Решение № 690 от 27.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

ИвелИ. М. Събева мл.с. Ивалена Орл. Д. при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско дело № 20213100502654 по описа за 2021 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

Образувано е след Решение № 60112/18.10.2021 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр. д. № 576/2021 г. по описа на ВКС, г.о., с което е отменено Решение № 260640 от 20.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1388/2020 г. по описа на ВОС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВОС.

Производството по горепосоченото въззивно гражданско дело е образувано въз основа на:

1. Въззивна жалба с вх. № 23490/27.02.2020 г. и „Допълнение към въззивна жалба“ вх.

№ 28188/18.05.2020 г., подадени от В. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв.

„Виница“, ***, срещу решение № 927/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 6085/2017 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от В. ЦВ. Н. срещу СВ. Й.

АН., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК.

Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно в тази част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В допълнението към жалбата оспорва извода на съда относно произхода на средствата, вложени в придобиването на имота, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, както и извода, че всяка от страните е получила от своите родители помощ от по 5000 лв., без да се установи по какъв точно начин 1 тази сума е била разходвана. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания достатъчно задълбочено и обективно, предвид което е извел и неправилни изводи досежно произхода на вложените в закупуването на процесния имот средства. Счита, че от събраните по делото доказателства може са се приеме, че той е вложил в придобиването на имота на ул. „Разлог“ най-малко сумата от 5000 лв., дарени от майка му, равняващи се на 364 268 лв., вложени в закупуването на процесния имот, както и 300 000 лв., дарени от баща му, или е вложил лични средства в общ размер на 664 268 лв., равняващи се на 41,05%, като след прекратяване на СИО е придобил още 29,25% и по такъв начин се легитимира като собственик на 70,75% ид. части от процесния имот. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен за 75% от процесния имот.

С уточняваща молба вх. 262955/30.07.2020 г. ищецът посочва, че процесният имот, представляващ 1/2 идеална част от ПИ *** по КККР на гр. Варна, ведно с изградената в него жилищна сграда-близнак с идентификатор № *** югозападен близнак на два етажа, е придобит срещу продажна цена в размер на 1 600 000 неденоминирани лева. Първоначално страните са договорили продажна цена в размер на 1 000 000 неденоминирани лева, като впоследствие, с анекс от 08.12.1994 г., сключен единствено с продавача Л.С., продажната цена е завишена на 1 600 000 неденоминирани лева. Продажната цена е била заплатена на части и в брой, както следва: 150 000 неденоминирани лева - в деня на сключване на предварителния договор с продавачите Л.Д.С. и А.Х.С. - 07.12.1994 г.; 1 350 000 неденоминирани лева - в деня на сключване на окончателния договор - 16.01.1995 г.; 100 000 неденоминирани лева - след сключване на окончателния договор до края на месец февруари, както това е било договорено с анекса от 08.12.1994 г.

Ищецът претендира да бъде признат за изключителен собственик на 75% идеални части от процесните имоти, като твърди, че вложените в покупката на имотите парични средства са лична негова собственост със следния произход: 1 300 000 неденоминирани лева имали за произход получена на 23.12.1994 г. продажна цена от недвижим имот – апартамент в гр. Варна, ул. „Разлог“, придобит по време на брака на страните, но изцяло със средства на ищеца; 300 000 неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от неговите родители чрез предаване на сумата на 16.01.1995 г. целево, за погасяване на продажната цена на имотите, с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени и други 200 000 лева за целите на нотариалното производство (такси и др.), ремонт и дообзавеждане на жилището. По отношение на жилищния имот, находящ се в гр. Варна, ул.

„Разлог“, същият бил придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени както следва: 5000 лева - лични средства на ищеца, получени по дарение от майка му чрез прехвърляне на жилищноспестовен влог на 24.08.1984 г. в общ размер от 10 000 лева, като сумата била изтеглена от влога и пазена от майка му, от която ги получил през 1990 г. за заплащане на първоначалната вноска за закупуване на жилището; банков заем от 02.11.1990 г. от банка ДСК в размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата на Постановление на МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца до края на 1992 г.; 600 щатски долара, получени от бащата на ищеца по дарение лично за него. Ищецът заявява, че суми по представения от ответницата предварителен договор за покупко-продажба със страни родителите на ищеца, от една страна, и страните по делото, от друга страна, не са били предавани.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна СВ. Й.

АН..

2. Въззивна жалба с вх. № 23310/25.03.2020 г. от СВ. Й. АН. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от същата срещу 2

В. ЦВ. Н. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е изключителен собственик на 37,37 % ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено при недостатъчно обсъждане на гласните и писмени доказателства, при пренебрегването на твърдения от гласните доказателства, събрани от свидетелите на С.А., които са довели и до необоснованост на възприетото със съдебното решение. Твърди се, че не става ясно защо, ако показанията на свид. А., М. и П. са кредитирани като последователни, непротиворечиви, отразяващи преки и непосредствени впечатления и се приема за установено даването на сумата от 5000 лева с цел покупка на имот, както и че средствата са дадени на С.А. и майката Л. А. не е поискала разписка, „защото ги дава на детето си" за жилището на ул.

„Разлог“, съдът не е уважил искането за преобразуване на лично имущество. Излага се, че като е възприел наличието на съвместен принос при заплащането на вноската от 5000 лева, съдът е изградил една своя собствена хипотеза, която не е свързана с твърдения на нито една от страните, нито кореспондира с доказателства, включително и писмени такива по делото – представената спестовна книжка на бащата на С.А. от ДСК, от която е видно, че два дни преди пътуването на майката до Варна и предаването на сумата от 5000 лева бащата е изтеглил сума в размер на 3000 лева и тази сума, допълнена със средства от продажбата на тютюн, който родителите са отглеждали в Странджа - Сакар, е била предадена на С.А. като отговор на молбата й да й дарят пари, с които да бъде закупено жилище, тъй като е изгодно, а семейството не разполага със средствата. Отделно от това се твърди, че семейството на В.Н. не е разполагало с каквито и да било средства, които да може да даде през 1990 годИ., както и през 1995 годИ., в съответствие с показанията на всички разпитани свидетели и найвече на свид. И. и свид. Н.а. Счита, че изложеното обосновава изводите, че никакви лични средства на В.Н. не са били вложени при придобиването на апартамента на ул. „Разлог“, град Варна, през 1990 годИ. и всичко изложено не представлява истИ. по фактите, а „стъкмистика“ на дати и цифри, различаващи се с шест, седем години спрямо датата на придобиване на имота. Аналогично могат да бъдат направени и изводите за липса на каквито и да било дарени средства през 1995 годИ.. Има само 100000 лева, които са платени като капаро за закупуване на партерен етаж от родителите на ищеца, и за тях е съставен предварителен договор, представен като доказателство по делото. Моли се за отмяна на решението като недопустимо, респективно - като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и с решение по същество да бъде уважен насрещният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В.Н., в който оспорва жалбата като неоснователна. Настоява същата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание В. ЦВ. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

К.М.. Поддържа подадената от страната въззивна жалба и отговора на насрещната такава. В дадения от съда срок са депозирани писмени бележки.

В съдебно заседание СВ. Й. АН., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Л.Ш.. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна, поддържа жалбата, подадена от С.А.. В срок, чрез пълномощника си представя писмена защита.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. ЦВ. Н., ЕГН **********, срещу СВ. Й. АН., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23, ал. 1 СК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр.

Варна, целият с площ от 470 кв. м, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ***, 3 ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак, на два етажа, състоящ се от: първи етаж – входно антре, дневна, спални, баня и тоалет; изба – входно избено антре, складово помещение, гараж и тоалет; таван – входно антре и две тавански помещения, баня и тоалет.

В исковата молба се излага че, страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 27.05.1984 г., е прекратен с влязло в сила на 05.04.2016 г. решение по гр. д. № 4628/2015 г. по описа на РС-Варна. Процесният недвижим имот, ведно с изградената жилищна сграда, били придобити по време на брака, по силата на договор за покупко-продажба от 16.01.1995 г., обективиран в НА № 94, том I, дело № 284/1995 г., срещу цена от 1 600 000 лева, като част от сумата – 1 300 000 лева, била осигурена от продажбата на личен имот – апартамент в гр. Варна, ул. „Разлог“, бл. 705, придобит от ищеца по време на брака, но с негови лични средства, а останалите 300 000 лева били дарение от неговия баща.

Ответницата СВ. Й. АН., чрез депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, оспорва основателността на предявения иск, като се позовава на съвместен принос за осигуряване на средствата за закупуване на процесните имоти. Твърди, че по време на брака е полагала труд и грижи за семейството, като всички получени от нея трудови възнаграждения са влагани в семейния бюджет. Оспорва твърдението, че имотът на ул.

„Разлог“ е закупен с лични средства на ищеца. Твърди, че същият е закупен през 1990 г. срещу цена от 17844,00 лева както следва: 5004 лева – средства, предоставени от родителите на ответницата, и 12 840,00 лева – заем от ДСК, половИ.та от които опростени по силата на Постановление от 1989 г. за насърчаване на раждаемостта. Остатъкът от заема, в размер на 6420,00 лева, е погасяван на вноски, със средства от заплати. Не оспорва, че апартаментът на ул. „Разлог“ е продаден през 1994 г. за сумата от 1 300 000 лева, като цялата сума от продажбата е вложена за покупката на процесния имот. Възразява срещу твърдението, че сумата от 300 000,00 лева е дарена на семейството от бащата на ищеца.