Решение № 38 от 29.01.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. *** , 29.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ася Т. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело № 20204430104439 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** представител на ЕС на жилищна сграда на адрес гр*** чрез процесуалния си представител адвокат Н.*** против В. П. С. с ЕГН ********** с адрес гр.***. Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против ответницата за сумата от 402,39 лева. Ищецът твърди, че на 06.03.2018г. и 08.07.2018г. били проведени общи събрания на ЕС на собствениците на обекти в жилищен вход Б на сградата на адрес ул***.

Твърди, че на проведените събрания били взети решения за събиране такса от пет лева на апартамент за консумативни разходи за общите части на сградата и за ремонт на покрива. Твърди, че след провеждане на общото събрание на 08.07.2020г. , при настъпване на есенно зимния сезон бил извършен неотложен ремонт на водосбиращите корита на покрива на стойност 1260 лева, както и били поставени нагреватели на стойност 2345,74 лева, или общи разходи в размер на 3605,74 лева, за което били издадени два броя фактури.

Твърди, че решенията, взети на ОС на ЕС на 08.07.2018г. били обжалвани и потвърдени с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че съобразно площта на имота си, ответницата дължи сумата от 282,39 лева за извършения ремонт на покрива. Твърди, че от 06.03.2018г., на която дата е било проведено първото ОС на ЕС и на което било взето решение за събиране на такса от пет лева месечно, в продължение на 24 месеца, ответницата не е заплащала тази сума, 1 като задължението на ответницата към ЕС възлиза в размер общо на 402,39 лева. Твърди, че за претендираните задължения, до ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение с писмо с известие за доставяне.

Управителят също уведомил ответницата за задължението и. Тъй като ответницата отказала да заплати сумата, ищецът подал заявление, по което било образувано ч.гр.дело и издадена заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.дело е видно, че срещу заповедта е подадено възражение от ответницата, което обуславя правния интерес от завеждане на настоящата искова молба и прави иска допустим. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи сумата от 402,39 лева.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответницата оспорва претенцията. Оспорва подписите в Протокола, с който ответницата е поканена да заплати претендираната сума. Твърди, че за касиер незаконосъобразно е избрано лице, което не е собственик, а ползвател в ЕС.

Прави искане за назначаване на експертиза, без да сочи каква експертиза, с какви задачи, какво ще доказва със заключението.

По допустимостта на молбата :

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2531/2020г. по описа на ***ския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

По основателността:

Предявените искове са основани на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими от етажните собственици суми за консумативни разходи на общите части на сградата и за ремонт на покрива на сградата.

Не е спорно между страните, че ответницата е собственик на имот в сграда, находяща се в гр.*** ул.Ведрина№12.

Установява се от представен по делото Протокол от проведено общо събрание на 06.03.2018г., че е взето решение *** да бъде избран за домоуправител. На същото събрание е взето решение да се събират по 5 лева месечна такса на апартамент за консумативни разходи на общите части на сградата.

2

Установява се от представен по делото Протокол от проведено общо събрание на 08.07.2018г. че е взето решение за извършване на спешен ремонт на покрива на сградата, като е избрана оферта за ремонт на покрива на стойност 1260 лева и поставяне на нагреватели на водосточните тръби на стойност 1666 лева. На същото събрание е взето решение за касиер на ЕС да бъде ***.

Ответникът оспорва претенциите да бъде признато за установено, че дължи сумата от 402,39 лева, формирана от сбора на двете задължения – сумата от 282,39 лева формирана от задължението за ремонт съобразно процента идеални части от сградата и 120 лева, представляваща месечната такса от 5 лева за две години. Ответникът твърди, че не дължи сумите, тъй като ***, упълномощил процесуалния представител за образуване на делото не е управител. Твърди, че не знае как е изчислена тази сума и че четири човека не могат да свикат и проведат общо събрание. Оспорва подписа на Протокола от проведеното общо събрание на 08.07.2018г.

По отношение на проведеното общо събрание на 06.03.2018г. не са представени доказателства и не са наведени доводи от страна на ответника това решение да е оспорвано, поради което съдът приема, че същото не е обжалвано и е влязло в сила. Независимо дали решението е законосъобразно или не, същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение.

По отношение на проведеното на 08.07.2018г. общо събрание, с исковата молба са представени доказателства, че същото е оспорвано и предявения иск за отмяната му е отхвърлен с влязло в сила решение на ***ски районен съд. Въпреки, че решението от 08.07.2018г. е влязло в сила, по делото е допусната съдебно техническа експертиза, заключението на която е прието от съда. От заключението се установява, че определеното задължение на ответницата в размер на 282,39 лева е изчислено правилно и съобразно притежаваните от нея идеални части.

След като така взетите решения са влезли в сила, то съдът приема, че те са породили своето действие и за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 120 лева, представляваща месечна такса от 5 лева за апартамент, дължима за консумативни разходи за 24 месеца и сумата от 282,39 лева за извършване ремонт на водосъбиращи корита на покрива и поставяне на нагреватели в тях.

Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 23.06.2020г., до 3 окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Видно от представен списък по чл.80 ГПК се претендират разноски в общ размер от 650 лв., които следва да се присъдят в полза на ищеца. От тях: 425 лева за исковото производство - държавна такса 25 лв., депозит за вещо лице по СТЕ – 100 лв.; адвокатско възнаграждение – 300 лв.

За заповедното производство ищецът също има право на разноски, като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Доказа се да са сторени разноски в размер на 225 лева, от които за ДТ в размер на 25 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които също следва да се присъдят с решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул***, вх.Б, ап.4, че дължи на Е***т, находяща се в гр.***, ул*** вх.Б, представлявана от ***, сумата в размер на 402,37 лв., от която сумата от 120 лева за 24 месечни вноски по 5 лева на апартамент за заплащане на консумативни разходи и 282,39 лева за ремонт на покрива за изграждане на водосъбиращи корита и поставяне на нагреватели в тях, ведно със законната лихва върху процесните суми за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 23.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1305/ 25.06.2020г. по ч.гр.д. № 2531 по описа за 2020г. на Районен съд ***.

ОСЪЖДА В. П. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул***, вх.Б, ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на Е***т, находяща се в гр.***, ул*** вх.Б, представлявана от *** сумата от 425 лв., представляващи съдебно деловодни разноски в исковото производство, както сумата от 225 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2531 по описа за 2020г. по описа на РС ***.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд ***.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 4