Решение № 755 от 05.12.2023, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 896/2023
- Вид
- Решение № 755
- Подписан
- 05.12.2023
- В сила
- 05.12.2023
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 755 гр. гр. Хасково, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100896 по описа за 2023 година
Предявен е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез юриск.Ц.С.П., против Е. В. К. с ЕГН:********** от гр.***********, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 25.11.2021г. между него и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД било подписано Приложение 1 към Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., по силата на който вземанията, произтичащи от сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит №7000957796 от 11.04.2019г. били прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-ТБИ/7000957796 от името на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, което било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Н.К., peг № 929, на когото ищецът възложил правомощията по чл.
18, ал. 5 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, ищецът, в качеството на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на 1 закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на банката с Изх. № УПЦ/УПИС-ТБИ/7000957796 от дата 25.11.2021 г. чрез Български пощи, но същото било върнато в цялост с отбелязване „непотърсена". Освен това се посочва, че към настоящата искова молба, ищецът представял и моли копие от същото да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Вземанията, предмет на посочената цесия, произтичали от сключен на 11.04.2019г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като Заемодател и ответника като Заемател, договор за потребителски кредит с № 7000957796, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Твърди се, че договорът съдържал съгласие на кредитополучателя, че същият бил запознат и приемал Общите условия към договора за потребителски кредит, които били неразделна част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от негова страна. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, заемодателят се бил задължил да предостави на ответника под формата на заем парична сума в размер на 9757.2 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, която била преведена по негова лична банкова сметка. Ответникът от своя страна се задължил да върне дължимата по договора парична сума, която ведно с уговорената договорна лихва от 7610.01 лв, възлизала в общ размер на 17367.21 лв., в срок до 15.04.2023 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план с посочен падеж на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в размер на 361.83 лв. всяка, а последната била изравнителна и в размер на 361.2 лв.
Посочва се, че от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателя било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИС-ТБИ/7000957796, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 25.10.2022 г.
(датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост).
Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя на 25.10.2022г., чрез ЧСИ Н.М.К., peг № 929, на когото ищецът бил възложил правомощията по чл.18 ал.5 ЗЧСИ.
Твърди се още, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 10.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва за забава бил 2 566.15 лева. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Ответникът не бил заплатил дължимия паричен заем, предвид което за ищеца бил налице правен интерес за предявяване на претенциите си по съдебен ред, с оглед на което входирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сума в общ размер на 16466.11 лева, от които главница: 9097.04 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното 2 изплащане на задължението, договорна лихва: 4802.92 лева, както и обезщетение за забава в размер на 2566.15 лева. Съдът уважил претенцията му по образуваното ч. гр. д. № 163/23 г. по описа на P C Хасково и издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил. Това от своя страна обуславяло правния му интерес от подаване на настоящата искова молба.
Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищцовото дружество следните суми по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№163/2023г. по описа на РС-Хасково, а именно:
9097.04 лв. - главница за периода от 15.05.2019 г. до 15.04.2023 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 25.10.2022 г.; 4802.92 лв. - договорна лихва за периода от 09.02.2020г. до 25.10.2022г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 2566.15 лв. - лихва за забава за периода от 10.02.2020 г. до 27.01.2023г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
В депозираната преди съдебно заседание от процесуалният представител на ищеца молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 758,65лв., от които 658,65лв. – държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, с оглед изричните указания в тази насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Е. В. К. с
ЕГН:********** от гр.***********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева , чрез юриск.Ц.С.П., сумите от 9097.04 лв. - главница за периода от 15.05.2019 г. до 15.04.2023 г.; 4802.92 лв. - договорна лихва за периода от 09.02.2020г. до 25.10.2022г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 2566.15 лв. - лихва за забава за периода от 10.02.2020 г. до 27.01.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2023г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №81/06.02.2023г. по ч.гр.д.№163/2023г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Е. В. К. с ЕГН:********** от гр.Хасково, **************, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез юриск.Ц.С.П., направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на 758,65лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
4