Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 859 от 12.12.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 597/2023
Вид
Определение № 859
Подписан
12.12.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Варна, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20233001000597 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 24805/12.10.2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, подадена от И. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, действащ чрез пълномощник адв. Н. Д., САК, срещу определение № 1340/28.09.2023 г. постановено по търг. дело № 494/2023 г., по описа на Окръжен съд - Варна, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че не е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, тъй като не са настъпили посочените в тази процесуална норма предпоставки за това.

Намира, че при ангажиране на деликтната отговорност на деликвента гражданският съд е компетентен да се произнесе по въпроса за вината. Като ирелевантно за производството пред гражданския съд смята обстоятелството, че е образувано досъдебно производство. Като изтъква, че предявеният иск не се основава на установяването на престъпно деяние, нито то е обуславящо за спора, счита че настъпването на относимите юридически факти за претендираната отговорност за вреди може да се докаже в процеса както с приложените към исковата молба писмени доказателства, така и с направените доказателствени искания за допускане на съдебни експертизи.

Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и продължаване на съдопроизводствените действия.

Обжалваното определение за спиране на исковото производство е постановено преди връчване на препис от исковата молба на ответника, затова и настоящото производство се развива като едностранно.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. Срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен, внесена е и следващата се за обжалването държавна такса. Предмет на обжалване е съдебен акт, временно преграждащ развитието на исковото производство (чл.274, ал.1, т.1 ГПК).

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се преценява и за основателна по следните съображения:

Производството по търг. дело № 494/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна (ВОС) е образувано по предявени от ищеца И. Л. И., ЕГН **********, от град Варна, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, седалище град София, да му заплати дължимото обезщетение за обезвреда на вредите (неимуществени и имуществени), причинени му при ПТП, настъпило на 13.06.2023г. около 09:25 ч. в град Варна, на кръстовището между ул.

„Щипка“ и л. „Петър Парчевич“, на пешеходна пътека, по вина на водача на лек автомобил с регистрационен № СВ 2847 ТТ П.С. Д.а, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество по застрахователна полица

№BG/01/122003570414, ведно със следващото се обезщетение за забава.

Веднага след сезирането си, с разпореждане №4698/07.09.2023 г. съдът е изискал от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна данни за хода на образуваното досъдебно производство № 222/2023 г. с пострадало лице И. Л.

И.. Получена е справка (заведена с вх. № 22302/15.09.2023г. по описа на ВОС - л. 77 от делото), в която е дадена информация, че в сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към отдел „Разследване“ ОД на МВР Варна, се води разследване по досъдебно производство № 222/2023 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“, предложение 2 във вр. чл. 342, ал. 1 НК, с пострадало лице И. Л. И.. Извършени са множество процесуално-следствени действия по разследването, като към момента на изготвяне на справката същото не е приключило. Позовавайки се на тази информация, първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК за спиране на исковото производство по гражданскоправния спор до приключване на разследването за транспортното престъпление по образуваното досъдебно производство, което се явява обуславящо. Според съда, твърденията в исковата молба за автора на деянието и съставомерните последици от него очертават и твърдения за субективен и обективен състав на престъплението, като без да вземе отношение по тези факти гражданският съд не може правилно да реши въпроса дали е осъществен покрит от застрахователя риск. И тъй като установяването на престъпни обстоятелства е в компетентност на наказателните органи, като влязлата в сила присъда на 2 наказателния съд е задължителна за гражданското производство, по което съдът се произнася за последиците от престъпното деяние, първоинстанционният съд е намерил за основателно да спре производството по делото до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП №222/2023г. по описа на ОДМВР - Варна.

Това разрешение въззивният съд намира за неправилно. Основанието на чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК визира необходимостта от спиране на гражданския процес, когато при разглеждането на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, което е продиктувано от принципната невъзможност такива обстоятелства да се установят в гражданския процес. Пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава само тогава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.

124, ал. 5 ГПК /в този смисъл определение № 290/01.09.2020 г. постановено по ч.т.д. № 1303/2020 г., на ВКС, I т.о.; определение № 150 от 29.03.2021 г. постановено по ч.т.д. № 461/2021 г., на ВКС, I т.о; определение № 342 от 28.07.2022 г. постановено по ч.т.д. № 653/2022 г., на ВКС, II т.о./. Самото наличие на прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданско съдопроизводство, предмет на изследване в което е деянието и вредоносните последици от него.

Необходимо е в хода на гражданското производство разглеждащият иска съд да е попаднал на обстоятелства, относими към евентуално престъпление.

Основанието по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК е различно от това по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, поради което позоваването на чл. 300 ГПК в настоящия случай е неуместно. За да бъде обвързваща за гражданския съд постановената от наказателния съд присъда (осъдителна или оправдателна) съгласно чл.300 ГПК, е от значение доколко елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане са идентични с елементите на деянието, предмет на наказателното производство. Образувано наказателно производство за деяние, напълно идентично по съдържание (обективно и субективно) с позованото в гражданското производство непозволено увреждане, действително би било основание за спиране на гражданското съдопроизводство, но на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК. Като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя задължително последващо наказателно производство /в този смисъл определение № 134 от 02.04.2020 г. постановено по ч.т.д. № 468/2020 г., на ВКС, I т.о./.

В настоящия случай събраните данни за воденото досъдебно 3 производство са крайно лаконични и освен поименното съвпадение на пострадалото лице с ищеца не установяват обективна и субективна идентичност между престъпното деяние, за което същото се води, и твърдяния в исковата молба деликт, извършен от застрахован при ответното застрахователно дружество водач. В този смисъл преценката на първоинстанционния съд за обусловеност на исковото производство от разследването за транспортното престъпление по ДП №222/2023г. по описа на ОД МВР – Варна е необоснована. Наред с това, спирането на производството непосредствено след постъпване на исковата молба, преди да е предприета размяна на книжа и да е изслушано и становището на ответния застраховател по отправената спрямо него претенция (в т.ч. като основание) е и преждевременно. В случай, че застрахователят не оспорва твърдения от ищеца факт за извършено деяние от застрахования водач, да се спира заведеното гражданско дело за претендираното от пострадалия ищец обезщетение за причинените му вреди с оглед бъдещо установяване на извършено деяние от застрахования водач би било ненужно възпрепятстване на хода на исковото производство.

По тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното преграждащо определение е незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1340 от 28.09.2023г. на Окръжен съд – Варна, постановено по търг. дело № 494/2023 г., по описа на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП 222/2023 година по описа на ОД МВР - Варна , на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4