Решение № 701 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500277 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2906/26.10.2022г. постановено по гр.д. №12211/2021 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, като СО е осъдена да заплати в полза на К. В. С., сумата от 25 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания на здравето, настъпили на 23.09.2020г., в гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 2338 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2020 г. до окончателното й плащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част - за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати на адвокат А. С. В., на основание чл.38 ал. 2 ЗА сумата от 1275.12 лева - адвокатско възнаграждение, а в полза на СГС на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 884.02 лева - разноски по делото.

По компенсация К. В. С. е осъдена да заплати на СО, основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата от 45 лева - юрисконсулско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от 1 ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част по отношение на неимуществените вреди, както и изцяло по имуществените вреди, като моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, а в условие на евентуалност – да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква факта, че ищцата не е установила по безспорен и несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване, че на 23.09.2020 г. около 07,30 ч. е претърпяла падане, за което да е отговорна Столична община. Осъдителното съдебно решение се основава изцяло на свидетелските показания на дъщерята и майката на ищцата. Наличието на проблемен участък от тротоар, явяващ се причина за настъпилия процесен инцидент и отговорността на общината на основание чл.49 ЗЗД страната/ищец винаги се доказва само и единствено с „преки“ свидетелски показания, както е и в настоящият съдебен казус. Ответната страна не може да ангажира „пряк“ свидетел/и за съответната дата и час за настъпилия деликт, а в настоящият казус е още по-трудно, поради обстоятелството, че твърдяното падане е от 2020г. Липсват данни/сигнали за претърпян инцидент в националната информационна система на тел. 112, поради което не може да бъде прието за безспорно, че Столична община е виновна за възникване на деликт, само и единствено на свидетелски показания на едната страна, които са близки роднини на ищцата.

Нещо повече, твърди, че дори ако СО е отговорна за настъпилият инцидент, то присъдената сума в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди е в несъответствие с принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, предвид претърпените болки и страдания. По делото не е доказано наличието на пряка причинно следствената връзка, че именно на конкретното място е станало падането в светлата част на деня 23.09.2020г., за която СО е допринесла с бездействието и действията си. Претендират разноски.

Въззиваемата страна К. В. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че първоинстанционният съд въз основа на приетите и събрани в хода на производството доказателства, приел за установено начина на настъпване на процесното увреждащо, при което е пострадала К. С., а именно на 23.09.2020г., в гр.София, кв. Княжево при движение пеша по десния тротоар на бул. Цар Борис III, с посока от ул. Синята скала към ул.Витошки бор е попаднала на участък с неравни и неукрепени плочки, които при стъпването върху тях и бордюра същите са поддали, в резултат на което, тя е политнала и паднала на напред. Причина за падането е неподдържана и увредена настилка на тротоара, изразена в наличие на участък от неравни размер и неукрепени тротоарни плочки и бордюри, които при движението й като пешеходец са се разклатили и подали. Горните обстоятелства се потвърдждават от разпита на св.С. – С.

- очевидец. От страна на общината не е налице изпълнение на законово задължение за поддържане в изправност на общинската пътна мрежа, като в случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние, в резултата на което са настъпили вреди за нея. Оспорва твърдението на жалбоподателя за липсата на подаден сигнал до тел.112. Напротив за инцидента е съобщено на тел. 112 от очевидец на събитието, като на място е пристигнал екип на Спешна помощ и 2 пострадалата е откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са установени средните травматични увреждания: счупване на външния малеол и открито /с наличие на рани/ изкълчване на дясна глезенна става. К. С. е приета по спешност в 1- ва Клиника по ортопедия и травматология, където е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плаки и винтове. Пет месеца по - късно на 09.01.2021г. постъпва отново в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е извършена нова операция за екстракция на 1 бр. супрасиндесмален винт, като задължително извършваща се интервенция преди започване на рехабилитацията. В периода между 29.09.2020г.-12.01.2021г. е спазвала рехабилитационна програма по повод на продължаващите оплаквания от болки, скованост и ограничени движения. Горното е установено и от приетото заключение на СМЕ, по която вещото лице е дало заключение, че периодът на възстановяване при този вид увреждания е около 6 месеца, като първите 4 месеца болките са били с по - голям интензитет. Към настоящият момент е налице дъговиден белег от разкъсно - контузната рана от вътрешната страна на дясната глезенна става с дължина 6 см., както и е налице и ограничен обем на движение в глезенната става с 5 градуса. Описаните увреди са с траен характер и тяхното озвучаване не би било възможно.

Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищцата К. В. С. твърди, че на 23.09.2020г., около 07.30 ч., вървяла по десния тротоар на бул. „Цар Борис ІІІ“ в гр.София, кв. „Княжево“, като се движела в посока от ул.„Синята скала“ към ул.„Витошки бор“, когато стъпила на участък с неравни и неукрепени плочки, които, при стъпването върху тях и бордюра, поддали, в резултат на което, ищцата паднала.

Мястото, на което тротоарните плочки и бордюра били неукрепени и разбити, не било обозначено или оградено, поради което ищцата не очаквала, че преминаването й от там крие риск. В резултат на описаното стъпване на необезопасено място и последвалото падане, е причинено счупвания на подбедрицата - открито - дясно. След падането, била транспортирана с екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД гр.София. На 23.09.2020 г., на ищцата била извършена оперативна интервенция - кръвна репозиция на счупената кост и остиосинтеза на откритата фрактура на десен фибуларен малеол с 1/3 стоманена тубуларна плака и винтове. На 09.01.2021г., отново постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където й била извършена нова операция за екстракция на 1 бр. супрасиндесмален винт. Претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на Столична община, които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди 3 възлиза на 30 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът СО не е депозирал отговор на исковата молба. В о.с.з. оспорва исковете, като поддържа, че искът е недопустим, тъй като инцидентът настъпил върху настилка, находяща се в имот - частна собственост на трето за спора лице; поради което липсва пасивна материално-правна легитимация, оспорва да е налице противоправно поведение на служители на СО, тъй като процесният имот изобщо не е тяхна собственост; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служители на СО и претърпените от ищцата вреди. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 23.09.2020г., около 07.30 ч., ищцата и дъщеря й вървели заедно по десния тротоар на бул. „Цар Борис ІІІ“ в гр.София, кв. „Княжево“, като се движели в посока от ул.„Синята скала“ към ул.„Витошки бор“, когато К. С. стъпила на участък с неравни и неукрепени плочки, които поддали, в резултат на което, ищцата паднала. Мястото, на което тротоарните плочки и бордюра били неукрепени и разбити, не било обозначено или оградено, поради което ищцата не очаквала, че преминаването й от там крие риск.

Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.С. /дъщеря на пострадалата и очевидец/, Г. /майка на ищцата/ и Л.-Х.

/служител при СО/ разпитани в о.с.з. на 07.03.2022г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.

Свидетелката М. П. С.-С. е дъщеря на ищцата и сочи, че на 23.09.2020 г., двете заедно с майка й били заедно и водили децата на свидетелката съответно на детска градина и училище. Времето било слънчево, нямало дъжд или сняг. Вървели от ул.„Синята скала“ надолу към трамвайната спирка и се качили на тротоара между ул. „Синята скала и ул.

„Витошки бор“. На тротоара имало кофи за боклук. Тротоарът бил около 4 плочки широк.

Вървели от дясната стана на тротоара, като майка й вървяла „на една крачка“ зад свидетелката. С периферното си зрение, видяла как една плочка след контейнера, поддала и ищцата паднала на дясната си страна. След това се обадили на телефон „112“ и дошла линейка на Бърза помощ, която ги закарала в Пирогов.

Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. С. относно механизма на настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.

По повод обема на неимуществените вреди са ангажирани гласни доказателствени средства разпит на св.Г. /майка на ищцата/, разбрала за инцидента от внуците - че дъщеря й е приета в „Пирогов“ със супен крак. Нямала право да влиза при нея заради Ковид и я видяла едва след изписването от „Пирогов“. Състоянието й било тежко, с две патерици и трудно я качили по стълбите. С патерици се предвижвала около два месеца. След това й купили проходилка.

През това време, свидетелката се грижела за ищцата, тъй като тя не можела да се обслужва сама. След това, ищцата претърпяла и втора операция. Извадили й един пирон, но в кракът 4 й имало още една шина. След втората операция тя продължавала да се грижи за нея.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.59 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука пострадалата е получила счупване на външния малеол и открито (с наличие на рана) изкълчване на дясна глезенна става. Това увреждане е довело до трайно затрудение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни. Механизмът на получаване на такъв вид увреди е така нареченото „стъпване накриво“. Според вещото лице е възможно е такова увреждане да се получи по описания в ИМ начин. Непосредствено след настъпване на увредата е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Поставен е един винт (наречен транссиндесмален), който е отстранен преди започване на рехабилитацията. При нормално протичане на лечебния процес, срокът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 6 месеца. През този период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 4 месеца, болките са били с поголям интензитет. Най-честите трайни последици, след такъв вид увреждания и проведено оперативно лечение, са оперативните белези в областта на глезенната става и ограничения обем движение в ставата. Установените при прегледа на 12.05.2022г. белези от двете страни на глезенната става и ограничения обем на движение имат траен характер. Разходите по представените по делото финансови документи, са във връзка с проведеното лечение на ищцата.