Решение № 790 от 23.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Варна, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20223110204857 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Б. Б. против Наказателно Постановление № 22-0442-000655/ 10.10.2022г. на Началник сектор в 4 РУ към ОД МВР-Варна, с което на И. Б. Б. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, изпраща становище.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.08.2022г. по ГП 9 село Приселци обл. Варна жалбоподателят управлявал лека автомобил с рег. № В 6122 НН. При проверка от служители на порицията жалбаподателят отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества с техн. средство Драг Тест 5000-0045 и не изпълнил 1 предписание за хим. токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества.

На жалбоподателя бил издаден АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свид. Х. исвид.А****.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по д е л о т о гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з -1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН , също не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. Значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от правна страна следното: При проверка на 2 атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. Не е било спазено от страна на административно наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съпоставени помежду си в АУАН и НП двусмислено е посочено нарушението. Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване.

Съдът обаче намира, че това е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2- че е не е изпълнил прес.дписание за мед. изследване, а в НП е посочена нормата на чл. 174, ал. 3- че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване, а е наказан за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2, т. е. - че е налице само отказ от мед. изследване , всъщност не става ясно за какво е наказан въззивника с издаденото наказателно постановление.

От една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите в НП несочат единствено отказ от проверка с техническо средство. От друга страна, изрично в Наказателното постановление не е описана волята на АНО. Изцяло в разрез с изрично изразената воля е и правната квалификация на извършеното по чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП . Изричното описание на "предложение 2" при определяне на санкцията допринася за окончателния извод, че волята на АНО е спорна.

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на 3 предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Цитираното в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП правило за поведение предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере. В този смисъл е и константната съдебна практика - например Решение № 2221 от 04.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1847/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2105/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и много други.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително от доказателствата по делото не се прави обосновано предположение за това жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Такова деяние безспорно е морално укоримо, а при наличие на съставомерна концентрация би представлявало и административно нарушение или престъпление по НК. Тази обществена укоримост обаче не може да бъде основание за игнориране на допуснатите съществени нарушения в процедурата по установяване на процесното деяние. Спазването на установените в закона и подзаконовите норми правила е гаранция за законосъобразното реализиране на отговорността лицата. Противното би представлявало несъвместим и нетърпим от правния ред произвол. Нещо повече, настоящото производство изначално не се води по обвинение за нарушение, изразило се в управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а за отказ на водач да бъде изпробван за установяване на употреба на наркотични вещества. Следователно съдът се концентрира именно около обстоятелството дали има съзнателен и виновен отказ от страна на жалбоподателя да бъде извършено посоченото изследване. Такъв виновен отказ не се доказа по делото, поради което деянието му е несъставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

4

С талона за мед. изследване връчен на жалбоподателят от служителите на полицията му е бил даден срок за предвижване до град Варна, където да му бъде направено мед. изследване в рамките на 60 минути въпреки, че същия се е намирал на път извън населеното място. Видно от показанията на свид. Александрова след връчване на талона за мед. изследване, проверката по отношение на жалбоподателят е продължила и същия не е имал практическата възможност да напусне мястото и да тръгне за град Варна, за да изпълни указанията за мед. изследване. Недоумение буди факта защо след като проверката е била осъществена извън град Варна защо на жалбоподателя не е бил даден максималния предвиден в тези случаи по Наредба №1 срок от 120 минути за явяване за мед. изследване. В заключение съдът приема, че жалбоподателят е наказан за деяние, което не е доказано, че е извършил виновно. Последиците от незаконосъобразно проведената процедура по установяване на нарушението няма как да бъдат отстранени едва в съдебната фаза на процеса.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0442-000655/ 10.10.2022г. на Началник сектор в 4 РУ към ОД МВР-Варна, с което на И. Б. Б. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5