Решение № 481 от 08.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Горна Оряховица, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20224120102127 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.34 ЗС – във фазата по допускане на делбата.

Ищцата С. М. П. твърди, че на 05.03.2017 г. починал баща й М. Б. Т., като оставил наследници по закон нея, Ю. Т. Т. – преживяла съпруга и Б. М. Д.

– дъщеря. Твърди, че ответникът Д. Й. Д. е съпруг на сестра й Б. М. Д..

Твърди се, че М. Б. Т. и Ю. Т. Т. придобили чрез публична продан по време на брака си – с постановление за възлагане от 26.10.2009 г., апартамент № 6, находящ се в гр. ***, ул. ***, на *** етаж, с площ от 70 кв.м., заедно с прилежащите към него избено помещение № 5, таванско помещение № 3, гараж № 4 и 13,305 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена. Ищцата твърди, че през 2017 г., но след смъртта на М. Б. Т., Ю. Т. Т. прехвърлила на Б. М. Д. и Д. Й. Д. 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота срещу задължение за гледане и издръжка със запазване на правото на ползване и понастоящем са собствени между нея, Б. М. Д. и Д. Й. Д..

Твърди, че М. Б. Т. и Ю. Т. Т. придобили чрез публична продан по време на брака си – с постановление за възлагане от 04.12.2013 г., апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. ***, на *** етаж от жилищен блок „Ракета“, с площ от 102,20 кв.м., заедно с прилежащите към него избено помещение № 12 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена. Твърди, че този имот, както и другият апартамент, придобит чрез публична продан, са закупени със сумата от 40 000 евро, получена от М. Б. Т. по наследство от сестра му Г. Б. Й., починала в 1

Ч****, и със средства от трудови доходи. Оспорва Ю. Т. Т. да е получавала суми по дарения в периода от 03.09.2013 г. до 07.10.2013 г.

Твърди се още, че през 1998 г. М. Б. Т. и Ю. Т. Т. придобили по време на брака си дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, представляващо УПИ IX-73 в кв.17 по плана на селото, с площ от 2 700 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда – къща и селскостопански постройки, а през 1996 г. придобили дворно място, находящо се в с. ***, у общ. ***, ул. ***, представляващо УПИ VIII-134 в кв.10 по плана на селото, с площ от 1 150 кв.м. Твърди, че с решение № 50/12.05.1997 г. на М. Б. Т. била възстановена собствеността върху нива в землището на с. ***, общ. ***, местността „С*****“, с площ от 14,218 дка, пета категория, представляваща имот № 217020 по плана за земеразделяне на селото. Счита, че след смъртта на М. Б. Т. тези три имота са останали съсобствени между нея, Ю. Т. Т. и Б. М. Д.. Моли да бъде допусната съдебна делба на имотите между съответните квоти и съделители.

Ответникът Ю. Т. Т. признава твърдените от ищцата факти по отношение на всички делбени имоти, с изключение на апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. ***. По отношение на този имот е приет за разглеждане предявен от нея инцидентен установителен иск срещу С. М. П. и Б. М. Д. да бъде прието за установено, че тя е собственик на апартамента, като придобит изцяло с нейно лично имущество. Тя признава, че имотът е придобит чрез публична продан по време на брака й с М. Б. Т., но твърди цената му да е заплатена изцяло с нейни лични средства – дарение от Х. Р. А. в размер на 18 000 лв., дарение от Б. М. Д. в размер на 10 000 лв. и дарение от Н.

С. И. в размер на 15 000 лв. Моли за отхвърляне на иска за делба и признаването й за собственик на посочения апартамент и допускане на делбата по отношение на останалите имоти.

Ответникът Д. Й. Д. признава посочените от ищцата факти, относими към апартамент № 6, находящ се в гр. ***, ул. ***.

Ответникът Б. М. Д. не въвежда твърдения за факти по иска за делба и признава, че е предоставила дарение на Ю. Т. Т. в размер на 10 000 лв. на 07.10.2013 г.

Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.34, ал.1 ЗС и има за свой предмет и крайна цел прекратяването на съсобствеността между съделителите – страни в производството. Във фазата по допускане на съдебната делба съгласно чл.344, ал.1 ГПК съдът решава въпросите между кои лица за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Разглеждането им е предпоставено от извод за съсобственост между страните на въведеното от тях основание – в случая, с оглед твърденията на ищеца – по наследство и транслативна сделка. С инцидентния установителен иск Ю. Т. Т. отрича 2 съсобствеността между нея и двете й дъщери по отношение на един от делбените имоти (апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. ***), възразявайки, че на основание чл.23, ал.1 СК, че делбеният имот е нейна лична собственост, като придобит по време на брака, но изцяло с лични средства – дарени парични суми. Така с оглед правилото на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е установяването, че М. Б. Т. и Ю. Т. Т. били съпрузи и родители на нея и на Б. М. Д.; че към бракът бил приложим законов режим на общност и по време на брака били придобити двата апартамента – чрез възлагане при публична продан и двете дворни места – чрез покупкопродажба; че собствеността върху делбената нива била възстановена на М. Б.

Т.; че М. Б. Т. починал на 05.03.2017 г.; че през 2017 г. Ю. Т. Т. прехвърлила на Б. М. Д. и съпругът й Д. Й. Д. 4/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент № 6, находящ се в гр. ***, ул. *** срещу задължение за гледане и издръжка със запазване на правото на ползване, а в тежест на ответницата Ю. Т. Т. – че продажната цена на апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. *** е заплатена със средствата, получени по дарение от Х. Р. А., Б.

М. Д. и Н. С. И..

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че М. Т. и Ю. Т. били съпрузи най-рано от 1996 г. (удостоверено в нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 195, том XIV, нот.д. № 4514/1996 г. на Нотариус при Районен съд – Горна Оряховица) до 05.03.2017 г., когато М. Т. починал (удостоверение за наследници изх.№ КМ-СА403#1/01.11.2022 г. на Община Стражица, Кметство ***). Бракът е сключен при действието отменените СК, съгласно уредбата в които съпружеска имуществена общност е придобитото по време на брака в резултат от съвместен принос, който се предполага (чл.13 СК от 1968 г. /отм./, съответно чл.19, ал.1 и ал.3 СК от 1985 г. /отм./) и лична собственост – имуществените права по чл.13, ал.2 чл.13 СК от 1968 г. /отм./ и чл.20 СК от 1985 г. /отм./ и придобитото в резултат на преобразуване на личното им имущество (чл.21 СК от 1985 г. /отм./). Не се твърди и не се установява след влизане в сила на действащия СК, страните да са изменили режима на имуществените отношения между съпрузи, съответно да са уредили собствеността върху делбените имоти с брачен договор, поради което и по аргумент от §4, ал.1 и ал.2 ПЗР СК, за бракът им е бил приложим законов режим на общност, уреждащ собствеността върху вещите, придобити по време на брака, по начин, идентичен с отменената уредба в СК от 1985 г. (чл.21, ал.1 и ал.3 СК; чл.22 СК и чл.23 СК).

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 195, том XIV, нот.д. № 4514/1996 г. на Нотариус при Районен съд – Горна Оряховица М. Т. и Ю. Т. като съпрузи, били признати за собственици на основание изтекла придобивна давност на незастроено дворно място, находящо се в с. ***, у общ.

***, ул. ***, представляващо УПИ VIII-134 в кв.10 по плана на селото, с площ от 1 150 кв.м. Доколкото фактическият състав на придобивното основание е завършен по време на брака и няма твърдения или данни, от които може да 3 бъде направен извод, че владението изцяло или отчасти е осъществявано само от един от съпрузите, имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност (чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./).

С решение № 50/12.05.1997 г. на Общинска служба по земеделие – Стражица на М. Т. била възстановена собствеността върху нива в землището на с. ***, общ. ***, местността „С*****“, с площ от 14,218 дка, пета категория, представляваща имот № 217020 по плана за земеразделяне на селото, който съгласно скица на поземлен имот № 15-1349412- 19.11.2022 г. на СГКК – Велико Търново представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: с.***, местността „С*****“, с площ от 14 217 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, пета категория, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 217020. Доколкото влязлото в сила решение има конститутивно действие и е надлежен титул за собственост на лицето, в чиято имуществена сфера е възстановен земеделският имот (арг. от чл.27, ал.3 ППЗСПЗЗ), посочената нива е била лична собственост на М. Т. (чл.20, ал.1 СК от 1985 г. /отм./).

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том II, нот.д. № 2736/1998 г. на Нотариус при Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег.

№ 1026/10.07.1998 г., том 141, стр.741 по време на брака си, М. Т. и Ю. Т. закупили дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, представляващо УПИ IX-73 в кв.17 по плана на селото, с площ от 2 700 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда – къща и селскостопански постройки. Като придобит чрез възмездна сделка по време на брака, имотът е станал съпружеска имуществена общност (чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./).

Видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2009 г. на Частен съдебен изпълнител № 725-КЧСИ, влязло в сила на 10.11.2009 г., вписано в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег. № 4888/11.11.2009 г., акт № 45, том ХIV в собственост на Ю. Т. бил възложен апартамент № 6, находящ се в гр. ***, ул. ***, на *** етаж, с площ от 70 кв.м., заедно с прилежащите към него избено помещение № 5, таванско помещение № 3, гараж № 4 и 13,305 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена. Независимо от това, че в титула за собственост била посочена само Ю. Т., имотът, като придобит възмездно по време на брака, станал съпружеска имуществена общност (чл.21, ал.1 СК).

Основният спор по делото е концентриран върху собствеността върху придобития съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 04.12.2013 г. на Частен съдебен изпълнител № 725-КЧСИ, влязло в сила на 06.01.2014 г., вписано в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег. № 15/06.01.2014 г., акт № 9, том I имот – апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. ***, на *** етаж от жилищен блок „Ракета“, с площ от 4

102,20 кв.м., заедно с прилежащите към него избено помещение № 12 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена, предствляващ съгласно схема № 15361704-03.04.2023 г. на СГКК- Велико Търново самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес гр. ***, ул. ***, етаж 2, апартамент № 4, с предназначение: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, на едно ниво с площ от 102,10 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 12 – 19,50 кв.м.

Не е спорно, че имотът е бил придобит по време на брака на името само на Ю. Т., но това не е определящо за правото на собственост (чл.21, ал.1 СК).

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се единствено характерът на вложените в придобиването средства (мотивите по т.4 на Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 428/11.04.2016 г. по гр.д. № 6452/2013 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 168/30.11.2016 г. по гр.д. № 2411/2016 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 218/01.12.2016 г. по гр.д. № 1872/2016 г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 60112/18.10.2021 г. по гр. д. № 576/2021 г. на II Г.О. на ВКС и мн.др.). В случая Ю. Т. основава претенцията си по инцидентния установителен иск за установяване на личния характер на посочения имот на придобиването му с парични средства, които е получила в дарение от ответницата Б. М. Д. и трети лица – Х. Р. А. и Н. С. И.. Нито един от тези факти не бе установен пълно.