Решение № 4222 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4222 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330118416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Й. К. А., ЕГН **********, с адрес в ............., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузите за заплащане на договорна лихва, допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за паричен заем № ....... от 07.06.2023 г. са нищожни.

Твърди се, че на дата 07.06.2023г. ищецът сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № ......., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 600 лв. за срок от 11 месеца, при годишна лихва от 40.90 %, и при ГПР- 47.95 %. Сочи се, че било уговорено ищецът да заплати разсрочено на ответника парични средства за две услуги „ФАСТ“, която давала право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит при допълнително възнаграждение от 240 лева, и „ФЛЕКСИ“, която д а в а л а право за промяна на погасителния план на кредита срещу възнаграждение от 360 лева. Излага се, че ищецът върнал заемната сума.

Изложени са доводи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.

22 ЗПК, отделните му клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни; клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран. Ищецът е на мнение, че двете услуги не са посочени в ГПР, поради което договорът е недействителен.

1

Твърди се, че клаузите за Фаст и Флекси противоречат на чл. 10а от ЗПК, понеже представляват такси за усвояване и управление на кредита. Посочва се в исковата молба, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, понеже възнаграждението за двете допълнителни услуги прикрива разходи, които следва да са включени в ГПР.

Иска се от съда решение, с което да прогласи нищожността на клаузите за възнаграждение за допълнителни услуги и договорната лихва поради цялостна недействителност на договора и поради противоречието им с добрите нрави, нарушаването и заобикалянето на материалния закон Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска и отрича пороците на процесните клаузи и на самия договор. Твърди, че договорът е изготвен в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Оспорва се таксите Фаст и Флекси да представляват такси, свързани с усвояването и управлението на кредита, а се твърди, че се дължат за допълнително предоставени услуги. Моли искът да бъде отхвърлен.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 във връзка с чл. 10а и с чл. 19, ал.4 от ЗПК относно прогласяване за нищожни на клаузите за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Искът за нищожност на клаузата за договорна (възнаградителна) лихва е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на договор, наличието на трите клаузи и тяхното съдържание, както и пороците за тяхната нищожност, а на ответника – възраженията си в отговора на исковата молба.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове с оглед твърденията на същия, че е заплатил сума по клаузите, които претендира, че са нищожни.

Сключен е договор за кредит за главница в размер на 600 лв., при ГЛП 40,90% и ГПР 47,95%, като общата дължима сума за плащане в размер на 727,93 лв., разсрочен на 11 месечни вноски по кредита. Страните са уговорили ползването на пакет от допълнителни услуги, заплащането на които се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2. от Общите условия към договора срещу възнаграждение от 360 лв. (т.н. услуга „Флекси“) и приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупената допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 240 лв. (т.н. услуга „Фаст“). С включено заплащане на допълнителните услуги общото задължение възлиза на 1 327,93 лв.

По иска за прогласяване нищожност на клаузите за „Фаст“ и „Флекси“:

2

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Посочените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с усвояване и управлението на кредита, като с тяхното уговаряне се цели постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите представляват разходи по кредита, които следва да намерят израз в ГПР по кредита. Клаузите за допълнителни услуги противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже е следвало да бъдат включени в ГПР по договора, а това не е направено. Съгласно посочения в договора ГПР и като се има предвид размера на двете такси, съпоставен с размера на кредита, съдът намира, че същите не са включени в ГПР – в противен случай същият щеше многократно да надвишава нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 от ГПК.

Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Размерът на възнагражденията е необосновано висок съобразно с предоставяните услуги.

В обобщение, съдът намира, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквито са и обсъжданите такива за услугите „Фаст“ и „Флекси“.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив:

Решение № 1170 от 15.10.2024 г. по ВГД № 1460/2024 г.; Определение № 42 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3359/2023 г.; Определение № 260731 от 10.12.2020 г. по ВЧГД № 2905/2020 г.; Определение № 260135 от 18.01.2021 г. по ВЧГД № 113/2021 г.; Определение № 260169 от 22.01.2021 г. по ВЧГД № 125/2021 г.

По иска за прогласяване нищожност на клаузата за възнаградителна лихва:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Съдът намира, че с оглед гореизложените съображения за невключване на заплащането на услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР като разходи по кредита и предвид наведените твърдения от ищеца за недействителност на целия договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тъй като не е предявен самостоятелен иск за прогласяване нищожността на целия договор, съдът се произнася само в мотивите на решението по действителността на договора. От тази гледна точка и като се има предвид практиката на СЕС, отразена в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 и Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор на основание чл. 23 от ЗПК 3 кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане.

Ето защо съдът намира, че клаузата от договора, свързана със заплащането на възнаградителна лихва, накърнява добрите нрави, тъй като е уговорена по недействителен договор. Недопустимо е от неправомерното поведение на една от страните по договора да се черпят благоприятни правни последици, изразяващи се в получаването на възнаграждение за престация, която не й се дължи.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 127,50 лв., изчислена по реда на чл. 73, ал. 4 от ГПК.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 400 лв. за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице.

Ответникът възразява адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да надвишава минималния размер, определен съгласно изискванията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли при определянето му да се съобразят решенията на СЕС, твърди, че има основание да се присъди хонорар под 400 лв. за всички искове и оспорва начисляване на ДДС. Съгласно приложимата съдебна практика (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар по всеки иск е в размер от 400 лв. или общо 1 200 лв. за настоящото дело. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, искането на адвоката, малкия размер на исковете, подаването на искова молба, липсата на доказателствени искания от ищеца, както и активното поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в явяване на едно открито съдебно заседание, трайната практика, свързана с предмета на делото, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото, счита, че следва да присъди 400 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за осъществената защита. Защитната линия по трите иска не се различа много една от друга, че да налага присъждане на адвокатско възнаграждение отделно по всеки един от исковете. Въпреки това се отчита и фактът, че има произнасяне на съда по три иска, по които процесуалният представител на ищеца е провел защита.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.

4

София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, по предявените от Й. К. А., ЕГН **********, с адрес в ............., искове с правно основание: чл. 21 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , че са нищожни поради противоречие със закона, уговорките в чл. 6 от Договор за паричен заем № ....... от 07.06.2023 г., сключен между страните по делото, с които уговорки се предвижда заплащането на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 360 лв.; и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл. 6 от Договор за паричен заем № ....... от 07.06.2023 г., сключен между страните по делото, с която уговорка се предвижда заплащането на възнаградителна лихва.