Решение № 730 от 30.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Сливен, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230101415 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Сборище, ул. .................., общ. Твърдица, обл.

Сливен, чрез адв. М., срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ...................

В исковата молба се твърди, че на 24.11.2023 г. между страните е сключен процесният договор за кредит, по силата на който на ищцата е предоставена чиста главница от 9 400 лв., като към нея е добавена и финансирана от кредитора застрахователна премия в размер на 4 716,60 лв.

Ищцата поддържа, че договорът е недействителен, тъй като в посочения в него Годишен процент на разходите (ГПР) от 39,97% не е включена стойността на застраховката. Твърди се, че сключването на застраховката е било задължително условие за отпускане на кредита, поради което премията е следвало да бъде калкулирана в ГПР съгласно изискванията на ЗПК.

Неправилното посочване на ГПР се приравнява на липсата му, което е основание за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Поради недействителността, ищцата счита, че дължи връщане само на чистата главница, а платените над този размер суми подлежат на реституция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е 1 депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че сключеният договор е в съответствие с всички изисквания на ЗПК.

Основният довод е, че застраховката е имала изцяло доброволен характер и не е била условие за отпускане на кредита, което е изрично посочено в договора и в Стандартния европейски формуляр. Поради това премията не представлява „общ разход по кредита“ и законосъобразно не е включена в ГПР. Ответникът поддържа, че ГПР е изчислен правилно и погасителният план съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В условия на евентуалност, при уважаване на иска за недействителност, моли ищцата да бъде осъдена да върне чистата стойност на кредита. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и процесуалния му представител. Няма депозирано становище.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Не се явява и процесуален представител. Няма депозирано становище.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че на 24.11.2023 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № 720031282174. Видно от чл. 7.1 от договора, общият размер на кредита е 14 116,60 лв., формиран от „размер на кредита“ 9 400 лв. и „общ размер на застрахователна премия“ 4 716,60 лв.

В чл. 10 от договора е посочен ГПР в размер на 39,97%. Към договора е приложен погасителен план, в който месечните вноски са изчислени върху общия размер на кредита (14 116,60 лв.). Приложен е и застрахователен сертификат, удостоверяващ сключването на застраховка „Защита на кредита“ към „Кардиф“.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че:

Общият размер на усвоената сума е 14 116,60 лв. (7 217,71 евро), от които 9 400 лв. (4 806,15 евро) са чиста главница, а 4 716,60 лв. (2 411,56 евро) са застрахователна премия.

Към датата на експертизата ищцата е извършила плащания в общ размер 2 на 10 395,02 лв. (5 314,89 евро).

При хипотеза, че ищцата дължи връщане само на чистата главница (9 400 лв.), надплатената от нея сума възлиза на 995,02 лв., равняващи се на 508,74 евро.

В посочения в договора ГПР от 39,97% не е включена като разход застрахователната премия.

Ако застрахователната премия се включи в изчислението като задължителен разход, реалният ГПР по кредита възлиза на 78,72%.

Към датата на сключване на договора (24.11.2023 г.) петкратният размер на законната лихва е бил 68,95%.

Следователно, от доказателствата се установява, че застрахователната премия е финансирана от кредитора и е инкорпорирана в общата сума на кредита, като се погасява чрез месечните вноски. Това, че сумата за застраховката е включена в общия размер на кредита и в погасителния план, сочи, че тя не е незадължителен, а съществен елемент от цялостния финансов продукт, предложен на потребителя.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове:

Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) – за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит № 720031282174 от 24.11.2023 г.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за връщане на сумата от 508,74 евро, представляваща надплатена сума по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (17.04.2026 г.) до окончателното изплащане.

Съдът намира, че предявените искове са допустими.

Съдът счита, че установителният иск за недействителност е основателен, поради следните причини:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3

ЗПК, а именно – в договора да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

Централният спорен въпрос по делото е дали застрахователната премия е следвало да бъде включена в общия разход по кредита и съответно в ГПР.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита“ включва всички разходи, включително застрахователни премии, „когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.

Възражението на ответника, че застраховката е доброволна, тъй като е обозначена като такава в договора, е формално и не отразява действителните правоотношения. Установената съдебна практика на ВКС и СЕС приема, че преценката за застрахователния характер на един разход не се основава единствено на декларациите на страните, а на обективните факти. В Решение № 84 от 19.03.2026 г. по к.т.д. 1533/2025 г. ВКС приема, че когато застрахователната премия е част от общодължимата сума и се погасява чрез вноските, тя е поставена като задължително условие за сключване на договора при предложените условия и следва да участва при изчисляването на ГПР. В настоящия случай, фактът, че премията е финансирана от банката и е включена в общия размер на кредита и в погасителния план, недвусмислено сочи, че без нея договорът не би бил сключен при същите параметри.

Следователно, застрахователната премия е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторил това, кредиторът е посочил нереален, занижен ГПР (39,97% вместо 78,72%). Съгласно константната практика на СЕС, неточното посочване на ГПР се приравнява на неговата липса. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Съдът постановява, че посочването на ГПР, който не отразява всички разходи, лишава потребителя от възможността да прецени степента на своята отговорност по същия начин, както и пълната липса на ГПР.

Налице е нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от същия закон води до недействителност на целия договор за потребителски кредит.

Наред с това, от заключението на вещото лице се установява, че реалният ГПР от 78,72% надвишава законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 4 който към датата на сключване на договора е бил 68,95%. Съгласно чл. 19, ал.

5 от ЗПК, клаузи, надвишаващи този праг, са нищожни. Нищожността на клаузата за ГПР също води до недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

Поради изложеното, установителният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът намира, също за основателен, осъдителният иск за връщане на суми:

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 9 400 лв. (4 806,15 евро).

От заключението на вещото лице се установи, че ищцата е платила общо 5 314,89 евро. Разликата между платената сума и дължимата чиста главница е 508,74 евро (5 314,89 евро - 4 806,15 евро). Тази сума е получена от ответника без правно основание, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД той дължи нейното връщане. Искът е основателен и доказан до пълния предявен размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски.

Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото с акт на съда на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати таксите и разноските в полза на съда.

Държавна такса: По установителния иск (неоценяем) държавната такса е 50 лв. По осъдителния иск с цена 995,02 лв. (508,74 евро) държавната такса е 4% върху цената на иска, а именно 39,80 лв. Общият размер на дължимата от ответника в полза на бюджета на съда държавна такса е 89,80 лв. (45,91 евро).

Разноски за вещо лице: Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда и направените разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Съгласно 5 справка-декларацията на вещото лице, възнаграждението е в размер на 250,00 евро.

Ищцата е ползвала безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., присъденото адвокатско възнаграждение се заплаща на адвоката. Размерът на дължимото възнаграждение се определя съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За установителния иск (неоценяем) възнаграждението е 1 000 лв. (511,29 евро). За осъдителния иск с цена 995,02 лв. (508,74 евро) възнаграждението е 400 лв. (204,52 евро).

Общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 1 400 лв. (715,81 евро).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от

Закона за потребителския кредит, по отношение на С. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Сборище, ул. .................., общ. Твърдица, обл. Сливен, Договор за потребителски кредит № 720031282174, сключен на 24.11.2023 г. с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на С.

П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Сборище, ул. .................., общ. Твърдица, обл. Сливен, сумата от 508,74 евро (петстотин и осем евро и седемдесет и четири цента), представляваща платена без основание сума по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на адв.

В. М., с адрес на кантора гр. Пловдив, ул. .................., сумата от 715,81 евро (седемстотин и петнадесет евро и осемдесет и един цента), представляваща адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.