Решение № 296 от 02.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Благоевград, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200004 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Г “ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.Б , представлявано от управителя В Г В , против Наказателно постановление №ПО-02-164/28.11.2022г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11, вр. с чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите.

С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно , тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуални правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение и, че жалбоподателят не е извършител на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт.

Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на обжалваното НП. Иска потвърждаване на НП и оставяне без уважение на депозираната срещу него жалба.

1

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН, поддържа чрез процесуалният си представител позицията на санкционният орган. / Към момента е образувано т.д.№5/2022г. от ВАС и ВКС за тълкуване на нормата на чл.61 от ЗАНН, респ. нейното изменение публикувано в ДВ бр. 109 от 2020г., което дело не е приключило с ТР. Същевременно настоящият състав отчете въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си 2 патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира събраният доказателствен материали и приложимото в казуса право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя на 05.12.2022г. по седалище и в законният срок срещу него е подадена жалбата по настоящото дело- на 19.12.2022г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на 24.10.2022г., св.М. /главен инспектор при санкционният орган/, в присъствието на свидетелите Е. М. и С К., е издала срещу жалбоподателя АУАН№КД-04-177 за това, че след извършена проверка на 02.08.2022г. в обект „П “ ЕООД в с.Б , Община- Б , във връзка с контрол по изпълнението на условията в Разрешително за водовземане №41530035/03.09.2009г., продължено с Решение №ПО-01-158/22.11.2019г. и изменено с Решение №ПО-01-172/12.12.2019г. , издадено от Директора на БДЗБР на „А “ЕООД, чийто правоприемник страните не спорят, че е именно жалбоподателят. В хода на тази проверка на място е констатирано, че за измерване на ползваните водни обеми на производствената база, представляваща и „Б “ с пресевна инсталация, са монтирани измервателни устройства на сондажните кладенци , като за ползваните водни обеми ежедневно са водени и нарочни дневници по образец с посочване и на водното ниво на сондажите. Данните от тези дневници до 30.06.2022г., не са били представени на контролните органи в 14-дневен срок след тази дата, 3 заради което същите са изискани от проверяващите лица след проверката на място с нарочно писмо

Изх.№КД-04—135/30.08.2022г., получено от жалбоподателя на 02.09.2022г. Изисканите документи са били представени на проверяващите лица с писмо на жалбоподателя от 27.09.2022г. При извършен анализ на данните по тези документи за извършеното от жалбоподателя водовземане е установено, че ползваните в периода

04.01.2022г. -02.08.2022г. водни количества от сондажен кладенец -2 в провереният обект, са били в размер на 12 788 куб.м., което надвишавало с 5 288 куб. м. разрешеното за ползване водно количество в рамките на една година с общо количество от 7 500 куб. м по Разрешителното за водовземане.

Въз основа на представените на контролните лица документи от жалбоподателя след проверката на 02.08.2022г., е прието, че превишението на ползваното водно количество е осъществено на 02.06.2022г. , без да се пояснява как е установено това. Така описаното деяние за жалбоподателя в акта е квалифицирано с него като административно нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите , което подлежи на санкция по чл.200, ал.1, т.2 от същият закон. За проверката е издаден и Констативен протокол с аналогични фактически констатации. АУАН и Констативният протокол са съставени и в присъствието на св.А. , като акта е връчен на същото лице, в качеството му на пълномощник на жалбоподателя с изрично пълномощно за представителство, включително и пред процесният контролни органи и респ. за подписване на актове и получаване на такива от името на процесното дружество. /Пълномощното на св.А. е приложено и като доказателство по делото на л.16, като същото е нотариално заверено на 01.11.2018г. / За възложената проверка е издадена и нарочна Заповед от 02.09.2022г. на Директора на Б дирекция“З “, като сред лицата, на които е възложен контрол по спазване на Закона за водите е и актосъставителя –св. М..

С представеното по делото Разрешително за водовземане /Раздел „Разрешение на разпределеното водно количество“/ изрично е посочено, че водовземането от тръбен кладенец СК-2 денонощно е от 30 куб. метра , а годишно от 7500 куб. м.

Констатираното превишение на водовземането при извършената проверка не се потвърждава от данните на самият жалбоподател, отразени в извадки от неговите дневници и декларации за такова на конкретната дата

4

02.06.2022г. и съответно в периода 04.01.2022г.-02.08.2022г. /Така видно от приложеният дневник на л.100 от делото за отчитаните от жалбоподателя водни дебити по процесното разрешително за водовземане от СК-2 в провереният обект, към 02.06.2022г. е вписано водовземане от 1962 куб.м при 1213 куб. м. за 02.05.2022г. или разлика от 749 куб.м. , а не отразената такава по НП и АУАН/

Въз основа на така издаденият и връчен АУАН, на 28.11.2022г., Директорът на Б „З “, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№ПО02-164/28.11.2022г., с което на основание чл. 201, ал.2 от Закона за водите, във вр. с чл.200, ал.1, т.2, вр. с чл. 48, ал.1, т.11 от този закон, му е наложил имуществена санкция в размер на 2000.00лв. НП е връчено на жалбоподателя чрез известие за доставяне на 05.12.22г. по седалище на процесното дружество.

Изложените фактически твърдения в АУАН, се поддържат и при разпита на свидетелите по делото, присъствали при установяване на твърдяното нарушение и съответно при съставянето на АУАН. От тях свидетелите М. и А установяват, че лично са участвали в проверката на място в обекта на процесното дружество, която извършили в присъствието на пълномощника св.А. на 02.08.2022г. Констатирали, че на място за двата сондажни кладенеца има поставени помпи, които работели, както и поставените на тях измервателни устройства. С добИ.ата вода чрез тези два кладенеца се снабдявал бетоновият център на процесното дружество на мястото на проверката. Бил изискан дневника за добИ.ите количества вода, а след представянето му, проверяващите лица установили, че ползваните дебити надвишават позволеното количество по издаденото разрешително на жалбоподателя от СК -2. Акта за това нарушение бил съставен на процесното дружество като титуляр на разрешителното за водовземане. Акта бил съставен в присъствието на свидетелите К. и А и е връчен на пълномощника св.А., който не възразил , че има друг титуляр на разрешителното за водовземане.

С договор за наем на машини и съоръжения от 05.11.2015г., жалбоподателят е предоставил под наем машини и съоръжения на фирма „А “ЕООД, находящи се в производствена база на „А “ЕООД в с.Б .

5

Представени са и документи /фактури/ за такъв наем на машини от 2022г.

При тези фактически констатации, съдът намира, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

НП и АУАН се установи, че са издадени от компетентни за това органи, като в тази насока няма и спор между страните. Тези актове са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя. В НП и АУАН са посочени ясно и недвусмислено: датата на издаването му /28.11.2022г./, издателят, мястото на издаването на тези документи, отразена е правна квалификация на деянието и санкционната норма. При издаването на тези документи обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице неяснота свързана с датата на извършване на твърдяното нарушение. В тази връзка, съдът констатира, че в НП и АУАН едновременно е посочено, че датата на нарушението е 02.06.2022г., и в същото време в тях е отразено и, че това нарушение е извършено в целият период на проверката04.01.2022г.-02.08.2002г . Така на практика нито за жалбоподателя, нито за съда става ясно кога се твърди, че е извършено процесното нарушение /на една конкретна дата или в цял период и след тази конкретна дата/, която неяснота и противоречие е равнозначно на липсващ основен и задължителен реквизит на НП и АУАН по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и респ. по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. Липсата на този основен реквизит винаги води до съществено накърняване и препятстване организирането на защитата, поради което и се квалифицира именно като съществено процесуално нарушение, обосноваващо като самостоятелно основание отмяната на НП заради процесуалната му незаконосъобразност .