Решение № 260932 от 02.11.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 02.11.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в състав:

Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА

ЦВЕТАНКА

БЕНИНА като разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 11 323 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. номер 22580/05.10.2020 по описа на ЧСИ У.Д.на Министерство на земеделиеtо и селското развитие на Румъния, представлявано от Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) чрез адв. М.Б., против протокол от 23.09.2020 г., с който се отменя единственото изпълнително действие по делото – вдига се запора върху банковите сметки на длъжника ПИБ В БНБ.

Излагат се аргументи за допустимост на жалбата, като се сочи, че атакуваното действие на ЧСИ – вдигане на запор върху банковите сметки на длъжника по своята същност е равно на отказ да се извърши исканото изпълнително действие - налагане на запор. Така се засяга правната сфера на взискателя, като не може да се осъществи принудително вземането му.

Твърди се, че в конкретния случай не е налице свръобезпеченост на задължението по смисъла на чл. 442а от ГПК.

Изтъква се, че самият дълг на длъжника ПИБ АД е на значителен размер – 22 033 854,39 евро, а вдигнатия запор е единствения предприет изпълнителен способ за събиране на вземането по изпълнително дело. Самото изпълнително дело е образувано през 2016 г. и до момента не е събрана каквато и да е част от дълга на длъжника. Сочи се, че тъй като по самото изпълнително дело няма предприети други изпълнителни способни, не е налице прекомерност по смисъла на ГПК. Сочи се, че не е установено банката да има недвижимо имущество на значителна стойност или други активи, върху които може да се насочи принудителното изпълнение. Сочи се, че към момента изпълнителното производство е спряно също по искане на длъжника, поради което и няма и как да бъдат предприеми каквито и да е изпълнителни действия. Сочи се, че ако бъде отменен запора, взискателят АПИА няма да се ползва от привилегията. Сочи се и, че длъжникът препятства събирането на вземането чрез иницииране на многобройни производства, включително и четири производства по отмяна на решението на САС,с което е допуснато изпълнението на съда в Букурещ. Оспорва с възможността на взискателят реално да се удовлетвори от сумата, внесена като гаранция по смета на ВКС във връзка с производството по отмяна по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС не е трето задължено лице и върху посочената сума не може да се налага запор. Сочи се, че взискателят няма как да следи движението по особената сметка на ВКС, съответно и че е поставен в хипотезата да не знае за неизвестно какъв период от време дали ще може да предприеме действия по принудително изпълнение. С оглед изложеното се иска от съда да отмени атакуваното действие на ЧСИ – вдигане на запор върху сметките на ПИБ АД в БНБ.

В становище ответникът по жалбата – длъжник в изпълнителното производство излага твърдения за недопустимост на жалбата – атакуваното действие не попада в кръга на действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване по смисъла на чл. 435 от ГПК, евентуално за неоснователност. Сочи се, че изпълнението на вземането на взискателя към момента реално е обезпечено както с наложения от ЧСИ запор върху банковите сметки на длъжника в БНБ, така и чрез същата сума, внесена от длъжника по сметка на ВКС като гаранция по искането за спиране на изпълнението на решение 1920 по в.т.дело 3275/2014 г. на САС във връзка с производството по чл. 303 от ГПК. Сочи се, че ВКС е отказал да освободи гаранцията, с аргумента, че същата следва да остане по сметка на ВКС, за да се гарантират интересите и на двете страни и във връзка с наложеното обезпечение по определение по гр. дело 2123/2014 г. на СГС.

В мотивите си по чл. 436 от ГПК, ЧСИ У.Д.излага становище за допустимост на жалбата, но за нейната неоснователност. Сочи се, че при произнасяне по направеното искане, съдебният изпълнител е съобразил дали е налице хипотезата на чл.442”а” ГПК (нов, ДВ бр.86 от 2017г.), а именно дали наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи са съразмерни на задължението, при отчитане на всички данни и обстоятелства по делото, отчитане процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането на остане неудовлетворено.

Посочено, е че със запорно съобщение изх. № 2924 / 04.02.2019 г. до БНБ, депозирано под № БНБ-16150/04.02.2019г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника „П.И.Б.“ АД, до размера на сумата, дължима по изпълнителното дело. БНБ, в качеството си на трето задължено лице, е уведомила съдебния изпълнител, че е блокирала запорираната сума в нарочна сметка, но ще изпълни нареждането за превод при настъпване на следното обстоятелство — отстраняване на противоречие, изразяващо се в нареждане на ЧСИ Д. до БНБ да внесе дължимата сума по изп.дело № 20168580401364 и нареждане на ЧСИ Я.да не превежда дължимата сума по изп.дело № 20168580401364 въз основа на обезпечителна заповед (отговор на БНБ вх. № 4594/15.02.2019г.). Същевременно ПИБ АД е депозирала по сметка на ВКС гаранция, равна по размер на сумата, която по силата на наложен запор от съдебния изпълнител е блокирана от БНБ. ЧЧСИ Д. сочи, че и двете блокирани суми имат характер на обезпечение на дължимата по изпълнителното дело сума, макар едната да е в резултат на действие на съдебния изпълнител/запор/, а другата да е в резултат на действие на Банката/предоставяне на гаранция/. Тъй като е констатирано двойно обезпечаване на вземането на Агенцията, което води до несъразмерност по смисъла на закона, при отчитане на всички данни и обстоятелства по делото, е постановено вдигането на запора.

Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20168580401364 по описа на ЧСИ У.Д., рег. под номер 858 в РКЧСИ, район на действие - СГС е образувано на дата

16.11.2016 г. по молба на взискателя МИНИСТЕРСТВО НА

ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКОТО РАЗВИТИЕ НА РУМЪНИЯ, чрез Агенция за плащания и участие в Земеделието срещу длъжника „П.И.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление:*** във основа на изпълнителен лист, издаден на 08.11.2016г. от СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 19 състав на основание чл. 404, чл. 405 и чл. 406 от ГПК въз основа на Решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в.т.дело № 3275/2014г. по описа на САС, ТО, 3 състав и Разпореждане № 4138 от 10.06.2014г. по гр.дело № 4921/2014г., по описа на СГС, I ГО, 19 състав, постановени във връзка с Разпореждане от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд — гр. Букурещ, Румъния, се ДОПУСКА в полза на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез APIA, на основание чл. 623, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 38 и сл. от Регламент № 44/2001 г. на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на Разпореждане от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд — Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора - Агенция за плащания и участие в Земеделието, което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 от ГПК, в съответствие с изпълнителния документ — Писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012r. за заплащане на сумата от 22 033 854.39 евро /двадесет и два милиона тридесет и три хиляди осемстотин петдесет и четири и 0.39 евро/, плюс разходите по изпълнението, против „П.И.Б.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, както и за съдебни разноски в размер на 75 лева.

Със запорно съобщение изх. № 2924 / 04.02.2019 г. до БНБ, депозирано под № БНБ-16150/04.02.2019г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника „П.И.Б.“ АД, до размера на сумата, дължима по изпълнителното дело.

Българската народна банка, в качеството си на трето задължено лице, е уведомила съдебния изпълнител, че е блокирала запорираната сума в нарочна сметка, но ще изпълни нареждането за превод при настъпване на следното обстоятелство — отстраняване на противоречие, изразяващо се в нареждане на ЧСИ Д. до БНБ да внесе дължимата сума по изп.дело № 20168580401364 и нареждане на ЧСИ Я.да не превежда дължимата сума по изп.дело № 20168580401364 въз основа на обезпечителна заповед (отговор на БНБ вх. № 4594/15.02.2019г. – стр. 575 по делото).

Длъжникът ПИБ АД е подал молба за отмяна на по реда на чл. 303 от ГПК на решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в.т.дело № 3275/2014г. на САС.

С определение № 635 от 02.12.2016г. по ч.т.д. № 2456/2016 г. на ВКС е спряно изпълнението на Решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в.т.дело № 3275/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, до приключване на производството по чл. 303 ГПК по молба вх. №147034 от 16.11.2016 година.

Спирането е на основание внесена гаранция по чл. 282, ал.3 от ГПК в размер на 43 094 473.43 лева, представляваща левовата равностойност на 22 033 854.39 евро.

С разпореждане от 05.12.2016 г. ЧСИ е спрял на основание чл.432, т.1 от ГПК изпълнителното производство по изп. дело № 20168580401364.

С решение № 340 от 28.01.2019 г., постановено по т.д. № 3132/2017 г. на ВКС (влязло в сила), молбата на ПИБ АД по чл.

303 от ГПК е оставена без уважение и изпълнителното производство е възобновено.

С определение 63/23.03.2020 г. на ВКС, ТК, II ТО по т.дело 3132/2020 г., ВКС е отказал освобождаване на внесената сума като гаранция по сметка на ВКС, както и да преведе сумата по специалната сметка на ЧСИ за целите на изп.дело № 20168580401364. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

С молби, вх. № 11074/21,05.2020г., 14015/10.07.2020 г., 14447/16.07.2020г., 19059/21.08.2020г./ по изпълнителното дело „П.И.Б.“ АД е поискала вдигане на наложения запор в Българска народна банка на основание чл. 442а ГПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

Относно допустимостта на производството:

Предмет на обжалване е постановление

(наречен протокол) от 24.09.2020 г. на ЧСИ, с което вдига наложения запор на банковите сметки на длъжника „ПИБ“ АД в БНБ.

Длъжникът излага аргументи, че това изпълнително действие на ЧСИ не подлежи на обжалване. Същите не се споделят от настоящия съдебен състав.

С разпоредбата на чл. 435, ал.1 от ГПК са лимитативно са посочени кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от взискателя.

Съгласно чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК на обжалване подлежи отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.

В конкретния случай, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в БНБ с молбата за възобновяване на производството от 31.01.2019 година.

С протокол от 04.02.2019 г. ЧСИ Д. е разпоредила да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в БНБ.

В резултат на получено в БНБ на

04.02.2019 г. запорно съобщение, с писмо, вх. номер вх. № 4594/15.02.2019г. БНБ уведомява ЧСИ Д., че е наложила запор и е блокирала сума, в размер на посочения в запорните съобщения по изпълнително дело 20168580401364. Посочено също така обаче, че тъй като в БНБ е получено и запорно съобщение от ЧСИ Я., с което се нарежда БНБ да не превежда дължимата сума по изпълнително дело 20168580401364, във връзка с наложена обезпечителна заповед по изпълнително дело 20198440400324 на ЧСИ С.Я., не знае кое разпореждане на кой ЧСИ да изпълни, поради което очаква указания.

С атакуваното разпореждане (протокол от 24.09.2020 г.) наложеният запор върху банковите сметки на длъжника в БНБ е вдигнат. Следователно, реално е хипотезата, при която ЧСИ отказва да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в БНБ. А този отказ подлежи на обжалване. Ирелевантна е поредицата от действия, при която е постигнат този краен резултат – незабавен отказ или първоначално налагане на мярката, и след това вдигане на запора, не по искане на взискателя, доколкото се постига визирания в разпоредбата на чл. 435 от ГПК резултат.

Поради това съдът намира, че жалбата е срещу действие, което подлежи на обжалване, подадена е в срока по чл. 436 от ГПК и е ДОПУСТИМА.