Решение № 84 от 08.10.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Враца, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211400500308 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 11735/07.04.2021 г. на М. В. Г. и М. Ч. Г., двамата от гр.Мездра, против Разпореждане по изп.д.№ 2016***0400761 по описа на ЧСИ И.

Ц., рег.№ ***, район на действие ОС Враца, с което е оставено без уважение подаденото от тях възражение вх.№ 9922/23.03.2021 г. срещу насрочен на 29.03.2021 г. опис на недвижим имот, находящ се в гр.*** и представляващ самостоятелно жилище от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 117,70 кв.м., ведно с избено помещение, находящо се в западната част на сградата, със застроена площ от 14,60 кв.м.; избено помещение, находящи се в западната част на сградата със застроена площ от 12,56 кв.м.; избено помещение, находящо се в югозападната част на сградата, със застроена площ 20,73 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ ІV-294 по плана на гр.Мездра, обл.Враца, одобрен със Заповед № 11/20.02.1989 г. на кмета на Община Мездра, с административен адрес: гр.***, целият имот с площ от 450 кв.м.

Жалбоподателите посочват, че като трети добросъвестни лица, са възразили, че описаният недвижим имот не може да бъде предмет на принудително изпълнение.

Навеждат доводи, че върху този имот на 26.03.2015 г. е била учредена договорна ипотека в полза на Б. И. Б., но тази ипотека е била заличена на 02.11.2015 г. и имотът е 1 продаден от собствениците С. М. Д. и Д. М. Д. /длъжник в изпълнителното производство/ на лицата Р. П. Г. и О. Т. Г.. Изтъкват, че към момента на изповядане на сделката върху имота не е имало вещни тежести. Жалбоподателите М. В. Г. и М. Ч. Г. сочат, че на 05.05.2016 г. са закупили имота от Р. П. Г. и О. Т. Г.. Договорена е била продажна цена от 15 000 лв., която купувачите е следвало да заплатят в едногодишен срок от датата на сключване на сделката. За обезпечаване на вземането в полза на продавачите Р. и О. Г. на същата дата – 05.05.2016 г. е вписана законна ипотека.

Считат, че след заличаването на договорната ипотека от 26.03.2015 г., учредена в полза на присъединилия се в изпълнителното производство взискател Б. И. Б., върху имота има вписана законна ипотека от 05.05.2016 г. за обезпечаване вземането на трети за изпълнителното производство лица.

В жалбата се посочва още, че на 12.10.2017 г. е вписана искова молба, подадена от Б. И. Б. против Д. М. Д., С. М. Д., О. Т. Г. и Р. П. Г. за прогласяване недействителността на акта-съгласие за заличаване на договорната ипотека от 26.03.2015 г. С Решение от 15.01.2019 г. на РС-Мездра на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД е прогласена недействителността на акта-съгласие за заличаване на ипотека, учредена с нотариален акт № 200, т.І, рег.№ 722, н.д.№ 92/2015 г., вписана с вх.№ 758/26.03.2015 г., акт № 13, т.ІІІ, д.№ 2111, партидна книга 46321 на АВ-СВ Мездра. Този съдебен акт е потвърден с Решение № 310 от 21.10.2019 г. на ОС-Враца, а с Определение № 636 от 21.07.2020 г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.179, ал.3, изр.2 ЗЗД предвижда, че при обявяването за недействителен на акта, въз основа на който е станало заличаването на ипотеката, същата може да бъде вписана наново, но в този случай има ред от новото вписване. Жалбоподателите считат, че след като не е вписана договорна ипотека в полза на взискателя Б. И. Б., последният не е активно легитимиран да води изпълнително дело и принудителното изпълнение не може да бъде насочено към собствения им недвижим имот.

Жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното разпореждане.

С молба вх.№ 1166/28.04.2021 г. жалбоподателите М. В. Г. и М. Ч. Г. уточняват, че към момента на налагане на възбраната фактическа власт по отношение на недвижимия имот се упражнява от тях, чрез държателите Р. П. Г. и О. Т. Г..

Конкретизират, че с нотариален акт № 83, т.ІІ, рег.№ 1324, дело № 137/2016 г. са закупили недвижимия имот от Р. П. Г. и О. Т. Г., като при продажбата продавачите са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Посочват, че със сключването на договора е извършено прехвърляне на собствеността в пълен обем – владение, ползване и разпореждане, при което продавачите на имота Р. П. Г. и О. Т. Г. са останали в същия като държатели, а фактическата власт се упражнява от собствениците М. В. Г. и М. Ч. Г. чрез посочените държатели.

Длъжникът Д. М. Д., редовно уведомена при прилагане разпоредбата на чл.41, 2 ал.2 ГПК, не е подала възражение в срока по чл.435, ал.3 ГПК.

В същия срок не е постъпило възражение по жалбата и от взискателя "ОТП Факторинг България" ЕАД. Преди съдебно заседание е постъпила молба вх.№ 1802/10.09.2021 г. от този взискател, чрез юрисконсулт С. З., в която се заявява, че длъжникът Д. М. Д. не е собственик на имота, до който се отнася жалбата, поради което "ОТП Факторинг България" ЕАД не е направило искане за насочване на принудително изпълнение по отношение на имота и не може да се ползва от такова изпълнение. Прави искане за присъждане на деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв., като прилага списък по чл.80 ГПК.

Подадено е възражение вх.№ 15233/11.05.2021 г. от присъединения взискател Б. И. Б., който оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Намира жалбата за недопустима, тъй като е подадена от лица, които нямат правен интерес, не са длъжници по изпълнителното дело и нямат правата по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Навежда доводи, че влязлото в сила решение на РС-Мездра, с което е прогласена недействителността на акта-съгласие за заличаване на учредената в негова полза ипотека, се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на жалбоподателите, поради което по отношение на тях важи първоначалното по ред вписване. Поради това счита, че към момента на изповядане на прехвърлителните сделки върху имота е имало вещни тежести, вписаната в негова полза договорна ипотека е първа по ред, не е било необходимо повторното й вписване и разпоредбата на чл.179, ал.3 ГПК не е приложима.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е представила мотиви със становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба, тъй като всяка нищожност по чл.26 ЗЗД е абсолютна и води до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици.

Като взе предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 2016***0400761 по описа на ЧСИ И. Ц. и като обсъди наведените доводи в жалбата и в подадените от взискателите становища, както и изложените от съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:

Изпълнителното производство е образувано на 17.08.2016 г. по молба на "БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 20.07.2016 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 360/20.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 944/2016 г. по описа на Районен съд-Мездра, с която е разпоредено длъжника Д. М. Д., ЕГН **********, да заплати на взискателя сумата 9 111,29 лв. – главница, 19,01 лв. – наказателна лихва за периода 05.09.2015 г.-15.06.2016 г.; 887,62 лв. – договорна лихва за периода 05.09.2015.-15.06.2016 г.; 120,00 лв.-заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

На 14.09.2017 г. е подадена молба от "ОТП Факторинг България" ЕАД за 3 конституирането му като взискател. В молбата се сочи, че на 09.12.2016 г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания, по силата на който "БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София е цедирала на "ОТП Факторинг България" ЕАД пакет от свои изискуеми вземания, в т.ч. и вземанията си от Д. М. Д.. Молбата е уважена от съдебния изпълнител и с Постановление от 14.09.2017 г. ЧСИ Ц. е конституирала "ОТП Факторинг България" ЕАД като взискател по изпълнителното дело.

На 24.06.2020 г. е постъпила молба от Б. И. Б., с която иска на основание чл.456, ал.1 ГПК да бъде присъединен като кредитор на длъжника Д.М. Д.. Към молбата е приложено удостоверение изх.№ 235/16.06.2020 г. по чл.456, ал.3 ГПК, от което е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 1468/2019 г. на РС-Мездра е образувано изп.д.№ 2020***0400018 по описа на ЧСИ А.

А., рег.№ ***, с район на действие ОС-Пловдив, за общо дължима сума в размер на 22 794,77 лв. Молбата е уважена от ЧСИ И. Ц. и с разпореждане от 24.06.2020 г. Б. И. Б. е присъединен като взискател по изп.д.№ .№ 2016***0400761.

С молба от 24.11.2020 г. присъединеният взискател Б.Б. е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.***, и да бъдат извършени опис и оценка на имота.

От приложените към молбата документи и изисканите такива от Агенцията по вписванията се установява следното:

С констативен нотариален акт № 86, т.V, рег.№ 3243, дело № 409/2014 г. на нотариус Б. М., рег.№ ***, с район на действие РС-Мездра, е признато право на собственост на С. М. Д. върху ¾ ид.ч. и на Д. М. Д. върху ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ втори етаж – самостоятелно жилище от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, със застроена площ 117.70 кв.м., ведно с избено помещение, находящо се в северозападната част на сградата, със застроена площ 14.60 кв.м., избено помещение, находящо се в западната част на сградата, със застроена площ 12.56 кв.м. и избено помещение, находящо се в югозападната част на сградата, със застроена площ 20.73 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ ІV294 в кв.12 по плана на гр.Мездра, с административен адрес: гр.***, ***.

С Договор за паричен заем от 26.03.2015 г. Б. И. Б. е предоставил на Д. М. Д. в заем сумата 21 000 лв. За обезпечаване вземането по този договор с нотариален акт № 200, том І, рег.№ 772, дело № 92/2015 г.. по описа на нотариус Б. М. Д. М. Д. и С. М. Д. са учредили в полза на Б. И. Б. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в гр.Мездра. Ипотеката е вписана в Служба по вписванията-Мездра с № от дв.вх.рег.

758 от 26.03.2015 г., акт № 13, том ІІІ, дело № 211.

Въз основа на молба-съгласие от ипотекарния кредитор Б.Б. с нотариална заверка на подписа рег.№ 2924/30.10.2015 г. на нотариус Ц. Б. е извършено заличаване на ипотеката с № от дв.вх.рег. 2900 от 02.11.2015 г., акт № 131, том І.

На същата дата – 02.11.2015 г. С. М. Д. и Д. М. Д. са продали собствения са 4 недвижим имот на О. Т. Г. и Р. Т. Г.. Сделката е вписана в СВ-Мездра с № от дв.вх.рег.

2905 от 02.11.2015 г., том Х, акт № 35, дело № 1059/2015 г.

С нотариален акт № 83, том ІІ, рег.№ 1324, дело № 137/2016 г. на нотариус Х.

А. рег.№ ***, с район на действие РС-Мездра, Р. П. Г. и О. Т. Г. продават същия имот на М. Ч. Г., който по време на сделката е в граждански брак с М. В. Г.. Сделката е вписана в СВ- Мездра с дв.вх.рег.№ 1092 от 05.05.2016 г., акт № 197, том ІІІ, дело № 317/2016 г. За обезпечаване вземането за продажна цена по този договор в полза на продавачите Р. П. Г. и О. Т. Г. в СВ-Мездра е вписана законна ипотека върху недвижимия имот от купувача М. Ч. Г. с дв.вх.№ 1093 от 05.05.2016 г., том І, акт № 2/2016 г.

Не се спори относно обстоятелството, че с влязло в законна сила Решение № 103/06.07.2017 г. по НАХД № 257/17 г. на РС-Мездра Д. М. Д. е призната за виновна в това, че в периода 01.06.2015 г.-02.11.2015 г. чрез неустановено лице е съставила неистински частен документ – молба съгласие от името на Б. И. Б. и го е употребила пред съдия по вписванията гр.Мездра на 02.11.2015 г., за да докаже, че е погасено задължението й по договор за ипотека, учредена с нотариален акт № 200 от 26.03.2015 г. на нотариус Б. М., което деяние е престъпление по чл.309, ал.1 НК. Със същото решение на основание чл.78а НК Д.Д. е освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.309, ал.1 НК и й е наложено административно наказание глоба от 1 000 лв. в полза на държавата.