Решение № 17027 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17027 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110142332 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗК“Ф срещу „ФЕАД , с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,ГПК вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 89,88 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 27.10.2019 г., в т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, и сумата от 32,63евро, представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 09.12.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 73965/24г. по описа на СРС, 69с-в, възразена в срок от длъжника.

Ищецът твърди, че на 27.10.2019 г. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил марка ***, модел „Е 300 4 MATIC“, с рег. № *** , в размер на сума от 292,17ЕВРО , чиято стойност ищецът изплатил като застрахователно обезщетение, за определянето на което сторил ликвидационни разноски в размер на 7,67ЕВРО. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „Форд“, модел „*** . Събитието настъпило в гр. Стара Загора , като застрахования при ищеца л.а. бил в паркирано състояние , когато бил ударен от водача на а-л „***т“, при което по а-л ***, модел „Е 300 4 MATIC“, с рег. № *** били причинени материални щети на посочената 1 стойност, които били заплатени от ищеца в качеството му на застраховател на собственика на увредения автомобил. След изплащане на застрахователното обезщетение ищецът предявил претенция срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач на МПС „***т“- ДЗИ –Общо Застраховане ЕАД до размера на изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски – или за сумата от 299,84евро. В резултат на поканата ответникът възстановил на ищеца част от обезщетението, а именно сумата в размер на 210,04евро с преводно нареждане от 31.08.20г. Останалият незаплатен остатък се претендира в настоящото производство – в размер на главница от 89,80евро и лихва за забава в размер на 32,63евро за периода 09.12.21г.- 09.12.24г. Ищецът претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ФЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни . Счита, че отговорността на ответника се съизмерява с осъщественото от него заплащане, като не дължи заплащане в по-висок от този размер. Счита, че е извършен ремонт на детайли по автомобила, които не са увредени от процесното ПТП.Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „***т“, с рег. № *** , както и механизма на произшествието, и вината на водача на застрахования при него лек автомобил, включително наличието на причинно-следствена връзка.

Оспорва размера на исковете , като счита , че са подменени детайли по автомобила, които не са били увредени вследствие процесното ПТП.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

За възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са причинени имуществени вреди, за което застрахователно събитие застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищцовото дружество е изплатило на застрахования по имуществената застраховка или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно 2 обезщетение , съответстващо на стойността на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С приетия за окончателен проект за доклад, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес „ , модел „Е 300 4 MATIC“, с рег. № *** , а ответникът – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Форд“, модел „*** ; че ищецът е изплатил в полза на собственика на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 292,17евро , както и че ответникът е възстановил част от изплатеното обезщетение – в размер на 210,04евро. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените факти за доказано по делото.

Спорен между страните по делото се явява единствено размерът на дължимото обезщетение , както и обемът на щетите.

От съвкупния анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, както и от приетото и неоспорено от страните заключение по автотехническата експертиза , което съдът възприема като обективно , компетентно и пълно, се установява че стойността на щетите към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от общо 308,62евро / с левова равностойност 603,60лева/ .

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в този смисъл Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.

При имуществените застраховки стойността на дължимото

3 застрахователно обезщетение се определя по следния начин: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз), следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, т.е., ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база на средната пазарна цена, т.е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3 години или 5 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. От приетото по делото Разрешение за временно движение за автомобил *** и заключението на вещото лице се установява, че увреденият лек автомобил е с първоначална регистрация от 01.01.2017 г., а процесното събитие е реализирано на 27.10.2019 г., т.е., ПТП е настъпило 2 години, девет месеца и двадесет и шест дни след датата на първоначална регистрация на превозното средство. Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата, при която при настъпване на застрахователно събитие увреденото лице ще бъде удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените детайли с нови оригинални авточасти.

Поради това обезщетението следва да се определи съобразно фактурираната от ищеца при огледа и описа стойност , потвърдена и от вещото лице по съдебната автотехническа експертиза. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ застрахователното дружество има право да получи и стойността на направените за определяне на застрахователното обезщетение ликвидационни разноски за сумата от 7,67евро, която съдът приема, че е в рамките на обичайния размер на разноските при определяне на щета по риска „Каско“ при ПТП.

С оглед всичко изложено дотук, съдът достига до извод, че следващото се на ищеца регресно вземане за застрахователно обезщетение за причинените вследствие от процесното ПТП щети по лек автомобил марка „Мерцедес „ , модел „Е 300 4 MATIC“, с рег. № *** възлиза на сумата от 316,29евро , включваща и сторените ликвидационни разноски, поради което осъдителният иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Върху главницата следва да се начисли законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

4

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По разноските:

Съобразно изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно представения списък на ищеца се следват разноски за исковото производство в размер общо на 362,79евро , от които 100 евро- за юрисконсултско възнаграждение, 250 евро- депозит за вещо лице и 12,79евро – държавна такса за исковото производство.

Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал.5,ГПК за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца, доколкото същото е претендирано в размер, съответстващ на обема от извършени процесуални действия , а така също и на фактическата и правна сложност на делото .

С оглед изхода на спора на ответника не се следват разноски за производството.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС „АД с ЕИК 121130788 срещу ответника „***ЕАД с ЕИК *** искове по чл.

422,ГПК, вр. с чл. 411,КЗ и чл. 86,ЗЗД съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника в размер на 89,80 евро , представляваща незаплатен остатък от главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение във връзка със застрахователно събитие от 27.10.2019г. в гр. Стара Загора, за което е образувана щета №*** заедно със законна лихва от 11.12.24г. до окончателно изплащане на вземането, както и в размер на 32,63евро – за мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2021г. до 06.12.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК с рег. № 500/07.01.25г. по ч. гр.д. №73965/24г. по описа на СРС ,69 състав.