Определение № 279 от 23.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно граждан.о дело № 20243100500115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на М. С. М. и К. С. К. срещу Определение № 14122 от 27.11.2023г. по гр.д. № 2423/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото, в частта по предявените и.ове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на „Б. Д.“ АД, че ищците – жалбоподатели са носители на по ½ ид.ч. от правото на собственост върху движими вещи – парични средства по банковите влогове, притежавани приживе от тяхната майка и наследодателка Б. Т. К. с ЕГН **********, в ответната б..

В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на определението, постановяване в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Доводите в обосновка на оплакванията са, че съдът не е дал отговор на ключовия въпрос за обема на наследственото им право върху паричните влогове на тяхната майка и праводателка, за да бъде обвързана б.та със съдебно признатото им право и за да отблъснат в бъдеще една неоснователна претенция на третото лице – бившия съпруг на майка им – О. Б., предвид личния характер и личната собственост на притежаваните от майка им приживе парични влогове на основание чл. 21, ал. 1 от . като нейно имуществено право. Съдът не е съобразил изложените от жалбоподателите твърдения в уточняващите молби в тази насока, както и твърденията, че б.та ответник е създала трудно преодолими за ищците пречки, с които да осъществят правото си на достъп до банковите авоари на майка им в обема на придобитото от тях право от по ½ ид.ч. за всяка. Не е отчел също заявеното от ищците и.ане пред друг състав на ВРС по предявените от тях на 31.10.2023г. срещу същия ответник и.ове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по гр.д. № 14105/2023г., 26 състав производството по това дело да бъде прекратено и да бъде изпратено на ВРС, 46-ти състав за съвместното му разглеждане с предходно заявените и.ове по вече образуваното и висящо 1 гр.д. № 2423/2023г. изопачавайки твърденията на ищците в тази връзка. Последното съставлява злоупотреба със съдий.о право и укоримо неизпълнение на правосъдната му функция, както и отказ от достъп до съд, ненамиращо конституционно оправдание, нито правнологична цел в обхвата на ПЕС. По същество е налице неприлагане на вътрешното и общностно право, несъблюдаване на императивни конституционни норми, при упражняване на неефективен съдебен контрол за законност върху защитимите на жалбоподателите субективни права, чрез манипулирането им, с обжалваното определение е допуснато увреждан на законните права и интереси на жалбоподателите в и.овото производство, като е отнето конституционно гарантираното им право за ефективна и справедлива защита в нарушение на чл. 56 от КРБ. В тази връзка се позовават на множество съдебна практика, вкл. и на СЕС и ЕСПЧ. Молят поради изложеното обжалваното определение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се приеме за разглеждане този и. като допустим.

Преписи от частната жалба не са връчени на ответника по аргумент от чл. 130, изр. 2 от ГПК.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изи.ванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от М. С. М. и К. С. К. срещу „Б. Д.“ АД съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни и.ове с правно основание чл. 109 от ЗС; чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД.

С влязло в сила на 05.10.2023г. производството, в частта по първия предявен и. е прекратено като процесуално недопустимо.

Положителните установителни и.ове за признаване на правото на собственост на всяка от ищците в обем по ½ ид.ч. за всяка са основани на твърдения, че имат качеството на наследници по закон на Б. Т. К. – тяхна майка, починала на 18.12.2020г. в САЩ. Излагат, че приживе майка им била титуляр на банкови влогове при ответника „Б. Д.“ АД в левове и валута, като от лятото на 2021г. започнали са сезират ответника чрез неговия клон в гр.

Варна и централното управление в гр. София с и.ане да предостави достъп до всички банкови влогове на наследодателката им, за да могат свободно и безпрепятствено да се ползват от наследената парична маса. Твърдят, че б.та им е отказала достъп до банковите влогове и неоснователно е оспорила размера на наследствените им дялове признавайки такъв и на преживелия съпруг О. Б.. С поредни уточняващи молби /20.10.2023г./ в изпълнение на дадени указания за отстраняване нередовностите на и.овата молба и обосноваване на правен интерес от избраната форма на и.ова защита, ищците уточнили, че в случая са налице предпоставки за водене на и. за реално изпълнение на договорно задължение по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; че продължават да поддържат предявените положителни установителни и.ове, както и че вече са завели нов и. пред ВРС на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото на б.та – ответник по наличните банкови 2 авоари на майка им, в лева и във валута, по които е образувано гр.д. № 14105/2023г. по описа на ВРС, 26 състав /уточняваща молба от 08.11.2023г./; че не предявяват и.ове за наследство по смисъла на чл. 110, ал. 1, пр. 1 от ГПК; че не твърдят б.та ответник да оспорва наследствените им права от по ½ ид.ч., а само отказва да им изплати наследствената парична маса с изи.ване да се явяват с третото лице – наследник /бившия втори съпруг на майка им О. Б./, както и да изпълнят и други обременителни за тях условия без правно основание и легитимна цел; че наследствените парични средства не са СИО, а са собственост на титуляра, на чието име са открити по аргумент от чл. 21, ал. 1, пр. 1 от .; като по този начин да могат успешно да отблъснат бъдещите неоснователни претенции на третото лице О. Б. върху наследствените парични влогове на майка им, както и тези на б.та – че трябва съвместно да се посетят б.та, като условие за достъп до наследствената парична маса по влоговете и за нейното съвместно разпределение между ищците и третото лице /уточняваща молба от 24.11.2023г./.

При тези уточнения в обжалваното определение ВРС приел, че предявените положителни установителни и.ове са процесуално недопустими – ищците са предявили и.ове за реално изпълнение срещу б.та – ответник за връщане на предадените й като депозит/влог парични средства. В това производство ще се изследват и наследствените им права от наследството на починалата им майка, поради което самостоятелен установителен и. за установяване на права върху парични влогове е недопустим. По тези съображения, които съставът на ВОС споделя изцяло е върнал и.овата молба в тази част и прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство.

За да се произнесе, ВОС съобрази допълнително следното:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви и., за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Безспорна е съдебната практика, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на и., за която съдът следи служебно, като поначало правен интерес имат носителите на материални права, засегнати от правния спор, а по изключение установителен и. по чл. 124, ал. 1 от ГПК може да предяви и лице, което не е субект на правоотношението, предмет на и.а, но е носител на права, които зависят от спорното правоотношение, като ищецът трябва да има правен интерес – пряк или евентуален.

В случая правният интерес от предявените положителни установителни и.ове за установяване на равни права в полза на всяка от ищците върху паричните средства, находящи се във влогове на наследодателката им, в лева и във валута, открити в „Б. Д.“ АД е обоснован с твърдения за отказ на ответника да им изплати наследствената парична маса, с изи.ване за съвместно явяване на всички наследници на починалия титуляр на влоговете, в т.ч. и третото лице – наследник втори съпруг на майка им О. Б..

При тези фактиче.и твърдения, съдебният състав приема, че в случая не е налице спор 3 между наследници за установяване на наследствени права /и. за наследство по смисъла на чл. 110 от ГПК/, доколкото между ищците, от една страна и б.та, от друга, не съществува спор относно конкретния дял на всяка от ищците – наследници от наследството на починалата им майка, т.е. за размера на наследствените им дялове и относно това какво се включва в наследственото имущество. Поради липсата на такъв граждан.оправен спор между страните, липсва правен интерес за ищците от търсената защита, чрез предявяване на положителни установителни и.ове за установяване обема на притежаваните от всяка от ищците права в откритото наследство, включващо и наличностите по влогове, открити в б.та ответник.

Изхождайки от твърденията в и.овата и уточняващите молби, съдът приема, че с оглед характера на търсената защита – за приемане за установено, че всяка от ищците притежава по ½ ид.ч. от правото на собственост върху паричните средства по банковите влогове, притежавани приживе от тяхната майка и наследодателка Б. Т. К. – с нея не се цели установяване на наследствени права, а реално разпределяне на паричните наличности по откритите на името на наследодателя влогове или фактиче.а съдебна делба на пари, която по принцип е недопустима.

От друга страна твърдението, че цялото наследство се разпределя само между двете ищци – дъщери на наследодателя Б. К., включва и оспорването на правата на преживелия съпруг на наследодателя. „Б. Д.“ АД не е страна по този спор, както и не е надлежен ответник по спора дали наследствените парични средства са придобити от съпруга – наследодател в режим на СИО или са индивидуална негова собственост. Надлежен ответник по този спор е преживелият съпруг, който като страна по спора би бил обвързан от субективните предели на СПН на влязлото в сила решение по спор за наследство. Ето защо разрешавайки спор за собственост с предмет пари, находящи се в депозитна сметка/влог на наследодателя между ищците – наследници на своята майка и б.та, в която е открита депозитната сметка, ищците няма успешно да отблъснат бъдещите претенции на бившия съпруг на наследодателя – О. Б. върху наследствените парични влогове на майка им, доколкото последният няма да е обвързан от установителното действие на СПН на това решение /чл. 298, ал. 1 от ГПК/. Дори и да се приемат за процесуално допустими предявените положителни установителни и.ове и да е налице позитивно за ищците решение по тях, само въз основа на него и без представен официален документ за кръга на наследниците на Б. К. по обичайното й местопребиваване към момента на откриване на наследството, в случая САЩ, б.та не би могла да осигури претендирания от ищците достъп до влоговете на майка им, доколкото влязлото в сила решение по тези и.ове няма да разреши спор за наследство между действителните наследници по закон на починалата влогодателка, сред които съгласно представените документи са налице данни и за преживял съпруг. Ето защо за ищците не е налице правен интерес от предявените положителни установителни и.ове, поради което и.овете са процесуално недопустими. Евентуалното им уважаване няма да се отрази по позитивен начин в правната им сфера.

Извън изложените съображения, както съдебният състав вече посочи, и.овете в 4 случая са недопустими и поради предявен от ищците и висящ към настоящия момент съдебен спор по осъдителен и. за реално изпълнение на договорно задължение на б.та за плащане на паричните суми във влогове, открити на името на наследодателя при „Б. Д.“ АД съразмерно на правата на всяка от ищците в откритото наследство.