Решение № 317 от 22.07.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Смолян, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от С. Г. П. срещу „***” ЕООД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите: главница в размер на 766.46 лева, ведно със законната лихва от 29.05.2024г до окончателно изплащане на вземането; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 1665.66 лева дължимо за периода 15.12.2022 г. - 05.01.2024г.; лихва за забава 450.60 лева от 16.08.2022 г. до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и непогасена лихва за забава 526.73 лева начислена за периода от 05.01.2024г. - до 28.05.2024г. по договор за потребителски кредит № 40010658943/11.07.2024г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 649/2024г. по описа на РС Смолян, поради недействителността на договора за кредит.

Ищецът твърди, че на 30.05.2024 г. по ЧГД № 649/2024 г. по описа на Районен съд Смолян в полза на „***” ЕООД е издадена заповед № 248 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ЕПК, е която съдът е разпоредил длъжникът С. П. да заплати на кредитора следните суми: главница в размер на 3815.46 лева, ведно със законната лихва от 29.05.2024г до окончателно изплащане на вземането;

1 непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 1665.66 лева дължимо за периода 15.12.2022 г. - 05.01.2024г.; лихва за забава 450.60 лева от 16.08.2022 г. до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост). непогасена лихва за забава 526.73 лева начислена от 05.01.2024 г. до 28.05.2024г.; разноски по делото ДТ 129,20лв. и юрисконсултско възнаграждение 50лв.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № 40010658943/11.07.2022г.

С. П. признава, че в срока по чл.414 ГПК не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това е издаден изпълнителен лист.

Заявява, че не дължи част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 649/2024г. по описа на РС Смолян, а именно следните суми: главница в размер на 766.46 лева, ведно със законната лихва от 29.05.2024г до окончателно изплащане на вземането; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 1665.66 лева дължимо за периода 15.12.2022 г. - 05.01.2024г.; лихва за забава 450.60 лева от 16.08.2022 г. до 05.01.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост). непогасена лихва за забава 526.73 лева начислена за периода от 05.01.2024г. - до 28.05.2024г. Сочи, че дължи на ответника само сумата от 3049,00 лева, представляваща разликата между чистата стойност на кредита, предоставен от ответника по Договор за потребителски кредит № 40010658943/11.07.2022г. в размер на 4 000,00 лева и направените от него плащания до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 951,00 лева.

Счита, че отношенията на страните, произтичащи от горепосочения договор, попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. Според ищеца при сключването на Договор за потребителски кредит № 40010658943 от 11.07.2022г. е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.

11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит 2 за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, а това не е сторено.

Навежда доводи, че с пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 50,00 % и възлиза на над 200,00 %. Намира, че с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита. Твърди, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

Ищецът излага, че при издаването на заповед за изпълнение № 248/30.05.2024г. РС Смолян е приел, че заявлението следва да се отхвърли в частта му относно неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси е аргумента, че „в случая тези уговорки в договора предвиждащи заплащане на допълнителни услуги са вероятно нищожни. Налице е обоснована вероятност, че тези уговорки в договора са неравноправни клаузи“.

Счита, че тези клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. С.П. сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Намира, че дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Извършените от него плащания по кредита, а именно 3 месечни погасителни вноски по 317,00 лева, в общ размер 951,00 лева счита, че следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума.

Поради недействителността на договора за заем се сочи, че е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него 4000,00 лева, а не на лихви и други разходи. По тези съображения ищецът твърди, че липсва основание за заплащане на претендираните лихви и други 3 такси по договора.

П. заявява, че тъй като в производството по ЧГД № 649/2019г. на РС Смолян не е разгледано в пълнота наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и отражението им върху задължението на потребителя, за него е налице правен интерес от установяване на недължимост на част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по делото.

В исковата молба се навеждат подробни доводи за допустимостта на иска. Излагат се съображения за това, че съдът следи служебно за чл. 11 ЗПК (неравноправни клаузи в договори за потребителски кредити) и ако не разгледа тези въпроси и не изложи мотиви в тях решението му в тази част не се ползва със сила на присъдено нещо и съдът може да го преразгледа в последващо производство, каквото е настоящото. Счита, че в случая липсват мотиви относно ГПР.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва, като недопустим и неоснователен.

„***“ ЕООД счита предявения от С. Г. П. иск за недопустим с оглед на наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно влязъл с сила съдебен акт, с който е разрешен спора по договор за потребителски кредит № 40010658943, а именно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГД № 649/2024 г. по описа на РС-Смолян, съответно е издаден изпълнителен лист. Ищецът не е възразил и влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо. „***“ ЕООД сочи, че заповедният съд е извършил служебна проверка за неравноправност на договорни клаузи.

Счита, че длъжникът не може да черпи права от собственото си поведение - в случая бездействие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК.

„***“ ЕООД излага, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор е 4 посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. На ищеца е предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предоставени са му и общи условия по договора за кредит, представляващи неразделна част от него. Всички документи са подписани от ищеца.

„***“ ЕООД твърди, че в процесния договор за потребителски кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 41.00 %, посочен е и размера на ГПР - 49.12 %.

Излага, че следва да се има предвид, че кредиторът-ответното дружество попада в обхвата на определението за небанковите финансови институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ. Счита твърденията в исковата молба, че рискът при небанковите финансови институции е по-нисък в сравнение с банковите, за неверни. „***“ ЕООД твърди, че банките могат да привлекат депозитни средства по всяко време на дейността и това е една от основните им дейности, докато то разчита единствено на собствените си средства, част от които представляват получените договорни възнаграждения и такси по предоставените кредити, а друга част - заемни средства, поради което и цената на финансовия ресурс, който се предоставя на свой ред на кредитополучателите е по-висока. Сочи, че банковите институции кредитират лица, които не могат да получат финансиране от банка, което на свой ред води до увеличаване на риска от невръщане на сумата.

Ответникът изтъква, че с параграф 1 от ПМС № 72/08.04.1994 г. е отменено ПМС № 1238/25.06.1951 г. за определяне максималния процент на договорните лихви. Въпреки разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, такъв подзаконов акт все още не е издаден и принципно за страните не съществува пречка да уговорят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Според ответника като се отчете, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от 3012.20 лв., която е следвало да бъде върната в срок от 36 месеца и съобразявайки се с обстоятелството, че 5 се касае за кредит, предоставен от финансова институция, която се издържа само и единствено от това, размерът на годишния лихвен процент от 41.00 % при потребителски заем със срок на ползване от 36 месеца не противоречи на добрите нрави, тъй като е обясним с разходите, които прави заемодателя, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Посочва, че към момента на подписване на процесния договор е в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която е насочена към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически послабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. Счита, че за да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. За да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.

„***“ ЕООД сочи, че в случая, ГПР е в размер на 49.12 %, което е по- малко от предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен размер. А с оглед различния начин на изчисляване на ГПР и ГЛП, то ГЛП също е в границите на нормативната разпоредба.