Решение № 4087 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110108993 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против К. П. Г. и П. П. Г..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответниците като собственици на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, адрес ****. Твърди, че за периода от 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответниците, но последните не били заплатили дължимата за това цена в общ размер от 3138,25 лева, както и сумата от 10,43 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.02.2022 г. – м.04.2023 г. Ответниците дължали и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. – 31.07.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 15.04.2022 г. – 31.07.2024 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответницата не била погасила задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за 1 дялово разпределение с „НЕЛБО“ ООД. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „НЕЛБО“ АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат следните суми: 1) К. П. Г. – сумата в размер на 1371,50 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 236,04 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.08.2022 г. – 31.07.2024 г.; 2) П. П. Г.- сумата в размер на 1766,75 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 236,03 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.08.2022 г. – 31.07.2024 г., сумата в размер на 10,43 лева – възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение за посочения адрес за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 08.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2,37 лева – мораторна лихва за период от 15.04.2022 г. – 31.07.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Г., с който се оспорва предявения иск. Сочи, че не е ползвател на имота, обект на доставка, поради което не бил потребител на топлинна енергия за имота. Твърди, че имотът, обект на доставка, бил предмет на съдебна делба и не се потребявали каквито и да услуги от ищеца, като за процесния период същият е бил и необитаем, доколкото са извършвани ремонтни дейности. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден и отговор на исковата молба от К. Г., в който се излагат твърдения за частична недопустимост на производството. Сочи се, че имотът, обект на доставка, бил предмет на съдебна делба и не се потребявали каквито и да услуги от ищеца, като за процесния период същият е бил и необитаем, доколкото са извършвани ремонтни дейности. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

422, ал. 1, вр. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи 2 факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответниците за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №***, дело №***/2001 г. от 04.06.2001 г. на нотариус Д., с който М.И.Г., П. П. Г. и Т.П.П учедяват в полза на ТБ „Биохим“ АД ипотека върху следния свой недвижим имот, а именно: апартамент №13, находящ се в гр. София, адрес *** за обезпечаване на предоставен на ЕТ **** заем от банката.

Представен е и нотариален акт № 37, дело №31/2022 г. от 03.02.2022 г., по силата на който Т.П.П продава на К. П. Г. собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.****.*.**, представляващ апартамент адрес ***

3

Представена е и искова молба, подадена от Т.П.П срещу П. П. Г. за делба на процесния имот при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите с твърдения, че имотът е придобит от родителите им П.Г и М.Г, които са починали.

Наличието на образувано дело е безспорно, като същото се признава и от ответниците в подадените отговори на исковата молба.

Настоящият състав е извършил служебна справка и установява, че с Решение №******** от 26.10.2020 г. постановено по гр.д. №*****/2017 г. по описа на СРС процесният имот е допуснат до делба между страните по делото Т.П.П и П. П. Г. при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите. Впоследствие производството по делото е прекратено преди извършване на делбата поради постигнато споразумение между страните, но доколкото решението по I фаза на делбата е било влязло в сила същото не е обезсилено.

При така представените доказателства съдът намира, че по делото се доказва наличието на право на собственост по отношение на всеки от ответниците за по ½ идеална част от процесния имот.

Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот – така Решение №114 от 21.04.2016 г. по гр.д. № 4370/2015 г. на Върховен касационен съд.

В Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено, че пред нотариуса са представени документи, удостоверяващи правото на собственост.

Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, поради което тази доказателствена сила подлежи на оборване само при оспорване на документа по реда и в срока по чл. 193 ГПК, при което тежестта за установяване на неистинността е върху оспорващата страна /ал. 3/ – така и Решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 2212/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Доказателствената сила се зачита, докато не бъде оборена. В настоящото производство не е проведена процедура по оспорване на Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, поради което следва да се приеме, че посочените нотариални актове са били представени пред нотариуса. Изводът на последния за титулярство на право на собственост върху процесния имот в полза на лицата, посочени в нотариалния акт за договорна ипотак и при посочените в нотариалния акт квоти и е правен, поради което, съгласно Тълкувателното решение, същият не се ползва с материална доказателствена сила, а има легитимиращо действие по отношение на третите лица. Правният извод на нотариуса се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

Оспорването не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, защото не касае истинността на нотариалния акт, а съществуването на правото на собственост.

В настоящото производство този извод не е оборен. Макар разясненията да се отнасят до констативния нотариален акт, същите следва да се прилагат на още посилно основание при конститутивния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, при който нотариусът прави извод за принадлежност на правото 4 на собственост от представените пред него документи в полза на учредителите на ипотеката.