Решение № 626 от 13.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20225330107514 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № **** г., неразделна част от което е решение № **** г. за поправка по реда на чл.247 ГПК на ОФГ, постановени по гр. д. № 7514/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр.с., е допуснато извършване на съдебна делба както следва:

Между Л. С. Л., ЕГН ********** и Б. Г. Г., ЕГН **********, на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *****, при квоти: за Л. С. Л. – 1/2 ид. части и Б. Г. Г. – 1/2 ид. части.

Допуснато е извършване на съдебна делба между Л. С. Л., И. П. Д., Л. П. Т., А.

Д. С., И. С. Г., и Б. Г. Г., на следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №****, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, при квоти: за Л. С. Л. – 6/48 ид. части, за И. П. Д. – 4/48 ид. части, за Л. П. Т. – 4/48 ид. части, за А. Д. С. – 1/48 ид. части, за И. С. Г. – 6/48 ид. части и за Б. Г. Г. – 27/48 ид. части.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните недвижими имоти, не са направени претенции по сметки и възлагателни претенции от страните.

Ищците представят молба в последното съдебно заседание, с която молят делбата да се извърши посредством способа на чл.353 ГПК чрез разпределение на имотите, по следния начин: Ищецът Л. С. Л. претендира да бъде поставен в негов дял втори дял от ПИ с идентификатор № ****, който е означен на стр.5 от основното заключение на вещото лице като ПИ с идентификатор № ***. По отношение на делбата на другите имоти между всички ищци и ответника, молят да бъде възприет вторият вариант от заключението на вещото лице, при който в общ на дял на ищците се възложат имотите съгласно вариант 2 от заключението на вещото лице и те получат 1 общо притежаваните от тях 21/48 ид.ч., които включват следните имоти: ПИ с идентификатор № **** с площ от 7,9598 дка, ПИ с идентификатор № **** с площ от 8,299 дка и ПИ с идентификатор № **** с площ от 4,100 дка, или общо 20,397 дка, срещу заплащането на сумата от 1662 лв. на ответника за уравнение на дяловете.

Претендират ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца Л. С. Л. сторените разходи в размер на 284,50 лв. или 145,46 евро, която сума включва заплатен депозит за СТЕ и за вписване на ИМ.

Ответникът Б. Г. Г. е депозирал молба, с която счита, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите между съделителите, без да се тегли жребий – способа по чл.353 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото са приети две заключения на СТЕ на вещо лице Й. Й.. По отношение на ПИ с идентификатор № ***, представляващ нива с площ от 12,376 дка, е дадена оценка в размер на 14850 лв. Вещото лице дава заключение, че имотът е поделяем и с оглед правата на съделители Л. С. Л. и Б. Г. Г. от по ½ ид.ч. е възможно обособяването на два реални дяла от имота, които са с еднаква площ – по 6,188 дка и на еднаква стойност – 7425 лв. В допълнителното заключение вещото лице се е снабдила с проектни идентификатори за подялбата на имота съгласно скица-проект за разделяне и са оформени два дяла: дял първи получава ½ ид.ч., а именно: ПИ с идентификатор № *** (проектен) – нива с площ от 6,188 дка, на стойност 7425 лв., *** категория, местността „А. к./с.п.“ по Кадастралната карта на село П., общ. Б. при граници: ПИ с идентификатори: № ****, № ****, № ***, № ***; дял втори получава ½ ид.ч., а именно: ПИ с идентификатор № *** (проектен) – нива с площ от 6,188 дка, на стойност 7425 лв., *** категория, местността „А. к./с.п.“ по Кадастралната карта на село П., общ. Б. при граници: ПИ с идентификатори: № ***, № ****, № ***, № ***.

Вещото лице дава заключение, че оформените дялове по площ и стойност са абсолютно равни и предложението за делба е извършено с окончателни проектоидентификатори.

По отношение на останалите седем недвижими имоти е дадена оценка както следва, а именно: 1) за ПИ с идентификатор № *** – нива, местн. „П.” с площ 7,998 дка – 9598 лв.; 2) ПИ с идентификатор № *** – нива, местн. „У. а.” с площ 7,909 дка – 6327 лв.; 3) ПИ с идентификатор № *** – нива, местн. „Т. б.” с площ 8,299 дка – 6640 лв.; 4) ПИ *** – нива, местн. „М. / Я. г.” с площ 4,100 дка – 4920 лв.; 5) ПИ с идентификатор № **** – нива, местн. „Е. / М.” с площ 5,398 дка – 6478 лв.; 6) ПИ с идентификатор № **** – нива, местн. „У. к./ ч. г.” с площ 10,999 дка – 8800 лв.; 7) ПИ с идентификатор № *** – нива, местн. „С.” с площ 3,000 дка – 1800 лв. Вещото лице дава два варианта – предложение за делба по квоти в шест дяла и по колена в два дяла от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, както следва: Вариант 1 – предложение за делба по квоти в шест дяла: Дял I-ви получава 27/48 ид.ч. на обща стойност 23405 лв. или общо 27,306 дка, в който се включват ПИ *** - Нива с площ 3,000 дка за 1800 лв.; ПИ *** - Нива с площ 7,909дка за 6327 лв.; ПИ **** - Нива с площ 5,398 дка за 6478 лв.; ПИ*** - Нива с площ 10,999 дка за 8800 лв.; Дял II-ри получава 6/48 ид.ч. – ПИ **** – нива с площ от 4,100 дка за 4920 лв.; Дял III-ти получава 6/48 ид.ч. - ПИ **** - Нива с площ 5,299 дка за 4240 лв.; Дял IV-ти получава 4/48 ид.ч. - ПИ ***- Нива с площ 3,998 дка за 4798 лв.; Дял V-ти получава 4/48 ид.ч. ПИ ***- Нива с площ 4,000 дка за 4800 лв.; Дял VI-ти получава 1/48 ид.ч. - ПИ **** Нива с площ 3,000 дка за 2400 лв. Вещото лице изяснява, че предложението за делба е извършено по квоти в шест дяла. Дяловете с предложението за делба на ПИ са с идейни проектоидентификатори. Вариант 2 – предложение за делба по колена в два дяла: Дял I-ви получава 21/48 ид.ч. на обща стойност 21158 лв. или общо 20,397 дка, в който се включват следните недвижими имоти, а именно: 1.ПИ *** - Нива с площ 7,998 дка за 9598 лв., 2.ПИ **** - Нива с площ 8,299 дка за 6640 лв., 3.ПИ*** - Нива с площ 4,100 дка за 4920 лв. Дял II-ри получава 27/48 ид.ч. на обща стойност 23405 лв. или общо 27,306 дка, в който се включват следните имоти, а именно: 1.ПИ *****Нива с площ 7,909 дка за 6327 лв., 2. ПИ **** - Нива с площ 5,398 дка за 6478 лв., 3.

2

ПИ *** - Нива с площ 10,999 дка за 8800 лв., 4.ПИ**** - Нива с площ 3,000 дка за 1800 лв. При втория вариант за делба в два дяла следва да се заплати уравнение в дяловете на стойност 1662 лв.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.) – тези разпоредби са идентични по предметно съдържание с правните норми, уредени в чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, съответстващ на чл. 292 ГПК (отм.), само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/1964 г. на ВС.

Законодателят е предвидил изрично четири способа за ликвидиране на съсобствеността в производството по съдебна делба, като съдът няма правомощия да прекрати съсобствеността по начин, извън регламентираните, а именно - чрез възлагане при наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

При преценка кой от способите за извършване на съдебна делба е приложим за конкретния случай следва да се съобразят задължителните постановки на ТР №2/ 2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което се прие, че за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието "различни по вид" (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план (ПУП), а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК, е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.

С оглед изложените принципни постановки, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде обсъдена възможността да се извърши разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти, съобразно нормата на чл. 353 ГПК и с оглед изявеното от двете страни желание за извършване на делбата именно посредством този способ.

Предпоставките за приложението на чл. 353 ГПК са две: 1) от допуснатите до делба имоти да са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, и 2) извършването на делба чрез жребий да е невъзможно или много неудобно. Съдебната практика еднопосочно приема, че предпочитаният от закона способ за извършване на делба е тегленето на жребий – чл.352 ГПК. Този способ осигурява равенство на страните и най-справедливо разпределение на имотите.

3

Само ако тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, имотите се разпределят от съда – чл.353 ГПК. Съдебната практика е очертала критериите за приложение на този способ. Съгласно т.5, б.“в“ от ППВС № 7/28.11.1973 г. невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Двете предпоставки трябва да са налице кумулативно. Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В този смисъл Решение № 561 от 07.10.2025 г. по гр. д. № 3714/2024 г. на ВКС, II г.о.

В случая, настоящият съдебен състав приема, че делбата на процесните недвижими имоти следва да се извърши чрез разпределение на основание чл.353 ГПК.

Доколкото до делба са допуснати две групи недвижими имоти, то следва да се разгледат поотделно предпоставките за приложение на посочения способ.