Решение № 1028 от 17.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Стара Загора, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530101256 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ.

Ищецът изнася в исковата молба, че на 18.08.2023г. подписал с ответното дружество Трудов договор № 11/18.08.2023г. на длъжност „монтажник кабели“, с място на работа отдел „Монтажи”. На 17.11.2023г., след започване на работния ден група работници били изпратени на обект /цех за производство на гуми „Медина-Мед”/ в Източна промишлена зона в гр.Стара Загора. Разпределени за работа на този обект били както ищецът, така и колегите му Т. Г., Ж. Ж. и П. Л.. Ръководител на бригадата бил Т. Г.. Обичайно било преди разпределението за работа за деня да положат подпис в книга за ежедневен инструктаж /без обсъждане на конкретните задачи и безопасност при работа/. В конкретния ден това били задачи свързани с монтаж на осветителни тела, окачени директно на стоманени греди в чиято горна страна била фиксирана покривната настилка на халето и демонтаж на това, което било останало от старите осветителни тела - три на брой на стоманено въже, обтегнато успоредно на късата страна на халето от източната му страна. На този обект работили за втори ден и продължавали работата си от предходния работен ден. Във времето между 9.00 и 10.00 часа бригадира Т. Г. преценил, че на обекта няма нужда от едно от сглобяемите алуминиеви скелета и материали, които не им трябвали, като заедно с П. Л. ги натоварили на служебен бус и заминали за базата, за да ги върнат. С колегата си Ж. Ж. ищецът продължил работа по монтажа, като за целта трябвало да бъде премахнато обтегнатото стоманено въже намиращо се на височина на около 3,5 - 4 метра. Използвали алуминиева сгъваема стълба, на която един от гумените тампони в долната част липсвал още при взимането й от базата на фирмата. Преди ищецът да се качи на стълбата монтирал на мястото на липсващия тампон метален профил и гума, които закрепил за стълбата с два 1 винта. Уверил се, че стълбата е възможно най-стабилно разположена /опрЯ. на стоманена греда/ и започнал да развива обтегача на въжето с цел същото да не е толкова обтегнато, за да не се отплесне и да го удари. При последното завъртане на обтегача преди да слезе от стълбата, за да вземе ъглошлайфа, въжето внезапно се освободило, въпреки че обтегачът не бил развит докрай, горният край на стълбата се отделил от опората, на която бил закрепен, наклонил се в обратна посока, а ищецът политнал надолу, като колегата му успял да хване стълбата, за да не падне върху него. При падането си на бетонния под по гръб ударът бил поет от левия му крак и лява ръка, като крака му поел по-голямата част от удара.

Непосредствено след падането си не усещал силна болка, но при опита си да се изправи, осъзнал, че не може да стъпва на крака си, нито да го движи и тогава усетил осезаема силна болка, комбинирана с напрежение в бедрото и глезена, затова държейки го свит в положението, в което бил останал след падането си, с помощта на другия крак и повдигайки се на ръце се придвижил около два метра, за да се облегне на стената на халето. След около 15 минути останалите колеги се върнали на обекта и след нов неуспешен опит ищецът да се изправи стигнали до решение, че трябва да го закарат до болница, за което бригадира Т. се обадил до някой от ръководството на фирмата, като попитал дали да извикат линейка или ищецът да бъде транспортиран до болница със служебния бус. След приключване на разговора колегите на ищеца му помогнали да се изправи на здравия си крак и го положили легнал на задните седалки на буса. При това действие с цел и двата му крака да бъдат поставени на седалката, пострадалия му крак бил изпънат от единия колега, при което усетил остра непоносима болка. След пристигането си в Бърза помощ при УМБАЛ „Проф.

Д-р С. Киркович” и след установяване каква травма е получил от падането, ищецът бил хоспитализиран в „Отделението по ортопедия”, като бригадира Т. му казал: „Шефа помоли да не казваш, че е трудова злополука“. В рамките на трите дни до наложилата се операция, ищецът не бил посетен от никой от фирмата, само колегите му Ж. и Т. го търсили и разговаряли. Лекарите от болницата били наясно, че това е трудова злополука и изказали становище, че не е трябвало да го транспортират със служебен транспорт и че изпъването на травмирания крак на ищеца е влошило съС.ието му. Окончателната диагноза за настъпилата на ищеца травма била: Счупване на бедрената шийка, закрито. Счупване на дигиталната част на тибията, закрито. Била извършена оперативна намеса за тотална смЯ. на тазобедрена става /Епикриза ОД А19 /27.11.2023 г. от Клиника по ортопедия и травматология, гр. Стара Загора, УМБАЛ/. Извършени алопластика на лява тазобедрена става и репозиция с метална остеосинтеза на дистална тибия. След изписването му от „Ортопедичния комплекс”, на 27.11.2023г., още същия ден постъпил за рехабилитация в „Отделение по физикална и рехабилитационна медицина” към УМБАЛ, където провел рехабилитационни мероприятия до 12.12.2023г. /Епикриза ОДА 19 ИЗ 23827/2023/. За извършената операция работодателят му тогава „ЕЛ КОНТРОЛ” ЕООД, извикали баща му в офиса си и му дали в плик сумата, която трябвало да се плати в болницата, а именно 6500лв. Вследствие на полученото от злополуката увреждане, ищецът подал документи за освидетелстване и на 14.06.2024г. получил Експертно решение № 93364 от 114 с оценка 50% ТНР пожизнено. Лечението и възстановяването на ищеца продължили шест месеца, като на 20.05.2024г. се върнал отново 2 на работа. Два месеца след връщането си, на 16.07.2024г. му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 7 от 16.07.2024г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Разбрал, че отношението към него било променено. Осъзнал, че след като работодателят му не е обявил съзнателно и коректно злополуката за трудова, с това си действие го е ощетил финансово. С оглед изживяното, ищецът решил в едногодишния срок от 17.11.2023г., сам да подаде в ТП на НОИ Стара Загора декларация за трудова злополука с вх.

№ 5101-23-121 от 07.11.2024г. Със Заповед № 5101-23-121#2/27.11.2024г. на основание чл.

58, ал. 1 от КСО директорът на ТП на НОИ наредил да се извърши разследване за злополуката. От Комисия на ТП на НОИ гр. Стара Загора бил изготвен Протокол от разследването с № 5101-23-121#/03.12.2024г. С Разпореждане № 5104-23-130 от 09.12.2024г. на Главен инспектор по осигуряване към ТП на НОИ, Комисията по разследването установила наличието на пълния фактически състав на разпоредбите на чл. 55 от КСО и приела злополуката от 17.11.2023г. за трудова злополука. След първата оперативна интервенция се наложила втора операция, за която ищецът бил хоспитализиран отново в „Клиника по ортопедия и травматология гр. Стара Загора към УМБАЛ” на 20.01.2025г. до 23.01.2025г. Било извършено отстраняване от костта на имплантирани с първата операция на уреди от тибия и фибула /имплантирани метални тела/ - Епикриза ОДА от 23.01.2025г., издадена от Клиника по ортопедия и травматология гр. Стара Загора към УМБАЛ/. Във връзка с причиненото му счупване, ищецът претърпял силни травмиращи болки със силен интензитет както в деня на падането, така и в продължение на повече от 10 дни. В продължение на шест месеца, в които се възстановявал, ищецът изпитвал затруднено движение, налагащо използване на помощни средства. Имал нужда от чужда помощ при възстановителния период поради невъзможността самостоятелно да извършва обслужване, обличане, хигиена, излизане навън за контролни прегледи и др. СъС.ието му повлияло на психо-емоционалното му съС.ие, изразило се в тревожност, страх от залитане и падане, чувство за вина за ангажирането на членове на семейството с ежедневни грижи за него и домакинството му, както и финансови средства, и най-вече невъзможността да работи за продължителен период от време. Ищецът изпитвал чувство на неудобство от съС.ието си, както и от бездействието и физическото безсилие. За търпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпЯ.та от него трудова злополука на 17.11.2023г., с оглед критериите за справедливост, претендира обезщетение в размер на 50000.00лв.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50000.00 лева - за претърпени и търпяни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука от 17.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1260.00 лева - за имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение при изпълнение на трудовото си правоотношение и полученото възнаграждение от НОИ за временна нетрудоспособност, за периода от 17.11.2023г. до 25.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

3

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявения иск по основание и размер. В действителност, в случая се касаело за причинена трудова злополука съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ. Отговорността съгласно цитираната разпоредба била безвиновна. С исковата молба било представено Разпореждане № 5104-23130 от 09.12.2024г. на НОИ, с което злополуката е обявена за трудова, след като е установен пълния фактически състав на чл. 55 от КСО. Безспорно било, че увреждането на ищеца настъпило вследствие на претърпЯ. трудова злополука на 17.11.2023г., въпреки това следвало да се вземе предвид, че увреждането настъпило при съпричиняване от страна на работника, съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ. Както твърдял ищецът, всеки работен ден работниците и служителите на „Ел Контрол“ ЕООД, се подписвали в книгата за ежедневен инструктаж, но следвало да се отбележи, че преди това да се случи, на работниците и служителите в „Ел Контрол“ ЕООД се прочитал ежедневен инструктаж, след което се пристъпвало към обсъждане на конкретните задачи и разпределението на тези задачи на съответните служители и работници, като същевременно с това на последните се разяснявали подробно здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в Кодекса на труда и ЗБУТ, и едва след това всеки един от работниците и служителите в ответното дружество полагал подписа си в книгата за ежедневен инструктаж, като по този начин декларирал, че се е запознал с последните и му е проведен ежедневния инструктаж. В деня на полученото увреждане от страна на ищеца, също бил проведен такъв инструктаж от служител на „Ел Контрол“ ЕООД, като едва след това С. З. Т. и останалите работници и служители в ответното дружество се подписали в книгата за инструктаж и напуснали предприятието на „Ел Контрол“ ЕООД, за да започнат работа на обекта на „Медина-мед“. В процесния работен ден, а именно на 17.11.2023г., Т. Г., Ж. Ж., П. Л. и ищецът били разпределени на работа на обект за производство на гуми собственост на „Медина-мед“, находящ се в промишлената зона на град Стара Загора, като ръководител на бригадата в този ден бил Т. Г.. Задачата на ръководителите на бригадите в ответното дружество била при пристигане на обекта да разпределят конкретните задачи на членовете на бригадата, съобразно квалификационните умения на последните, като посочат конкретната задача, начинът на нейното изпълнение, средствата и материалите, които следва да се използват за нейното изпълнение. В конкретния случай, от страна на ръководителя - Т. Г. била поставена задачата да бъдат направени кабелни трасета на височина от три метра, на които да бъдат монтирани осветителни тела в обекта на „Медина мед“. При посещение на обекта за първи път, от страна на бригадата били сглобени 2 броя алуминиеви скелета, с помощта на които да се достигне височината от три метра и кабелните трасета да бъдат монтирани по найлесния, достъпен и безопасен начин от страна на работниците на обекта. На 17.11.2023г., ръководителят Т. Г., заедно с П. Л. напуснали работния обект за кратък период от време, за да набавят липсващи материали от базата на „Ел Контрол“ ЕООД. Следвало да се подчертае, че преди да напусне работния обект, ръководителят Т. Г. дал подробни инструкции на Ж. Ж. и ищеца С. Т., съгласно които същите следвало в отсъствието на ръководителя, да продължат да монтират кабелните трасета на височина от три метра, като за изпълнението на задачата 4 изрично от страна на ръководителя им било указано да използват едно от монтираните алуминиеви скелета, намиращо се на обекта. Въпреки дадените инструкции от страна на ръководителя на обекта и в отсъствие на последния, ищецът С. Т. предприел изпълнение на задача, която не му била поставена, а именно демонтиране на стари осветителни тела.