Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 373 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 894/2025
Вид
Решение № 373
Подписан
20.01.2026
В сила
20.01.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Б. Г. Бояджиев при участието на секретаря И. Ив. Коцева като разгледа докладваното от Б. Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100500894 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 18513/14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 24110/2024 г. по описа на СРС, 128 състав е отхвърлен изцяло иск на И. Ц. И., предявен в качеството й на майка и законен представител на малолетната Ц. Р. Р. срещу Ц. Б. Р. да й заплати сумата от 2670 лв., представляваща половината от дължимо възнаграждение на трето лице за намиране на купувач за съсобствен на страните недвижим имот, погасено от ищцата, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 24.04.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И. Ц.

И., предявен в качеството й на майка и законен представител на малолетната Ц. Р. Р., чрез адв. Т. Д. (с пълномощно дело СРС – л. 21) с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват извода на СРС, според който ответникът не е обвързан да плати комисионната на Р.П.. Излага, че ответникът е поел лично задължение по споразумението от 15.08.2023 г., с което всеки съсобственик има право самостоятелно да ангажира брокер за продажбата на имота и да заплати половината от възнаграждението му. По този начин не е необходимо да бъде свързан и с договора от 11.09.2023 г. Освен това, услугата е в интерес и на ответника, защото и двете страни имат еднакъв интерес да продадат имота. Допълнително се оспорва изводът, че И. Ц. няма право на възстановяване на платената сума, тъй като тя и Ц. Р. са поели общо задължение.

Посочва, че показанията на свид. Р. и доказателствата от профила на Р.П. в imot.bg подкрепят задължението за заплащане, а недопускането на Р.П. като свидетел е процесуално нарушение.

Молят съда да отмени първоинстанционното решение изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ответник Ц. Б. Р. е подал отговор на 1 въззивната жалба чрез адв. Г. М. (с пълномощно към ОВЖ), като е изложил доводи за неоснователността й. Счита, че оплакването относно извода, че ответникът не е обвързан да плати възнаграждение на адв. П., е неоснователно. Посочва се, че искът по чл. 74 ЗЗД, предявен от ищцата, не съдържа доказателства за наличието на чужд дълг или правен интерес за изпълнение. Адв. П. е оказвала услуги по договора от 11.09.2023 г. само в полза на ищцата, като ответникът не е страна по този договор и не може да бъде обвързан чрез споразумението от 15.08.2023 г. Освен това, твърденията за процесуални нарушения, включително недопускането на адв. П. като свидетел, са безоснователни, тъй като съдът е разположил достатъчно доказателства за установяване на фактите по спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявената искова претенция като такава по чл. 74 ЗЗД (суброгация при изпълнение на чуждо задължение от трето лице). Въззивният съд намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД (отговорност за неизпълнение на договорно задължение), произтичащ от споразумението от 15.08.2023 г. между страните за разпределение на разноските/комисионните при продажба на съсобствен имот. Първоинстанционният съд е разгледал изложените в исковата молба фактически твърдения, на които се основава претенцията – наличието на валидно постигнато съглашение между страните относно продажбата на имота при минимална цена, реда на плащане и разпределението на разходите за посредничество/съдействие (вкл. комисионна до 3% от продажната цена, поемана поравно от двете страни, независимо коя страна ангажира посредник). Обсъдени са и правнорелевантните факти относно сключения на 11.09.2023 г. договор за съдействие между ищцата и адв. Р.П., предвиждащ възнаграждение 3% от продажната цена срещу конкретни действия по организиране на огледи, водене на преговори, снабдяване с документи, консултиране и представителство пред купувачи, нотариуси и трети лица, както и клауза, че при отказ на Ц. Р. да заплати своята част, възнаграждението следва да бъде заплатено от законния представител на другия съсобственик. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че макар първоинстанционният съд да е дал неправилна квалификация по чл. 74 ЗЗД, това не е довело до накърняване правото на защита на ответника, тъй като спорът е разгледан по същество въз основа на същите факти, твърдени от ищеца и противопоставени от ответника, и са изяснени релевантните обстоятелства, от които произтича търсената отговорност. Въззивната инстанция, упражнявайки правомощието си да даде правилната правна квалификация на спорното право, приема следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 79 ЗЗД от И. Ц. И., в качеството си на майка и законен представител на малолетната Ц. Р. Р., срещу Ц. Б. Р. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2670 лв., представляваща задължението му по споразумение от 15.08.2023 г. за заплащане на половината от заплатено възнаграждение на трето лице-брокер за намиране на купувач на съсобствен на страните недвижим имот, погасено от ищцата, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.04.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.

2

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1 . Дали действията извършвани от третото лице Р.П. по отношение на осъществяване на продажба на процесното жилище представляват брокерска дейност или осъществяване на представителство на едната страна по сделката, т.е. в какво качество е действала; 2. Възникнало ли е задължение на ответникът към ищеца за заплащане на претендираната сума.

По иска с правно основание 79 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията на ищеца включва следните елементи:

1. Наличие на валидно сключено споразумение между страните;

2. Реално извършено посредничество (брокерство), размера на възнаграждението, както и че то попада в лимита до 3% и е във връзка с продажбата.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните Ц. Р. Р. и Ц. Б. Р. не е спорно, че са били съсобственици при равни квоти (по 1/2 идеална част) на самостоятелен обект в сграда – апартамент № 51, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж.к. ****, с идентификатор *** по КККР, с предназначение „жилище, апартамент“, с площ 58,30 кв.м., заедно с прилежащо мазе от 2 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

На 15.08.2023 г. страните са сключили споразумение, с което са уговорили имотът да бъде продаден за цена не по-ниска от 180 000 лв., платима изцяло по банков път, по 1/2 за всяка страна. Всяка от страните може самостоятелно да ангажира брокер с комисионна до 3% от продажната цена, която се поема поравно от двете страни, независимо коя е ангажирала брокера. Уговорено е още, че всяка страна може самостоятелно да осигурява достъп за огледи, че предварителният и окончателният договор и всички свързани документи ще се подписват само едновременно от двете страни след взаимно одобрение на текста, както и че владението на имота ще бъде предадено на купувача едва след получаване от всяка страна на пълния размер на дължимата й част от продажната цена. При подписване на споразумението Ц. Р. предава на Ц. Р. чрез адвоката по един ключ от двете сменени ключалки на входната врата и един чип за достъп до входа на сградата, като споразумението има и силата на приемо-предавателен протокол.

На 11.09.2023 г. ищцата е сключила договор за съдействие с адв. Р.П., по силата на който е договорено възнаграждение в размер на 3% от продажната цена, срещу задължения за организиране на огледи, водене на преговори, снабдяване с документи, консултиране и представителство пред купувачи, нотариуси и трети лица. В договора е предвидено, че при отказ на Ц. Р. да заплати своята част от възнаграждението, същото следва да бъде платено от законния представител на другия съсобственик.

На 21.12.2023 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба с купувача Д.Т.Т., който впоследствие е отменен и заменен с нов предварителен договор от 15.01.2024 г.

Имотът е окончателно продаден на същото лице на 07.03.2024 г. за цена от 177 980,52 лв.

(левовата равностойност на 91 000 евро).

Във връзка с договореното възнаграждение за правна помощ, на 03.01.2024 г. и на 08.04.2024 г. И. Ц. е заплатила по банков път на адв. П. съответно сумите от 2670 лв. и 2669,70 лв.

В показанията си свидетелят Д.Т. заявява, че е закупил процесния апартамент от Ц. Р.

Р. и Ц. Б. Р., като окончателната сделка е изповядана през март, а огледите, срещите и подписването на предварителния договор са се осъществили през ноември–декември на предходната година. Той посочва, че е открил имота чрез обява във Facebook и е осъществил контакт чрез своя брокер Б. Р., който е организирал огледа и е водил преговорите. На огледа 3 са присъствали свидетелят, съпругата му, брокерът и адв. Р.П. като представител на Ц. Р..

Преговорите за цената са водени в офиса на брокера в присъствието на двете страни– продавачи, както и на адв. Г. и адв. П., като Ц. Р. е бил представляван от адв. Г.. Свидетелят сочи, че последвали още две срещи в офиса на адв. Г. – за подписване на предварителния договор и за негова корекция по изискване на банката, като договорите от страна на Ц. Р. са били подготвяни от този адвокат. Той заявява, че е подписал документ за извършен оглед на по-късна дата, предоставен от адв. П., с цел удостоверяване, че огледът е осъществен в нейно присъствие. По негови лични впечатления Ц. Р. е продавал имота с нежелание, но сделката е била реализирана и към момента свидетелят живее в апартамента.

В свидетелските си показания Б. Р. заявява, че е бил ангажиран от купувача Д.Т. като негов брокер в края на предходната година с цел намиране на жилище. Той посочва, че е открил процесния апартамент чрез обява в imot.bg, публикувана от адв. Р.П., с която се е свързал и е организирал оглед. На огледа са присъствали купувачът със семейството си, свидетелят и адв. П., която е представлявала продавачите и е осигурила достъп до имота.

След проявения интерес от страна на купувачите, свидетелят е съдействал за започване на преговори и организиране на среща в офиса си между купувачите, адв. П. и продавача Ц. Б.

Р., като на тази среща са се обсъждали цената и брокерската комисионна. По негови наблюдения именно Ц. Р. е водил активните преговори по цената и е изразявал възражения относно размера на дължимата комисионна, като е било изтъкнато наличието на вътрешно споразумение между продавачите относно нейното заплащане. Свидетелят сочи, че адв. П. е изпълнявала ролята на брокер и координатор на сделката и е била наясно и призната от страните като такава. Той заявява, че заедно с адв. П. и адв. Г. са обсъждали условията и текстовете на предварителния договор, като първият предварителен договор е бил подписан в офиса на адв. Г., а впоследствие, по изискване на банката, е бил изготвен и подписан втори договор с корекции. По думите му по-голямата част от документите за сделката, включително нотариален акт, кадастрална схема и данъчна оценка, са били набавени от адв.