Решение № 1248 от 05.08.2014, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

05.08.2014 г. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ИВАНОВА при секретаря Ю. Асенова при участието на прокурора като разгледа т.д. № 772 по описа за 2013, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 694 от ТЗ.

Ищците Ш.К.Б., И.К.Б., Ф.К. и А.К., чрез адв. Б., твърдят, че за ответника "С. - БГ" ЕООД е открито производство по несъстоятелност. Предявили са по реда на чл. 685 от ТЗ следните вземания:

- главница в размер на 106 144 евро по предварителен договор

- необезпечено вземане за неустойка за забава за периода 13.08.2010 г. до 17.1.2012 г.

- необезпечено вземане за неустойка за забава по чл.2.3. във връзка с чл. 6.2 от предварителен договор за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. от 49 86 евро

- необезпечено вземане за неустойка по т.5.7. вр. чл. 6.2 от предварителния договор за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2010 г. от 49 876 евро,

- необезпечено вземане за законна лихва за периода 18.2.2012 г. до окончателното плащане на главниците.

Вземанията са приети с изключение на вземането за неустойка за забава. Срещу приетите вземания е подадено възражение от друг кредитор "РМС Т. БГ" ЕООД. Съдът в производството по чл. 692 от ТЗ е отхвърлил възражението срещу неприетото вземане и е уважил възражението на кредитора. По съществото си всички вземания са изключени от списъка с приети вземания и са останали в списъка с неприети вземания.

Считат, че имат право на вземания, които произтичат от следните факти. На 27.3.2006 г. са сключили с длъжника, ответник в процеса предварителен договор за покупка на имот , гр. Б., к. С. ,с № 155105 по плана ан курорта комплекс Д.О., апартамент № С 312 Д.О., с площ 72,66 кв.м.

Срещу това са поели задължение да заплатят 109 426 евро. Цената е намалена с анекс от 7.9.2009 г. на 106 144 евро. Срокът за изпълнение съгласно чл. 3 от договора е 1.7.2007 г. С допълнително споразумение е продължен до 1.4.2010 г. с предаване на обекта след издаване на разрешение за ползване.

От 2.4.2010 г. не са изпълнени задълженията си ответникът. Ищците са изпълнили точно задълженията си като са превели сумите на части съгласно уговорено. Плащанията са потвърдени и от ответника в допълнителното споразумение. Общата сума, платена от ищците по предварителния договор е 84 258 евро. АКт 16 не е издаден, няма разрешение за ползване. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД правилно ищците са упражнили правото си да не заплащат 4 вноска от договора поради неспазване на сроковете, т.е. настъпилото неизпълнение. Позовават се на нормата на чл. 617 от ТЗ и твърдят, че непаричното задължение за предаване на обекта се трансформира в парично. Претендира уговорените неустойки и установяване на вземане за главница - 106 144 евро, което е равно на уговорената цена п о договора.

Молят да бъдат установени вземанията.

Ответникът оспорва исковете, твърди, че ищците са в забава за първата вноска. Предварителният договор и споразумението към него трябвало да се считат несключени на основание т. 7..4 от договора. Не са доказали плащане на сумата за стойността на апартамента.

Твърди, че няма правоотношения с Б.С.Л.. Поради това , плащанията към това лице, не са плащания към него. Оспорва и твърдените вземания за неустойка като твърди, че клаузите в договора, са нищожни, тъй като размерът на неустойката се определял от момента, в който кредиторът я претендирал, а това било накърнение на добрите нрави.

Софийски градски съд, на основание чл. 235 от ГПК след анализ на всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж на 27.3.2006 г. ответникът "С. БГ" ООД, преобразувано в "С. БГ" ЕООД, от една страна и ищците Ш.К.Б., Й. К.Б., Ф.К. и А.

К., от друга страна, е сключен договор по силата на който дружеството се е задължило да предаде на ищците правото на строеж, съответно правото на собственост за недвижим имот: Д.О. А С 312 със застроена площ 72,66 кв.м,. състоящ се от две спални, една всекидневна/кухня, две бани два балкона, 3 етаж, както и съответстващи 14,53 кв.м. идеални части от общите части на сградата.

Срещу това ищците са поели задължение да заплатят цена от 109 426 евро, вкл. всички разходи за проектиране и строителство на недвижимия имот до степента, уговорена между страните и съгласно архитектурните проекти. Цената съгласно т.2.2. се плаща на вноски 1 вноска 15 % от цената 16 413,90 до 27.2.2006 г. 2 - вноска 20 % 21 885,20 до 10 дни след завършване на втория етаж, 3 вноска - 25 % - 27 356,50 евро в срок от 10 дни след завършване на покрива на обекта , удостоверено с акт 14 .

Срок за прехвърляне правото на собственост е до 30 дни , считано от въвеждане на обекта в експлоатация, който факт се удостоверява по съответния законов ред. Срокът за изпълнение на задължението на дружеството за изграждане на обекта и въвеждането му в експлоатация е от 1.7. до 1.9.2007 г. Към 21.10.2009 г. страните са сключили допълнително споразумение, с което са признали, че обектът е построен в степен "Груб строеж". На 9.2.2010 г. е съставен акт приложение 15 за установяване годността за приемане на строежа.

Между страните е сключено допълнително споразумение 07.9.2009 г. , с което страните са се съгласили, че ищците като купувачи дължат на продавача плащане от 40 % от цената в размер на 43 770 евро. Прави отстъпва продавачът от 3 % и дължимата цена остатък става 40 487 ,62 евро. Сумата ще бъде преведена по сметка на нотариус. С оглед така сключеното споразумение, съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението и внесъл 60 % от цената, уговорена с предварителния договор. Това е признание на ответника, че е получил плащания, равни на 60 % от уговорената цена. Няма значение факта на забавата и дали той е настъпи, след като ответникът е сключил допълнително споразумение. Да се твърди, че предварителният договор и допълнителното споразумение, не са влезли, в сила поради това, че не е внесена сумата на първата вноска в срок, означава, да се твърди, че извършено признание, че сумата е получена, да не се зачете. А дори и да не е влязло в сила допълнителното споразумение, каквато е неоснователната теза на ответника, то е признание на факт, че има плащане на 60 % от стойността. Забавата на длъжника, не е освободила от отговорност кредитора да изпълни задълженията си , без да е направил никакво изявление за разваляне на договора.

На същата дата 9.2.2010 г. е съставен учредителен акт на "М.К." ЕООД от ответника "С. бг" ЕООД, с който съставя новото дружество като в капитала апортира недвижими имоти. Сред апортираните имоти е и имотът, предмет на предварителния договор.

Следователно от момента 1.4.010 г. (падежът, посочен в чл. 4 от допълнителното споразумение от 21.10.2009 г.ответникът не би могъл да изпълни задължението да прехвърли правото на собственост както е поел задължение да стори това с предварителния договор в рок до месец септември 2007 г. Налице е пълно неизпълнение на задължението му към падежа на задължението да прехвърли правото на собственост. Отчуждаването на имота, не дава и право на ищцата да сключи окончателен договор за придобиване правото на собственост. В този смисъл решение № 220 от 30.3.3011 г по т.д.

895/09 г., II т.о. на ВКС и решение № 24 от 27.7.2011 г. по гр.д. № 586/2010 г. на III г.о. на ВКС.

При това пълно неизпълнение, ищцата има право да иска обезщетение за пълно неизпълнение, което ще е равно на размера на вредата към момента на настъпване на неизпълнението, която е предвидима, към момента на пораждане на задължението. Размерът на вредата е равен на размера на платените от ищцата за сметка на ответника суми, срещу обещанието, да придобие право на собственост върху недвижим имот.

Ответникът е изгубил правото на собственост и това е погасило потестативното право на ищеца да иска сключване на окончателен договор.

Следователно такова право ищецът няма, окончателен договор не може да бъде сключен. Той има право да иска обезщетение за вреди от пълно неизпълнение на предварителния договор, респ. да развали същия договор като иска връщане на платеното по него.

Няма изявление за разваляне на договора, отправено от ищеца до ответника, освен изявлението направено в исковата молба. Но доколкото има евентуално обективно съединяване на искове на няколко основания, съдът следва да разгледа първото, а именно - основанието за превръщане на потестативното право в право на вземане екс леге, по силата на чл. 617 от ТЗ. Съдът намира, че само е открито производство по несъстоятелност, но не е обявена несъстоятелност. На второ място, с прехвърлянето на имота от ответника на трето лице, е погасено и правото на ищеца да иска сключване на окончателен договор.

Съдът не приема, че е настъпила изискуемост на задължението на ответника и превръщането му от непарично в парично, на основание чл. 617 от ТЗ. Преди всичко нормата на чл. 617 се прилага при обявяване в несъстоятелност. В настоящия случай, видно от вписванията в търговския регистър, няма обявена несъстоятелност на ответното дружество, а само е открито производство по несъстоятелност. Следователно не може да има превръщане на непаричните задължения в парични. Още повече, че в случай на задължение за сключване на предварителен договор, каквото се твърди в случая и се установява, че съществува за ответника, на основание чл. 19 от ЗЗД, е неприложима разпоредбата на чл. 617 от ТЗ. Тази норма се отнася само за притезателните права, респ. задълженията за тяхното изпълнение, но не и за потестативните такива. Това следва от наличието на сключен договор между длъжника, в случая ответника и кредитора на едно потестативно право. Потестативното право не може да се превърне в парична сума, то има за предмет една правна промяна. Само едно притезателно право може да се превърне на основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ в паричната му равностойност. При наличие на предварителен договор, обещателят, длъжник в производство по несъстоятелност, в случая ответникът, може да сключи окончателен договор, ако притежава собствеността, защото срещу нея ще получи парична равностойност. Едновременно с това, ако синдикът прецени след откриване на производството по несъстоятелност може да направи необходимо , целесъобразно изявление по отношение на предварителния договор. НО откриването на производство по несъстоятелност не действа правопроменящо по отношение на правата на сключилите предварителен договор купувачи. В същия смисъл е и константната практика на ВКС , изразена в определение от 05.03.2004 г. по гр. д. 67/2004 г., ТК, II гр. о. на ВКС, определение № 276 от 14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС, определение № 276 от 14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС. Ето защо в настоящия случай, съдът не приема тезата на ищеца, че има право на вземане, основано на чл. 617 от ТЗ.

Следователно този иск е неоснователен. Поради това следва да се разгледа следващото посочено от ищеца основание, а именно обезщетение за пълно неизпълнение, на основание чл. 79, ал.

1 вр. чл. 82 от ЗЗД. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху обекта. Нещо повече, той недобросъвестно е отчуждил имота чрез апортирането му и е в невъзможност да изпълни задължението си, два месеца по-рано от падежа на задължението да прехвърли имота на ищцата.

Следователно неизпълнението е пълно изцяло по вина на ответника. За ищците от това неизпълнение са настъпили вреди. Вредите се изразяват в следното: С предварителния договор ищците са поели задължение да заплатят стойността на правото на собственост от 109 426 евро с

ДДС, както е посочено по реда и в сроковете по-горе. С допълнителното споразумение ответникът е признал, че е получил 60 % от стойността, и остава ищцата като купувач да заплати 40 % или 40 487,62.

Съгласно заключението на вещото лице Р.В., ищцата е заплатила сумата от 84 258,02 евро.

Тези вземания не е ясно как са осчетоводени при ответника и не може да се установи наличие или липса на счетоводни записи и първични счетоводни документи за удържане на посредника по сделката "Б.С.Т.Л." на комисионни поради непредставяне на документи, относими към въпроса. Не могат да се установят извършените плащания в полза на ответника от "Б.С.Т.Л." в полза на ответника и тяхното осчетоводяване.