Решение № 127 от 22.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. гр. Хасково, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200170 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – В. И. М., ЕГН **********, от

**************, е депозирала жалба против Наказателно постановление № 24-1253-004088 от 16.12.2024г. на Началник група в ОД на МВР– Хасково, Сектор „Пътна полиция“-Хасково, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца - за това, че на 05.08.2024г. в 16:40ч. в гр.Хасково, по бул.“Г.С.Раковски“ до СБА в посока към гр.Димитровград управлява лек автомобил марка "****", модел ****, с рег. № **********, собственост на В.И.М.А., ЕГН **********, която е едно и също лице с водачката, видно от извършена справка в АИС-БДС, със cкорост от 118 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч, превишението от 68 км/ч е измерено и фиксирано с АТСС тип ARH CAM S1, №120ccef в снимков материал с № ЕЦОН 31473, отчетен е толеранс в полза на водача от минус 3 процента, като наказуемата скорост е 114 км/ч.

Изложените основания в жалбата могат да се приемат като такива, сочещи наличието на материална незаконосъобразност при издаването на атакуваното наказателно постановление, неустановеност на описаното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателя т поддържа подадената жалба, представя допълнителни писмени доказателства за здравословното си състояние, отрича да е управлявала автомобила с така описаната скорост, 1 счита, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Ответникът по жалбата- Началник група в ОД на МВР– Хасково, Сектор „Пътна полиция“-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2024г. в гр.Хасково, на бул.“Г.С.Раковски“, до сградата на СБА (Съюз на българските автомобилисти), било установено техническо устройство за измерване на скоростта на преминаващите по пътя в посока от центъра на гр.Хасково към гр.Димитровград автомобили, като било осъществявано и съответното заснемане. Така бил заснет с автоматизирано техническо средство (АТСС) „ARH-CAM S1“ №120ccef, лек автомобил- движещ се в посока от гр.Хасково към гр.Димитровград - „**** ****“ с рег.№ **********, като скоростта на автомобила е измерена като превишена съобразно ограничението за движение в населено място от 50 км/ч. съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Доколкото е заснето МПС- движещо се в населено място, с измерена скорост над въведената с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и ограничена на 50км/ч, последвала справка за собственост относно горепосочения автомобил, която установява, че същият е собственост на настоящия жалбоподател В. И. М., ЕГН **********, от ******.

Предвид разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, предвиждаща издаването на електронен фиш при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, съпоставена с обстоятелството за измерено превишение на скоростта, водещо до приложението на санкционна разпоредба, предвиждаща и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, контролните органи предприели съставянето на акт за установяване на административно нарушение.

Така на 22.10.2024г. срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 25931 за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен от св.Д. Т. Л. - на длъжност „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР- Хасково, в присъствието на П. Б. Б.- служител на МВР. В съставения АУАН било описано, че измерената и фиксирана в снимков материал с номер ЕЦОН 31473 скорост на движение на процесното превозно средство, е 118 км/час при ограничение от 50 км/ч за движение в населено място, въведено с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като след отчитане на толеранс от минус 3 % в полза на водача и приемане на сколрост на движение от 114 км/ч. Превишението на допустимата скорост е описано като 68 км/ч, измерено с ARH CAM S1 № 120ccef.

Процесният АУАН бил съставен в отсъствие на лицето, сочено като нарушител в него. След предявяването му на дата 02.12.2024г., актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, като в графата за обяснения и възражения не били описани такива. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на лицето, сочено в него като нарушител, на същата дата, на която е бил предявен – 02.12.2024г., лично срещу подпис. В срока за писмени възражения такива не са постъпили 2 срещу издадения АУАН.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и също приел измерена скорост на движение - 118 км/ч, превишение с 68 км/ч, като след съобразяване с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3%, приел наказуема скорост от 114км/ч. Възприел дадената от актосъставителя правна квалификация на извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, наложил процесните административни наказания - „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Изложената дотук фактическа обстановка е безспорно установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и приложения снимков материал, заснет с техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef. Така приложеният снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство и измерената скорост на движение, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица– Д. Т. Л. и П. Б. Б.- за обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение, както и при издаването на процесното наказателно постановление, съдът констатира процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които са от категорията на съществените и които налагат отмяна на наказателното постановление.

По отношение съставянето на акта за установяване на административно нарушение, в случая не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния в отсъствие на жалбоподателя, след като са установени предпоставките по ал.2 на цитираната норма, а на същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. По този начин следва да се възприеме, че не е накърнено правото му на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от категория Б за населеното място е 50 км/ч.

По силата на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за превишаване на скоростта над 50 km/h, виновният водач се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

3

Следователно деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

Но тук следва и първото допуснато нарушение на материалния закон, доколкото както в АУАН, така и в НП е описано, че превишението на скоростта е с 68км/ч. Което на база измерената скорост на движение от 118км/ч. действително е толкова. Но по-надолу в описателната част на нарушението фигурира описана като наказуема скоростта 114км/ч, която е получена след приспадане на допустимата при отчитане на техническото средство грешка от 3%. Тази наказуема скорост е възприета и от адм.наказващия орган при налагане на предвидената санкция, доколкото съобразно санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, при превишение с над 50км/ч, всеки следващи 5км/ч се санкционират с допълнителни 50лв. глоба. И доколкото наложеното адм.наказание е 800лв., то адм.-наказващия орган е наложил наказанието за движение със скорост от 114км/ч. Което обаче е превишение на разрешената максимална скорост за населено място със 64 км/ч. Вместо това обаче, в АУАН и в НП е описано превишение със 68км/ч, което е неточно, а в същото време води до противоречие с останалите описани обстоятелства, които вътрешни противоречия в обстоятелствената част от своя страна водят до объркване на нарушителя за това какво точно нарушение му се вменява като извършено.

На следващо място- както в АУАН, така и в НП е описано:

„Превишението от 68 км/ч е измерено и фиксирано с АТСС тип (ARH CAM S1) №120ccef в снимков материал с № ЕЦОН 31473.“.

Видно от приложения снимков материал обаче, на същия е описано: „Снимка №120CCEF/0286087“.

Останалите детайли, описани на представената с адм.-наказателната преписка и приета като доказателство снимка- като дата, място, измерена скорост, съвпадат с описаното в акта за установяване на административно нарушентие и наказателното постановление. Но не и номера на самата снимка, посочен в АУАН и НП. Описаният такъв в АУАН и НП номер на снимков материал „№ ЕЦОН 31473“, не съвпада с описания номер на представената снимка, както и с нито едно от останалите цифрови изражения по снимката, а и по останалите приложени документи, което води до извода, че за установяване на описаното нарушение са използвани доказателства, каквито не фигурират по адм.наказателната преписка, както и че описаните като използвани доказателства от адм.-наказващия орган, от които е направил преценка за осъществен състав на конкретно адм.нарушение, не съвпадат с представените такива по адм.наказателната преписка.

По този начин не може да се установи как контролните и адм.-наказващият органи са приели, че жалбоподателят се е движил с превишена скорост и то точно с превишениие от 68км/ч над допустимата, след като скоростта на движение фигурира като засечена и описана единствено в снимката от техническото средство, преди да бъде използвана след това при издаването на ел.фиш или АУАН и НП.

Т.е. не може да се направи категоричен извод за наличие или липса на осъществен състав на описаното административно нарушение, доколкото описаните доказателства, въз основа на които адм.-наказващия орган е преценил за осъществен състав на конкретно адм.нарушение, не съвпадат с представените по адм.-наказателната преписка документи.

4

Тук е мястото да се отбележи, че за да е установено и доказано като извършено едно административно нарушение, същото следва да е установено по време, място и начин на извършването му, като безспорно е установен и конкретен извършител. Така установената фактическа обстановка следва да е отнесена към правилната материална норма, която е нарушена. И след това да е налице съответствие и съотносимост със съответната санкционна норма, въз основа на която е наложено административното наказание.