Решение № 3457 от 06.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3457 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско Д.

№ 20245330121191 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „СТИЛ 89“ ЕООД срещу ЗД „Бул Инс“ АД.

Твърди се, че на 24.02.2022 г. в Пловдив, на ул. *** е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил *** и товарен автомобил ***, като виновнияят водач бил този на лекия автомобил ***, загубвайки контрол и удряйки се в товарния автомобил. Бил съставен протокол за пътнотранспортно произшествие, където бил посочен виновнияят водач. Увреденото моторно превозно средство било собственост на ищеца и по него били нанесени множество щети – по предна решетка, преден ляв спойлер, предна лява врата, преден ляв калник в предна и задна част, преден ляв тас, три броя капачки на болтове на предно ляво колело и други увреждания в предната част на автомобила. Твърди се, че за лекия автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица № ***, която била валидна към датата на ПТП.

Заведена била щета, като застрахователят изплатил 2187,23 лв. Ищецът осъдил с влязло в сила решение ответника по частичен иск за 800 лв. от 2000 лв. над размера на доброволно платеното. Въз основа на изложеното моли съдът да осъди ответника да му плати следните суми:

1200 лева - застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, която сума съставлява неплатена част от дължимо обезщетение за причинени повреди на товарен автомобил марка „***" с рег. № *** при ПТП от 24.02.2022г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и 368,81 лева - обезщетение за забава върху главницата от 1200 лева за времето от 23.06.2022г. до 05.12.2024г. Претендират се разноски.

1

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът предявява обратен иск срещу трето лице – А. М., като твърди, че същият е управлявал лекия автомобил *** без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила.

Моли, в случай че бъде осъден по предявения иск, да бъде уважена претенцията му срещу А. М. за същите суми, за които бъде евентуално осъден, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковете. Ответникът уточнява, че поддържа хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. По отношение на разноските има предвид всички разноски, включително тези, за които дружеството ще бъде евентуално осъдено, като сочи, че адвокатското възнаграждение се претендира от ищеца по първоначалния иск, а ако бъде осъден по него, се претендират и от ответника по обратния иск, като моли третото лице да бъде осъдено за всички суми, за които евентуално ответникът бъде осъден.

Подаден е и отговор по главния иск, с който се признава застрахователното правоотношение, завеждането на щета, доброволното плащане, както и осъждането по частичния иск. Оспорва се искът по размер, като се счита, че не отговаря на действителната стойност на вредите, и моли за неговото отхвърляне. Направено е възражениее за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Третото лице не подава отговор по обратния иск в срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл.86 ЗЗД по главните претенции, както и чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането по обратния иск.

За основателност на главните искове следва да са осъществени следните юридически факти – застрахователно правоотношение между виновния водач и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, което не се оспорва, противоправно поведение от страна на застрахования водач А. М., в причинна връзка с което да е настъпило ПТП от 24.02.2022г. в гр. Пловдив, от което да са възникнали вреди по собственото на ищеца МПС. Описаните юридически факти не се нуждаят от доказване, а се считат за установени между страните, тъй като за тях има влязло в сила решение между същите страните, вкл. с участието на А. М., по гр.д. № 9210/2022г. на ПРС, с което ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да плати на „Стил89“ ЕООД сумата от 800 лв. по частичен иск.

Ответникът признава и извънсъдебно доброволно плащане преди завеждане на двете дела в размер на 2187,23 лв., с което също признава основателността на претенцията.

Въз основа на изложеното и на заключенията на САТЕ, приета по делото, се приема следния механизъм на ПТП: На 24.02.2022г. в гр. Пловдив, на ул. *** водачът А. М. при управление на лек автомобил марка "***" модел *** с регистрационен номер ***, губи контрол над автомобила и удря 2 паркирания товарен автомобил "***" с регистрационен номер *** в предната му лява част.

В отговора на исковата молба не се оспорва вида на настъпилите вреди по товарния автомобил, а само тяхната стойност, поради което съдът приеме, че са установени вредите, както са посочени в исковата молба, и те са в предната и в предната лява част на товарния автомобил. Същите са в причинна връзка с ПТП, което се установява от заключенията на САТЕ по настоящото Д., изготвена от вещото лице Д. С., която съдът приема за съответна на писмените доказателства и мотивирана.

Спорът по настоящото Д. е относно размера на вредите. По този въпрос по делото са приети две заключения на САТЕ - от 23.10.2025г., в което са взети предвид цени и на части втора употреба, и от 11.02.2026г., в което изчисленията са правени изцяло за нови части. Съдът счита, че следва да се вземе предвид второто заключение, тъй като увреденото лице не е длъжно да прави ремонта с части втора употреба и да рискува по-бързото им изхабяване в сравнение със собствените части на товарния автомобил, ако те не бяха повредени от противоправното деяние. Ответникът не е навеждал възражение за това дали повредените части са били амортизирани и в каква степен. Ето защо делинквентът, респективно застрахователят следва да поеме разходите за ремонт с нови части.

Съгласно второто заключение на САТЕ стойността на ремонта на увреденото МПС с нови части е в размер на 3230,47 лв. При изслушване в о.с.з. вещото лице поясни, че към тази сума следва да се добавят 81 лв., които са изпуснати при сметката на всички суми в таблицата на стр. 2 от заключението по всички 16 позиции. Така сборът от сумите по тези 16 позиции дава 595 лв., докато вещото лице е посочило сбор с 81 лв. по-малко – 514 лв. Касае се за техническа математическа грешка. Освен това вещото лице посочи, че за боядисването на врата предна лява (т.3 от таблицата на л.2 от заключението) следва да се добавят три часа и половина труд за бояджията по 25 лв. на час, а именно – 87,50 лв., а за боядисването на ъгъл на каросерия преден ляв (т.8 от таблицата на л.2 от заключението) следва да се добавят 10 лв. за труд на бояджията. Така посочената в заключението сума следва да се увеличи с още 178,50 лв. (81 лв. + 87,50 лв. + 10 лв.). Общата сума за ремонта, след добавяне на 178,50 лв. се получава в размер на 3408,97 лв. От тази сума следва да се приспадне доброволно платеното обезщетение от 2187,23 лв. и сумата от 800 лв., за която ответникът вече е осъден. Остатъкът е в размер на 421,74 лв. или 215,63 евро. За тази сума искът следва се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, а за горницата до 1200 лв./613,55 евро - да се отхвърли.

С подаване на исковата молба по гр.д. № 9210/2022г. на ПРС ищецът е поканил ответника за целия размер на обезщетението, поради което от тази дата - 23.06.2022г. се дължи обезщетение за забава върху дължимата главница. До 05.12.2024г. обезщетението върху сумата от 215,63 евро е в размер на 66,27 евро. За тази сума искът за обезщетение за забава следва да се уважи и да се отхвърли за горницата до претенцията от 368,81 лева/188,57 3 евро.

При този изход от спора разноските между ищеца и ответника следва да се присъдят по съразмерност. Ищецът е платил сумата от 51,13 евро за държавна такса и 177,82 евро за САТЕ, от които по съразмерност следва да му се присъдят 17,96 евро за държавна такса и 62,49 евро за САТЕ. Претендира се от ищеца адвокатски хонорар от 204,52 евро, който е платен и който не се явява прекомерен с оглед сложността на делото, изготвените две заключения на САТЕ и броя на заседанията. По съразмерност следва да се присъдят *** евро. Ответникът е претендирал адвокатски хонорар от 1080 лв. ведно с ДДС, но не е представил доказателства за уговарянето и плащането му, поради което не следва да се присъжда.

По обратния иск, съдът намира следното:

За основателността му следва да се установи, че именно третото лице – А. М., е предприел противоправното поведение, довело до описаните в исковата молба вреди, както и че гражданската му отговорност е застрахована при ответника. Тези факти са установени между страните с цитираното погоре влязло в сила решение по гр.д. № 9210/2022г. на ПРС, по което А. М. е участвал като трето лице. Следва да се установи още, че е възникнало правото на регрес по някоя от хипотезите на чл.500 от КЗ и по-конкретно, по ал.1, т.1.

По силата на влязла в сила присъда по НОХД №5993/2022г. на ПРС, е установен фактът, че на 24.02.2022г., А. М. е извършил престъпление по чл.

346, ал.2, т.1, предл. 1-во и 2-ро, т.2, предл. 1-во и т.3, вр. ал.1, вр. чл. 195, ал.

1, т.4, предл. 2-ро от НК в пияно състояние, като управлявал лекия автомобил марка и модел „*** *** с рег. № *** с концентрация па алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,60 на хиляда. В случая пияното състояние е квалифициращ съставомерен белег на престъплението, а на основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието. Ето защо се приема за установено, че третото лице е причинило ПТП след като е управлявало превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Налице е хипотезата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, възникват регресни права за застрахователя на гражданската отговорност спрямо причинителя на вредата за обезщетението, както и лихвите и разноските по настоящото решение, които ответникът евентуално ще плати на ищеца.

Поради изложеното А. М. следва да бъде осъден, при условие че ответникът изпълни настоящото решение и плати сумите, присъдени с него, да плати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата за застрахователно обезщетение в размер 215,63 евро, ведно със законната лихва от 06.12.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 66,27 евро – обезщетение за забава за периода 23.06.2022г. до 05.12.2024г., както и разноските, за които ответникът е осъден, както следва: 17,96 евро за държавна такса, 62,49 евро за САТЕ и *** евро за адвокатски хонорар.

Ищецът по обратния иск е претендирал разноските за адвокатски хонорар и от А. М., в случай на уважаване на обратния иск, но както се посочи, такива не се доказват да са сторени.

4

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс"АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер No 87, да плати на „Стил 89" ЕООД, ЕИК 202657687, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. Тракия бл. № 188, вх. Г, ет.

2, ап.4, по предявения от последното дружество иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, главница в размер на 215,63 евро/421,74 лв. – дължим остатък от обезщетение за имуществени вреди (в общ размер на 3408,97 лв., от които 2187,23 лв. доброволно платени и 800 лв., за която има влязло в сила решение по гр.д. № 9210/2022г. на ПРС), които вреди се изразяват в стойността на уврежданията по предната част на собствения на ищеца т.а.

„***" с рег. № ***, причинени при ПТП от 24.02.2022г. в гр. Пловдив на ул.

***, по вина на водача на л.а. марка „***", с рег. № *** – А. Г. М., чиято гражданска отговорност била застрахована при „ЗД „Бул Инс"АД по застрахователна полициа с номер *** валидна за периода от 29.01.2022г. до 28.1.2023 г., ведно със законната лихва от 06.12.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до предявенията претенция от 613,55 евро/1200 лв.