Решение № 1193 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100901115 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от "Ди Ен Ви" ЕООД, ЕИК 200331689 срещу "Инфинити Ферромодул" ЕООД, ЕИК 203053921 обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 240, ал.1 ЗЗД, чл.240,ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 9900 лв. - дължим заем по договор за заем от 09.02.2024 г., сумата от 70 589.87 лв. - дължим заем по договор за заем от 27.03.2024 г., сумата от 408.93 лв. - възнаградителна лихва по двата договора за заем от 09.02.2024 г. и от 27.03.2024 г., формирана като сбор от следните задължения:

78.72 лева - възнаградителна лихва за периода: 09.02.2024г. - 15.05.2024г. върху главница от 6000 лева по договор за заем от 09.02.2024 г., 47.70 лева възнаградителна лихва за периода 15.02.2024г. - 15.05.2024г. върху главница от 3900 лева по договора за заем от 09.02.2024 г., 4.29 лева - възнаградителна лихва за периода: 27.03.2024 г. - 07.05.2024 г. върху главница от 800 лева по договора за заем от 27.03.2024г., 243.84 лева - възнаградителна лихва за периода: 05.04.2024 г. - 07.05.2024 г. върху главница от 55 789.87 лева, по договора за заем от 27.03.2024г., 34.38 лева - възнаградителна лихва за периода 19.04.2024г. - 07.05.2024г. върху главница от 14 000 лева по договора за заем от 27.03.2024г., както и мораторна лихва в общ размер на 740.47 лева, от които: - 64.47 лева - обезщетение за забава за периода 15.05.202431.05.2024г. върху главница от 9900 лв. по договор за заем от 09.02.2024 г. и 676 лева - обезщетение за забава за периода 07.05.2024-31.05.2024г. върху главница от 70 589.87 лв. по договор за заем от 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците в общ размер на 80 489,87 лв., считано от 31.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцовото дружество основата претенциите си с твърденията, че е 1 изправна страна по два договора за заем сключени с ответното дружество, което не е изпълнило задълженията си да върне заетите суми в предвидените в договорите срокове.

От страна на ответното дружество в законосустановения срок постъпи писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват с възражението, че процесните договори за заем са симулативни сделки, които имат за цел единствено да обезпечат евентуално възникнали вземания за него в следствие неизпълнението на задълженията на ответника по друг сключен между тях договор от 07.02.2024г. по силата на който "ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ" ЕООД е следвало да предаде на ищеца собствеността върху стоки предмет на друг договор за продажба на тютюневи изделия с №01/THINF/2024/02.02.2024г.

Ответното дружество сочи, че търговските отношения между него и "Ди Ен Ви“ ЕООД са възникнали в началото на 2024 г. по повод намерението на двете дружества да развиват общ бизнес по внос и пласмент на тютюневи изделия от Виетнам (пури, пурети и цигари).“ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ” ЕООД е имало сключен договор с производителя на тютюневи изделия „THANH HOA TOBACCO COMPANY“ LTD, със седалище и адрес на управление: Ha Trung Town, Ha Trung Dist, Thanh Hoa, Виетнам, представлявано от Управителя на дружеството Mr. Nguyen Duy Phan, по силата на който е притежавало ексклузивното право да внася и да търгува с тютюневи изделия, произведени от завода-производител, на територията на Р.България, Европейския съюз и някои трети държави. На 07.02.2024 г. между “ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ” ЕООД и “ДИ ЕН ВИ” ЕООД е бил сключен договор, по силата на който “ДИ ЕН ВИ” ЕООД е поело определени задължения на “ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ” ЕООД към производителя във Виетнам, свързани с плащането на продажната цена и вноса на определено количество тютюневи изделия, срещу което е следвало да получи правото на собственост върху това внесено количество тютюневи изделия, след като съответните стоки бъдат внесени на територията на Р. България (чл.3 от Договора). “ДИ ЕН ВИ” ЕООД се е задължило освен това да заплати на “ИНФИНИТИ

ФЕРРОМОДУЛ”

ЕООД определено комисионно възнаграждение в размер на 3 % .

Ответникът сочи, че с процесните Договори за заем от 09.02.2024 г. и от 27.03.2024 г., “ДИ ЕН ВИ” ЕООД е предоставило на “ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ” ЕООД суми, които са били предназначени за покриването на задължения на “ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ” ЕООД свързани с вноса на тютюневите изделия, които са предмет на Договора от 07.02.2024г., поради което реално предаването на тези суми са представлявали изпълнение по чл.2 от Договора от 07.02.2024 г., а именно заплащането на „разходи свързани с вноса на стоките“. Това е и причината в договорите за заем много ясно и точно да е посочено коя сума за покриването на кое задължение следва да се използва - аванс бандероли, депозит акциз бандероли. Отношенията по предоставяне на всички процесни суми от “ДИ ЕН ВИ” ЕООД на “ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ” ЕООД са оформени като заеми, по желание на ищцовото дружество, за да бъде то гарантирано, че ще има безспорно 2 основание да си получи обратно платените суми, заедно с договорена лихва, ако поради някакво обстоятелство стоката не пристигне или не му бъде предадена.

Ответникът заявява, че всички отношения между страните са детайлно описани в Покана за доброволно уреждане на отношения изпратена чрез управителя на ответното дружество до "Ди Ен Ви“ ЕООД на 05.06.2024 г. С тази покана била инициирана среща с представителя на ищцовото дружество, която се провела на 07.06.2024 г., но на която не бил приет предложения от ответника вариант за уреждане на отношенията между страните. Към поканата от 05.06.2024 г. били приложени и фактурите, в изпълнение на задължението на "ИНФИНИТИ ФЕРРОМОДУЛ" ЕООД към "Ди Ен Ви“ ЕООД по чл.3 от Договора от 07.02.2024 г., които според ответното дружество имат функцията и на приемо-предавателен протокол, тъй като цялата стока била предадена на ищцовото дружество.

Поради изложеното, ответното дружество счита, че е изпълнило всичките си задължения към "Ди Ен Ви“ ЕООД с предаване на внесената стока и фактурирането й на ищцовото дружество, като по отношение на задълженията по процесните договори за заем е налице правия институт на „даване вместо изпълнение“ (datio in solutum) уреден в разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗЗД, за което кредиторът е дал предварителното си съгласие в чл.3 от Договора от 07.02.2024 г., като този правен извод се потвърждавал и от чл.4 на Договора 07.02.2024 г., съгласно който: „4.С всички извършени плащания от ВТОРАТА СТРАНА към ПРОДАВАЧА на стоките по Договор за продажба на тютюневи изделия №01/THINF/2024 от 02.02.2024г., THANH НОА ТОВАССО COMPANY LTD, както и с всички извършени плащания от ВТОРАТА СТРАНА към бюджета, включващи ДДС, мита, акциз и др., и с платените разходи за застраховки, за транспорт и други разходи, предмет на настоящия договор, страните уреждат плащанията по всички данъчни фактури, които ПЪРВАТА СТРАНА се задължава да издаде на ВТОРАТА СТРАНА“.

С представената в срок допълнителна искова молба, ищецът оспорва възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба. В тази връзка сочи, че предмет на спора е неизпълнението на ответника на задълженията му по два договора за заем, в които са посочени конкретно размерите на предоставените в заем суми, сроковете в които те следва да бъдат върнати, както и различни основания от посочените в цитирания от ответника договор от 07.02.2024г. Допълва, че предоставените в заем по договора от 27.03.2024г. суми в размери от 800 лв. и 55 789,87 лв. са за “АВАНС бандероли” и за „ДЕПОЗИТ акциз бандерори”, които са вносими от собственика на стоката, а това е било ответното дружество, и те не са включени като компонент от стойността на стоката по договора от 07.02.2024г. и в издадената Фактура №1000000103/29.05.2024г. Освен това преведените суми по сметка на Агенция „Митници“ за аванс и депозит акциз бандероли се възстановяват в 6-месечен срок от обмитяване на стоката по сметката на собственика на стоките, който в случая е било ответното дружество, след внасяне на всички дължими суми за митни сборове, акцизи, ДДС и др.

Ищецът сочи, че по отношение на вземането в размер на 70 589,87 лв., 3 предмет на договора за заем от 27.03.2024г. ответното дружество е издало като обезпечение и запис на заповед от 18.04.2024г. По тези съображения намира за неоснователно възражението на ответника, че в случая е налице правният институт на даване вместо изпълнение съгласно разпоредбата на чл.65,ал.2 ЗЗД.

Ищецът възразява по отношение на твърдението на ответника, че сключеният между тях договор от 07.02.2024г. е за развиване на общ бизнес по внос и пласмент на тютюневи изделия от Виетнам. Сочи, че с този договор ищцовото дружество се е задължило да заплати от името на ответното стойността на стоките по Договор за продажба на тютюневи изделия №01/TH‐ INF/2024 от 02.02.2024г., всички митни сборове, ДДС, акциз, застраховки, транспортни разходи и други разходи, предмет на същия договор, като всички тези суми са били заплатени от ищеца, а в тази връзка за тези плащания ответното дружество е издало данъчна фактура №1000000103/29.05.2024г. на стойност от 379 369,02 лв. Тези плащания обаче са различни по основание и размер от сумите по процесните договори за заем.

Ищецът оспорва твърдението на ответника, че издадените от него фактури имат функцията на приемо-предавателни протоколи по отношение на стоките, но не релевира изрично оспорване на обстоятелството, че тези стоки са били предадени от ответника на ищеца. Ищецът твърди, че ответното дружество е издало фактура №1000000104/30.05.2024г. за сумата от 11 381,08 лв., представляваща дължимата комисионна в размер на 3 % от страна на ищеца, но в последствие без да издаде кредитно известие я е анулирало, като това е единственото задължение за плащане от страна на ищеца към ответника по силата на договора от 07.02.2024г.

В законоустановения срок ответното дружество представи допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който сочи, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Твърди, че позоваването на издадения запис на заповед в настоящата фаза на процеса е недопустимо, като освен това този документ има единствено обезпечителна функция и удостоверява едно акцесорно правоотношение, което следва съдбата на оспореното главно правоотношение между страните по процесните договори за заем. Заявява, че поддържа изразената теза, за недължимост на претендираните заети суми, тъй като задължението за тяхното връщане по договорите за заем е трансформирано в задължение за прехвърляне на собствеността върху стоки съгласно разпоредбите на сключения между страните договор от 07.02.2024 г., което задължение е изпълнено.

В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от управителя И. и пълномощника адв.И., които поддържат предявените искове, моят съда да ги уважи изцяло и претендират за разноски по делото.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от управителя Н. и пълномощника адв.Л., които оспорват предявените искове и релевират възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

4

Софийският градски съд, ТО, VI - 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада на делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между страните по делото са били сключени Договор от 07.02.2024 г., Договор за заем от 09.02.2024 г. и Договор за заем от 27.03.2024 г., че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за заем и е превел процесните суми по сметка на ответника, както и че описаните във фактура № 1000000103 от 29.05.2024 г. стоки са били заприходени при получателя „ДИ ЕН ВИ“ ЕООД по надлежния ред и съответно фактурата е осчетоводена в счетоводството на двете дружества, като е ползван данъчен кредит по нея.