Решение № 5178 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5178 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105060 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. В. Г. с ЕГН:********** против „Неткредит” ООД, с ЕИК: 201253421, с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата в чл. 6 от Договор за потребителски кредит * от *г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 33 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили договор за потребителски кредит № * от дата *г. за сумата от 500 лв., при ГПР 48.84 % и ГЛП от 49.09% при годишна лихва от 40.60 лева и общо дължима сума в размер на 703.04 лева. Твърди се, че спрямо чл. 4, ал. 3 от Договора, ищцата била длъжна да предостави до края на следващия ден на сключване на Договора за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора, като опциите за такава били банкова гаранция или гаранцията, следвало до бъде в размер на 1000 лева. Спрямо чл. 6 от Договора за потребителски кредит * от *г., ако ищцата не предоставела банкова гаранция трябвало да заплати неустойка в размер на 4.00 (четири лева) плюс 0.89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период или 0.89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Под първи ден от всеки лихвен период се имало предвид първия 1 ден, за който се дължи неустойка.

Счита клаузите на чл. 6 от Договора за потребителски кредит * от *г. за нищожни на основание чл. 26. ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.

1 и чл. 146 от ЗЗП.

В допълнение твърди, че уговорените клаузи на чл. 6 от * от *г. са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, като чрез тези клаузи се нарушавал принципа на добросъвестност застъпен в гражданските и търговски правоотношения.

Сочи се, че въз основа на така формираното съдържание на чл. 6 ищцата следвало да избира между две негативни за нея последици. Излага се че клаузата на чл. 6 по процесния договор за кредит е необосновано висока.

Сочи се, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правенп ринцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирало допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, се твърди, че последния не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Въз основа на гореизложеното моли да се уважи искът. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Неткредит” ООД с който по същество се оспорва иска като неоснователен.

Не оспорва, че между страните е сключен на дата 18.08.2022 г. договор за потребителски кредит * от *г. с посочени в исковата молба параметри, но оспорва посочената клауза в същия да е противоречи на добрите нрави, да заобикаля закона и нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Счита също така, че не е налице заобикаляне на чл. 19 ЗПК, тъй като сумата за неустойка не следвало да се включва в изчисляването на ГПР, защото се дължала за неспазване на задължение по договора. Неустойката целяла да стимулира длъжника да изпълни задължението си да обезпечи кредита, в което се изразявала нейната обезпечителна функция и липсвало противоречия с добрите нрави при уговарянето й. Развива съображения, че в договора за кредит ясно и в съответствие с нормативните изисквания били разписани приложимите лихвен процент и ГПР.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2

2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, чедружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, с оглед на което сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В настоящия случай, в разпоредбата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит */*г. страните са уговорили клауза за заплащане на неустойка в размер на 4 /четири/ лева плюс 0.89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден за неосигуряване на гаранция.

Предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорена по този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.

Освен това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Съдът приема, че макар и да е уговорена като санкционна неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

3

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. са л.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.

По отговорността за разноските:

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, които ще му се присъдят.

На адв. М. В. М. ще се присъди и адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата в насстоящото производство в размер на 400 лева на основание член 38, ал. 1, т.

2 от Закона за Адвокатурата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Т. В. Г. с ЕГН: ********** против „Неткредит” ООД, с ЕИК:

201253421 установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД , във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, във вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , че клаузата обективирана в чл. 6 от Договор за потребителски кредит */ *г., предвиждаща заплащане на неустойка за непрадставяне на гаранция Е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на Т. В. Г. с ЕГН: ********** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на адв. М. В.

М. АК – Пловдив, с адрес: * сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата Т. В. Г., с ЕГН: **********, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4