Решение № 101 от 30.06.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Тетевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100764 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от В. С. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „**********” № 72, чрез пълномощник адв. Р. М. от АК - Ловеч срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 представлявано от Лукас Турса, Питър Барон и Весела Здравкова Колева.

Предявен е осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, с определена цена на иска – 3647.04 евро по повод наведени аргументи за нищожност на Договор за потребителски кредит № ************* от 15.07.2022 г. сключен между страните В. С. В. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се в исковата молба, че на 15.07.2022 г. в гр. Ботевград, Софийска област, ищецът В. е сключил договор за потребителски кредит № ************* с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с размер на кредита 7400 лева, като бил посочен срок на договора за кредит 15.07.2026 г. при следните условия: Размер на кредита: 7 400 лева; Лихвен процент по кредита: 34.12%; Годишен процент на разходите (ГПР): 39.91%; Общ размер на кредита - 10 472.46 лева; Срок за погасяване - 15.07.2026 г. и обща сума за плащане - 19 324.76 лева.

Твърди се, че след сключване на договора, ищецът В. получил отпуснатата за потребление сума в размер на 7 400 лева, като настоящия момент е изплатил следните суми:

Чрез онлайн банкиране на дата 25.08.2022 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 400.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 26.09.2022 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 400.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 25.10.2022 г. по сметка с IBAN

1

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 400.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

С платежно нареждане за кредитен превод на дата 14.11.2022 г. по сметка с IBAN BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 9 180.00 лева, с посочено основание за превод - информация за получателя: Окончателно погасяване на кредит по договор № *************, с наредител В. В., BG10СЕСВ************.

Сочи се в исковата молба, че след превеждането на сумата в общ размер на 10 380 лева, ищецът В. провел телефонен разговор с оператор на ответника, като е възразил, че окончателно е погасил кредита по договор № *************. Представителят на ответника обаче му заявил, че размерът на кредита е го-голям и следва да изпълнява задължението си като кредитополучател според погасителния план по договора. Ищецът В. продължил да изплаща дължими месечни погасителни вноски, както следва:

Чрез онлайн банкиране на дата 16.10.2024 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 100.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 26.11.2024 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 400.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 13.02.2025 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 1000.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 25.02.2025 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 650.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 13.03.2025 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 400.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 13.05.2025 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 400.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

С вносна бележка с уникален регистрационен номер, издадена на 10.06.2025 г. от офис Червен бряг на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по сметка с 1BAN BG09TBIB************* на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, превел сумата от 398.00 лева, с посочено основание за превод Вноска по кредит *************, с наредител В. В..

Чрез онлайн банкиране на дата 23.06.2025 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 400.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с наредител В. В., BG10CECB************.

Чрез онлайн банкиране на дата 18.07.2025 г. по сметка с IBAN

BG54TBIB***************, BIC TBIBBGSF на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е превел сумата от 405.00 лева, с посочено основание Договор за потребителски кредит № *************, с 2 наредител В. В., BG10CECB************.

Сочи се, че общата сума изплатена до настоящия момент от ищецът В., в качеството на кредитополучателят договор за потребителски кредит № ************* е 14533 /четиринадесет хиляди петстотин тридесет и три/ лева.

На следващо място ищецът сочи, че сключеният от него Договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото кредитополучателят има качеството потребител, съобразно пар. 13, т. 1 от ДР Закона за защита на потребителя /ЗЗП/ - физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, като липсва отбелязване същият да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което за валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК. Счита същият за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото потребителят е бил задължен да сключи договори за застраховка.

Заявява, че съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - чл. 148 от ЗПП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

На следващо място сочи, че съгласно чл. 7 от Договора, общият размер на кредита и условията за усвояването му, е формиран като сбор от заемната сума отпусната за потребление от кредитополучателя - 7 400 лева, и Общ размер на застрахователната премия от 3072,46 лева, включваща Застраховка: BANK Пакет 3 сметка в размер на 479,53 лева и Застраховка: BANK Пакет 3 Кредит + сметка в размер на 2592,93 лева - или общия размер на кредита е 10 472.46 лева.

Счита, че клаузите в чл. 7 от договора предвиждащи формирането на главницата по кредита с включване на дължими застрахователни премии, са очевидно неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗПП, тъй като без действително за потребителя да е имало право на избор, е следвало да сключи договор за застраховка, който да покрие рискове от смърт, безработица или неработоспособност на кредитополучателя и т.н., при изключително висока и отклоняваща се от обичайната търговска практика цена на покрития риск, която сума се дължи предварително за целия срок на договора, а не съобразно обичайната практика при застраховки, свързани с кредити - годишно.

С клаузата, установяваща поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм на директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя било наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). Предвидената в чл. 19 от договора факултативна възможност за сключване на договор за застраховка е привидна, защото заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено от кредитора съдържание, като в него се съдържа и реквизит за заявено желание и за дадено съгласие за сключване на застраховка/и, чието попълване се свежда до поставяне на отметка в едно от двете полета „да“ или „не“, без възможност за собственоръчно изписване на текст, в съответствие с или изразяващ такова желание. При така установения начин за попълване на заявлението, не би могло да се приеме, че кандидатстващият за кредит е изявил ясно и несъмнено желанието си и за сключване на договор за застраховка с конкретни характеристики относно същественото му съдържание, в частност цената на дължимите застрахователни премии.

От изложеното ищецът В. приема, че сключването на договор за застраховка е установено като задължително условие за предоставяне на кредита, който извод следва от 3 факта, че договорът за потребителски кредит, и за застраховка, са сключени на една и съща дата, а средствата, дължими за застрахователни премии са били изначално включени към главницата по кредита.

Освен това, заявява, че с клаузата, с която е уговорено, че частта от отпуснатия финансов ресурс за заплащане на застрахователните премии ще бъде директно заплатен на „Застрахователен посредник“, а не на длъжника, представлява уговорка върху която потребителят не е могъл да влияе, водеща до това тази част от кредита, изобщо да не му бъде отпусната. Индикация за обусловеността на кредитното правоотношение от сключването на договора за застраховка и заплащането на дължимите застрахователни премии е и това, че застраховката е сключена за обезпечаване кредиторовия интерес, доколкото при настъпване на застрахователно събитие застрахователната премия следва да бъде платена на кредитора.

Счита, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. Подобно изкуствено увеличение на чистата стойност на кредита, доколкото именно заемните средства предоставени от кредитора, са онова, което длъжникът ползва, за разлика от дължимите такси за допълнителни услуги, водят до значително неравновесие в правата на двете страни по договора и до невъзможност за потребителя да предвиди всички икономически последици от поемане на задължението по процесното правоотношение.

Ищецът сочи, че съдържанието на договора за потребителски кредит е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 39.91%. Приема, че този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за потребителски кредит и посоченото в него, че главницата е в размер на 10 472.46 лева при отпуснат кредит в размер на 7 400 лева.

Фактът, че автоматично са включени към главницата сумите за двете застраховки, както и размера на ГПР, води до това, че реално има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита, е, чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, чл. 11, ал.