложни къщи на 3 подсъдимия.

Подсъдимият В.В. имал в своето обкръжение няколко души, които са му били по-близки и доверени от останалите служители и на тях той възлагал изпълнение определени задачи свързани с дейността, която развива, а наред с това и лични такива. В това близко обкръжение на подсъдимия влизали лицата - свидетели по делото: Д.Н., К.К., К.К. и ИЛ. Ч.. Едновременно с това подс.

Вл. В. е бил и много мнителен към работата на служителите си, като дори е казвал, че ако разбере, че някой го краде, ще го застреля. По повод извършена кражба от касата в кабинета на подсъдимия, всички служители (без пострадалия Ст. И.) били подложени на детектор на лъжата.

През деня подсъдимият стоял предимно в офиса си, който се намирал в гр. Стара Загора, ***. Този офис представлявал няколко помещения с фоайе. В помещението, което подс.Вл. В. използвал за офис(кабинет) се влизало от фоайе (антре или преддверие). В преддверието бил монтиран полукръгъл офис – плот, който бил обособен, като работно място на св. Кр. К.. Св. Кр. К. имал спалня в този офис и на практика през седмицата стоял там постоянно. Свидетелят Д.Н. също имал отделно помещение в офиса и се занимавал с отпускането на потребителски и ипотечни кредити. В помещението, което е използвано от подсъдимия Вл. В. като кабинет(офис) имало поставено бюро, диван с два фотьойла и маса между тях. В кабинета, както и във всички заложни къщи имало монтирани камери, които подсъдимият държал да работят постоянно. По този начин Вл.

В. следял действията и разговорите на служителите си, като мярка във връзка извършената кражба на каса от офиса му. Подсъдимият постоянно следял дали всички камери в заложните къщи работят, и ако възникне някакъв проблем с камерите, той се обаждал на св. Д.Н., която да вземе мерки за отстраняване на проблема.

Подсъдимият В.В. имал брат - свидетелят М.В., които не се занимавал с бизнеса на брат си и който живеел в имение в с. Колена.

Свидетелят М.В. обичал да ловува и законно притежавал множество огнестрелни оръжия. Притежавал разрешение за носене и употреба на 17 броя оръжия. Подсъдимият също се водил на отчет и контрол в Първо Районно управление на МВР-Стара Загора, като притежател на огнестрелни оръжия и имал издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на ОББ – РНУСОБ № 20150100314 валидно до 04.02.2025г. за следните оръжия: пистолет „Берета“ модел 3032, кал. 7,65 мм., № DAA449083; пистолет „Берета“ мод. 21А,кал.6,35 мм, № DAA233101; пистолет „Валтер“ кал. 22LR, № G026369. От всички огнестрелни оръжия подсъдимият В.В. ползвал предимно пистолета „Берета“ модел 3032, кал. 7,65 мм., № DAA449083, който носел непрекъснато в себе си.

Подсъдимият ВЛ. МЛ. В. и С. С. И. с прякор

„Станбето“ се познавали от години.

С. И. е управлявал заложна къща, която се намирала до 4 хотел „Железник“ в гр. Стара Загора. През 2018г. Ст. И. бил задържан под стража в Арест – Стара Загора. Предвид обективната невъзможност да работи в заложната къща, Ст. И. се уговорил с подсъдимия Вл. В., последният да движи дейността на заложната му къща. Д. С. И. бил в ареста с управлението на заложната къща се занимавала свидетелката Д.Н., като управител на всички заложни къщи на подсъдимия – 5 на брой находящи се в гр. Стара Загора. гр. Раднево и гр. Гълъбово. По повод управлението на заложната къща до хотел „Железник“ на св. Д. Н. често се е налагало да ходи до Ареста – Стара Загора, за да обсъжда със задържания въпроси свързани с дейността на заложната къща. Постепенно двамата се сближили и след като С. И. излязъл от затвора(ареста), със св.Д.Н. заживели заедно на семейни начала. Веднага след освобождаването му от ареста на 18.01.2019г.