Решение № 5274 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5274 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110171021 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.......... представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния съвет срещу В. А. С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С..... с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С...., сумата в общ размер на 388.38 лв. (триста осемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), от които 331.76 лв. (триста тридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С..... и абонатен номер ****** за периода от май 2021 г. до април 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. 52.74 лв. (петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 15.08.2022 г. до 19.07.2024 г.. 3.11 лв. (три лева и единадесет стотинки) главница за дялово разпределение за периода от юни 2021 г. до април 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. 0.77 лв. (нула лева и седемдесет и седем стотинки) лихва за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г..

Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за 1 енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който се оспорва че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Оспорва размера и стойността на доставената топлинна енергия. Оспорва дължимите суми за дялово разпределение и мораторни лихви. Оспорва наличието на договор с дружеството за дялово разпределение.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач – „Н.“ АД не взема становище по предявените искове но представя изисканите писмени доказателства.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга „дялово разпределение“ в претендирания размер и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Във връзка с възражението за давност на ищеца е указано да докаже, ако твърди да са настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството 2 изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството потребител зависи от установяването на две групи факти или че ответникът е собственик на топлоснабдения имот или че същият е сключил договор за доставка на топлинна енергия.

По делото е представено копие на Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 4318/22.04.1998 г., подадена от А. А. С., касаеща недвижим имот, находящ се в гр. С..... част III, т. 3.1 от същата декларация, като начин на придобиване на имота е посочена изрично „покупка“. От това писмено доказателство, прието по делото, е видно, че родителите на ответницата – А. А. С. и К. Т. С., са придобили имота и са негови собственици.

Впоследствие, видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. № 1343/16.07.2025 г., К. Т. С. е починала на 29.06.2008 г. , като след смъртта си е оставила за законни наследници своя съпруг А. А. С. и своите деца, сред които е и дъщеря – ответницата В. А. Г.. От представените и приети по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на наследственото правоприемство ответницата е придобила идеална част от процесното жилище.

Следователно по делото безспорно се установи качеството собственик на ответника касателно процесния недвижим имот. Ето защо съдът намира, че между ищеца и ответника са налице облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, като ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период.

По отношение на количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно и задълбочено, се установява, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период от 05.2021 г. до 04.2023 г.. Съгласно вещото лице топлинна енергия за отопление на имота не се ползва. Ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер, който е от търговски тип и е 3 преминавал метрологичен контрол; отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действащата методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Н." ООД за етажната собственост и процесния имот, е в съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Общата сума за топлинна енергия, начислена от ищеца във фактури по прогнозни данни за абоната през процесния период, е 1452,67 лв., а изравнителната сума за процесния период е 1204,69 лв. за доплащане.

Извършените измервания в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената ТЕ за имота на ответницата (абонатен № ******) са в пълно съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуалните цени на ТЕ за процесния период.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че по партидата с абонатен № ****** не са извършвани плащания за процесния период. Вещото лице е констатирало, че общият размер на дължимата сума за топлинна енергия (ТЕ) за целия топлоснабден обект възлиза на 2 654,11 лв. , а за такса дялово разпределение (ДР) – на 24,84 лв.. Начислената законна лихва за забава за целия имот е съответно 421,93 лв. (за ТЕ) и 6,16 лв. (за ДР).

Видно от петитума на исковата молба, ищецът е предявил претенцията си в много по-малък размер спрямо реално начисленото и дължимо за обекта според счетоводните данни, а именно – 331,76 лв. главница за ТЕ и 3,11 лв. главница за ДР. В исковата си молба обаче топлопреносното дружество не въвежда твърдения и не уточнява изрично, че тази сума представлява само припадащата се част на настоящата ответница, а заявява същата просто като неплатена главница за обекта.