Решение № 279 от 18.04.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Благоевград, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100726 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на съдебната делба.

Образувано е по искова молба, подадена от О. **** Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** против А. С. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****.

Предявен е иск за делба на два недвижими имота (апартамент и гараж) - самостоятелни обекти в сграда, подробно описани в исковата молба.

Ищцата твърди, че с ответника били бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 18.12.1999г. и бил прекратен на 26.08.2021г. с решение, постановено по гр.д. № 801/2020г. по описа на РС-Благоевград. Заявява, че по време на брака й с ответника на 14.11.2011г. и на 29.12.2011г. придобили чрез договори за покупко-продажби два недвижими имота самостоятелни обекти в сграда /подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата молба/. Поддържа, че след прекратяване на брака била собственица на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, а ответникът на другата 1/2 ид.ч. от тях. Иска да се допусне делба на апартамента и гаража при равни дялове в размер по 1/2 ид.ч.

Ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че на 18.12.1999г. сключил граждански брак с нея, който бил прекратен на 26.08.2021г. с решение, постановено по гр.д. № 801/2020г. по описа на РС-Благоевград. Оспорва твърдението, че процесните недвижими имоти били съсобствени между него и ищцата. В тази връзка излага доводи, че процесните недвижими имоти са негова индивидуална собственост поради придобиването им с изцяло негови лични средства и поради липсата на съвместен принос от бившата му съпруга.

Съдът, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, който е процесуално допустим. Разгледан по съществото си същият се явява неоснователен. Аргументи:

В принципен план, за да бъде допусната съдебна делба, е необходимо да се установи, че страните по делото притежават конкретно определени идеални части от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, придобити на заявенoтo правнo основаниe – договори за покупко-продажби от 14.11.2011г. и от 29.12.2011г., сключени през времетраенето на прекратения между страните брак. Доказването на горепосочените 1 обстоятелства е в тежест на ищцовата страна.

С оглед релевираното от ответника възражение за пълна трансформация на лично имущество съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ГПК при условията на пълно обратно и главно доказване, следва да докаже, че е придобил процесните имоти със лични, извънсемейни средства, като обори предположението за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК.

Именно на тази плоскост е необходимо да бъде потърсено и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че са се намирали в граждански брак, който е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 905408 от 26.08.2021г., постановено по гр.д. № 801/2020г. по описа на РС-Благоевград, с което е било утвърдено постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК.

Съгласно утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК един от процесните недвижими имоти, а именно този представляващ семейното жилище на страните, с идентификатор ***, находящо се в гр. **** е бил предоставен за безвъзмездно ползване на ищцата О. **** Я..

Безспорно е между страните, че от прекратения брак страните имат две деца – пълнолетният **** А.в Я. и малолетният **** А. Я., по отношение на който родителските права са били предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че по време на брака /съответно на 14.11.2011г. и 29.12.2011г./ са били придобити на името на страните, описаните в исковата молба недвижими имоти.

От приетото по делото копие от предварителен договор за продажба и строителство от 05.07.2010г. се установява, че ответникът А. Я. като купувач/възложител и **** като продавачи/изпълнители, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 23, със застроена площ от 91,50 кв.м., находящ се на кота +14.60 м. в жилищна сграда, която следва да се изгради върху поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** и двата по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/ 10.05.2006 го. на изпълнителния директор на АГКК. Продажната цена на имота е била уговорена в размер на 50 325 евро, която съгласно чл. 2.3 от предварителния договор била окончателна и не подлежала на промяна до снабдяване на възложителя с нотариален акт за собственост вследствие на инфлационни процеси, повишени цени на материали и труд, изменение на пазарна конюнктура и други. По делото се установява, че съгласно този предварителен договор е бил изграден процесният апартамент с идентификатор ***, като за същия е бил на 29.12.2011г. сключен и окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост.

От приетия по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот от същата горепосочена дата - 05.07.2010г. става ясно, че ответникът А. Я. като купувач, сключва с **** като продавачи втори предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто № 7 (седем) с площ 20/897,60 кв.м. ид. ч. от подземния гараж в жилищната сграда, с реално ползване на 20 кв.м. Продажната цена на паркомястото е била уговорена на 8000 евро, като прехвърлянето на собствеността с нотариален акт съгласно чл.

1.3 от предварителния договор следвало да се извършило след пълното й заплащане. По делото става ясно, че предмет на този предварителен договор е бил процесният гараж с идентификатор ***. като за същия е бил на 14.11.2011г. сключен и окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост.

Продажната цена на процесния апартамент с идентификатор *** била в размер на сумата от 50 325 евро, така както е била определена в предварителния договор от 05.07.2010г.

2

Продажната цена на процесния гараж с идентификатор *** била в размер на сумата от 8000 евро, така както е бил определена в предварителния договор от 05.07.2010г.

От събраните по делото четири броя разписки, съответно от 06.07.2010г., 07.07.2010г., 12.07.2010г. и 14.12.2010г. се установява, че ответникът А. Я. е бил заплатил общо 73 420 лв. за общата продажна цена на двата процесни имота.

От приетия по делото Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR10533210/14.11.2011 г. става ясно, че за заплащане на остатъка на продажната цена е бил сключен между ответника А. Я., като кредитопилучател, ищцата О. Я., като солидарен длъжник, и „Уникредит Булбнак“ АД, като кредитодател горепосоченият договор, по силата на който банката е предоставила на ответника Я. сумата от 20 815 евро с цел на договора именно за закупуването на процесния апартамент като за обезпечение е била вписана законна ипотека върху апартамент № 23- предмет на договора за покупко-продажба. На 18.11.2011г. към Договора за кредит е сключен Анекс № 1, с който е извършена промяна на отпуснатата сума, като с анекса се отпускат допълнително още 14 185 евро, като общият размер на кредита, заедно с първоначално отпуснатата сума от 20 815 евро става 35 000 евро. Крайният срок на погасяване на кредита не се променя и остава до 14.11.2021г.

Падежната дата е 16-то число на месеца. Вноските са анюитетни по Погасителен план към Договора за кредит.

Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че общата усвоена от ответника А. Я. сума по горепосочения договор за кредит и анекс към него е била в размер на 35 000 евро или 68 454,05 лв. Установява се, че погасяванията по кредита в общ размер на 44 459,78 евро, или 86 950,90 лв. са извършвани изцяло със средства на ответника А. С. Я.-получени от ответника работни заплати, внесени на каса в брой и чрез вътрешнобанкови преводи от негови банкови сметки.

От представените заверено копие на Информация за сметка за период от 01.01.2007г.31.12.2010г. и справки, издадени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е видно, че на датите на плащане на вноските по предварителните договори А. С. Я. тегли суми в общ размер на 30 312,72 евро от собствените си депозитни сметки (вид на сметката- едноседмичен стандартен депозит за физически лица за дати 12.07.2010 г. и 14.12.2010 г. и четиримесечен депозит фен за физически лица в евро- за дата 06.07.2010 г.).

От представените по делото копия от фишове за работна заплата се установява, че към датите на плащане на сумите за придобиването на процесните имоти ответникът А. Я. е бил трудово ангажиран, като е работил в "БЛАГОЕВГРАД- БТ" АД и е получавал високо за икономическите условия на страната за периода (месец октомври 2009г. до месец декември 2010г.) трудово възнаграждение.

От представеното копие на трудовата книжка на ищцата О. Я. става ясно, че последната също е работила по трудови договори при различни работодателя, но е получавала в пъти по-ниски трудови възнаграждения в сравнение със съпруга си А. Я..

От събраните по делото гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите **** - майка на ищцата О. Я., *** – приятелка на ищцата, В. С. *** - приятел на ответника А. Я. и **** – позната на ответника А. Я./ се установява, че първоначално след сключване на брака им през 1999г. страните са живеели в гарсониера, собственост на ответника. Става ясно, след раждането на двете им деца се били преместели в процесния апартамент. Установява се, че и двамата съпрузи са били работили, както и че двамата според възможностите си са полагали грижи за домакинството и децата. По-голямата грижа за децата е била полагана от ищцата О. Я., като същата е била подпомагана от нейната майка свидетелката ***. Грижи за децата, докато е била жива, е полагала и бабата по бащина линия и майка на ответника *** Я..

От разпита на свидетеля **** допълнително се изяснява, че майката на ответника *** Я.

3

(наричана от свидетеля „***) е била дала на сина си първите пари в размер на 15 хиляди лева, за вноската за процесния апартамент. Казаното от свидетеля *** по обсъждания въпрос заслужава кредит на доверие. То се базира на негови непосредствени впечатления, формирани от случайни разговори с *** Я., не се опровергава от други доказателства и звучи напълно логично, особено на фона, че съпрузите са искали по-голямо жилище за отглеждане на двете им деца.

С оглед събрания по делото доказателствен материал се налага изводът, че цялата продажна цена на двата процесни имота (апартамент и гараж) е била заплатена от ответника А. Я.. Не са събрани доказателства имотите да са придобити на по-ниски или по-високи цени от посочените в предварителните договори за продажба. При това положение следва изводът, че окончателно уговорената и платена обща цена е посочената в предварителните договори за продажба от 58 325 евро.

По делото се установи, че по-голямата част от цената за придобиването на процесните имоти е били заплатена от получаваните от ответника А. Я. трудови възнаграждения, а другата част с пари, дарени му лично от неговата майка *** Я..

Не може да се сподели тезата на ищцата, че получаваните от ответника трудови възнаграждения са съпружеска имуществена общност. Това е така, защото същите са личен доход на ответника, получен при престирането от него на работната му сила на работодателя. В този смисъл не е налице принос от другия съпруг за получаването на трудовото възнаграждение. Последното е възнаграждение само на конкретния работник или служител за положения от него труд за работодателя. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че съгласно практиката на ВКС (обективирана в решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г., ІІ г. о.; решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г., ІІ г. о.; решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г., ІV г. о.; и решение № 60148 от 02.02.2022 г. по гр. д. 2208/2021 г., ІІ г. о.) придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването. Когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./, по който съгласно чл. 19, ал. 1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3, е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техният личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност /не са посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.

Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e965275f-531f-4394-a9ef-a20eb765b2a1