Решение № 3939 от 28.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16955/2023
- Вид
- Решение № 3939
- Подписан
- 28.02.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3939 гр. София, 28.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110116955 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2 против ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК 121130788, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 151.83 лв. – регресно вземане във връзка с настъпило ПТП на 31.03.2017 година, около 20:30 часа в град София, на кръстовището на бук. „Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“ с лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ........, който от крайна дясна лента не завива на дясно, а продължава напред като отнема предимство и блъска правомерно движещ се лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д “ с peг. № .........., за което е била образувана преписка по щета № .........., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК пред заповедения съд – 12.1.2022 година до окончателното изплащане; сума от 46,27 лева, представляваща обезщетение за забава, дължима за периода от 12.1.2019 година до 12.1.2022 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1433/2022 г., по описа на СРС, 143 състав.
Ищецът твърди, че на 31.03.2017 г., около 20:30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“ е настъпило ПТП с автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. №......... който от крайна дясна лента не завил на дясно, а продължил напред като отнел предимство и блъснал правомерно движещ се лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д “ с рег. №.......... Вследствие от гореописаното ПТП е била нанесена щета на автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д “ с рег. № ......., който е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец“, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № .......... и период на застрахователното покритие 23.09.2016г.- 22.09.2017г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е било подадено уведомление за щета и в 1 изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор е образувана ликвидационна преписка (щета) № .........., по която изплатил обезщетение в размер на 136,83 лв., както и били направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Посочва, че виновният за настъпването на ПТП автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „Лев Инс“ АД. Твърди, че отправил регресна покана до ответника на 18.05.2017 г., получена на 30.05.2017 г., но ответникът отказал да извърши плащане. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на твърдените увреждания с пътнотранспортно произшествие. Оспорва вида, степента и характера на уврежданията, претендирани от ищеца. Счита, че застрахования при него водач не е извършил противоправно поведение. Оспорва иска по размер, като счита, че претендирания от ищеца размер е силно завишен. Прави възражение за пгоасяването на задължението по давност.
Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение;
3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително че настъпилото ПТП е по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Между страните не се спори, че автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д “ с рег. № ......... е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец“, Клауза 2 „П“ - Пълно каско, с полица № .......... и период на застрахователното покритие 23.09.2016г.22.09.2017г., а лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ........ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „Лев Инс“ АД валидна към 31.03.2017 г.
Не е спорно между страните, че в срока на действие на застрахователен договор „Каско“, на 31.03.2017 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. София между автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д “ с рег. № ......... и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ........, което събитие представлява покрит по застраховката риск.
Установява се от представените писмени доказателства, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие собственикът на застрахования автомобил е подал уведомление за щета на 04.04.2017г., като при ищеца е заведена щета с № .......... и след изготвен опис и калкулация е определено застрахователно обезщетение в размер на 136,83 лв., която сума е изплатена на застрахованото лице. Не е спорно между страните, че размерът на обичайните разноски за ликвидиране на щетата в случая се равнява на сумата от 15 лв.
С регресна покана от 18.5.2017 г., получена на 30.05.2017г., ищецът поканил ответника да му заплати регресното вземане в размер на 151,83 лв. (застрахователно обезщетение + обичайните разноски), във връзка с която покана ответникът е отказал да извърши плащане.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на настъпване на ПТП, по чия вина е настъпило същото, както и относно размера на претендираните от ищеца вреди.
В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
В съставения между страните двустранен констативен протокол е описано, че на 31.03.2017 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д “ с рег. №........., управлявано от Б. Д. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ........, управляван от А. Н.. В протокола е нарисувана схема, според която лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ........ се е намирал зад лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д “ с рег. №........., като ударът е настъпил в предната част на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ и са били увредени предната и броня и калника и задната част на лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д “, като са били увредени заден калник и задна дясна врата. Страните се отбелязали, че при инцидента двата автомобила са се движели в една посока, но в различни ленти, както и за двата автомобила е отбелязано, че са били в състояния на тръгване/отваряне на врата. За лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д “ е посочено, че е извършвал завиване надясно.
Представени са доказателства, че в ответното дружество е била заведена застрахователна претенция по застраховка „Каско“ за уврежданията на преден калник на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № ........ е било определено обезщетение в размер на 714,00 лв. Впоследствие ответникът е предявил регресна претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“- ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ на лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д “ с рег. №........., която е била одобрена изцяло от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи, управлявали процесните два автомобила. Свидетелят Н. си спомня, че е участвал в ПТП на 31.03.2017 г., при което управлявал „БМВ-530“,черно, с рег. № ......... Посочва, че ударът е настъпил за неговата кола отпред и отстрани, като инцидентът е настъпил на кръстовището на Константин Величков и Тодор Александров, като той се движил в посока ЛюлинМладост. Споделя, че той се движил в правилната лента за движение, като другият водач рязко минал пред него и го ударил. Твърди, че между страните е нямало разногласие относно вината, като другият водач е признал своята вина. Посочва, че подписът на двустранния 3 протокол за ПТП е негов, но МПС е отговаряло на отбелязаното с буква „А“. Сочи, че се е движил в посока направо, като е бил колата с предимство.
Свидетелят Д. също споделя, че си спомня процесното ПТП, при което управлявал БМВ 320 с рег. № ........., като същото настъпило на бул. Тодор Александров и бул.
Константин Величков. Посочва, че водачът, който е бил в дясна лента за завиване в посока Красна Поляна е решил да продължи направо, при което го е ударил, докато се е намирал в средната лента. Твърди, че самото платно прави леко в дясно и продължава направо и то тръгнал да го прави, като в този момент другият водач от дясната лента навлязъл в неговата лента. Посочва, че не е сигурен дали се е намирал в средна или дясна лента, но е сигурен, че е продължил напред. Спомня си, че щетата е била в задната му част.
В случая е налице частично противоречие и частично съвпадение в свидетелските показания на двамата водачи. Между страните няма спор, че при инцидента автомобилът на свидетелят Д. се е намирал отпред, като ударът е настъпил в задната му част, а управляваният от свидетеля Н. е бил отзад, като ударът е настъпил в предната му част.
Схемата съответства на този тип контакт, като показанията на свидетеля Н., че неговият автомобил трябва да е автомобил „А“ на схемата не съответстват на останалия събран доказателствен материал по делото, доколкото той сам признава, че автомобилът му е бил отзад и ударът е настъпил в предната му част. В случая от събраните гласни доказателства може да се установи, че става дума за приплъзващ странично-надлъжен удар, като локацията на щетите по двата автомобила не е спорна. Според между страните е самият механизъм на ПТП, доколкото и двамата водач твърдят, че са се намирали в правилната лента и са продължавали направо, като другият водач рязко е решил да завие. От съставения между страните протокол, както и от събраните други писмени доказателства не може да се установи кой от двамата свидетели казва истината в тази част, като и двамата свидетели са били преки участници и не са заинтересовани от крайния изход на делото, поради което съдът не може да кредитира показанията на нито единият от двамата свидетели като достоверни в тази им част.