Решение № 89 от 14.02.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Благоевград, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101030 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

***, чрез пълномощника адв. Г. М., срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр.

****, представлявана от кмета ****.

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, установено през 1993г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № ***, индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

Ищцата твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1993г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № *** по КК на Благоевград, целият с площ от 489 кв.м., находящ се в гр. Благоевград, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че била установила фактическа власт върху имота по упътване на *** – тогавашен бригадир на АПК, където е работила от началото на осемдесетте години на 20-ти век. Заявява, че оттогава владеела имота повече от 30 години, като една част от имота била използвала като зеленчукова градина – засаждала кромид и картофи, а в друга част посадила овощни дървета - ябълки, круши, череши. Излага, че била оградила имота с циментови колове и бодлива тел. В тази връзка заявява, че решила да предприеме действия, за да се била снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се била снабдила със скица на имота и подала молба-декларация до ответната община, с която да й бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 13151 от 11.03.2024г.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижимия имот.

Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищцата не е била установила владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът не би 1 могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот.

Предявеният установителен иск е допустим.

Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищцата. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска.

За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. ****, направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 16.01.2025г. се установява, че процесният имот към 1982г.-1983г. е попадал в блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, между асфалтов и черен път, като дори е попадал върху асфалтовия път, без условен знак за вида НТП, т.е. слабо продуктивна нива /Приложение № 1 към експертизата/. Става ясно, че имотът е бил и е земеделска земя и към настоящия момент, като същият е неурбанизирана територия и съответно няма регулационен статус.

Установява се, че същият е бил част от масивите нестопанисвана земеделска земя на ТКЗС/ДЗС, като няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС, образувано през 1957 г. Вещото лице е категорично, че няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и няма възстановени земеделски земи върху процесния имот на други частни лица. Става ясно, че като самостоятелен спорният имот с идентификатор № 310.3319 се появява за първи път в плана на новообразуваните имоти, като това е показано на извадка от плана, което е Приложение № 7 към експертизата, одобрен със Заповед ОА-153 от 19.06.2006 година на Областния управител, като въпросния имот № 310.3319 на Приложение № 7 е тониран в лилави граници. Следователно за първи път имотът се появява с плана на новообразуваните имоти, като към този план е изработен и регистър на новообразуваните имоти, като в него за ползвател на процесния имот е вписана ответната община /Приложение № 8 към експертизата/. Установява се, че няма налице за процесния имот с идентификатор № ***, влезли в сила планове, посочени в чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като той не е остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ, а присъства в земите, раздавани на граждани по силата на постановления на МС от 1963 г., т.е. земи по § 4 от ЗСПЗЗ и в плановете одобрени за тези земи. Вещото лице е установило, че районът на процесния имот присъства в изработени според разпоредбите на § 4”к”, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планове за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на § 4”к”, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, за тези райони се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти /ПНИ/. Става ясно, че в плана за района на имота, присъства кадастрален план на ползвателите, изчертан според изискванията, е черни линии и черни номера на имотите, като процесният по делото имот с идентификатор № ***, не присъства заснет и 2 показан, а с цялата си площ той попада в границите на имот № 310.1875, с площ на имота от 3076 кв.м., с НТП „Дерета, оврази, ями“, записан на Община Благоевград, показан на извадка от цифровия модел на плана /Приложение № 3 към експертизата/. Според вещото лице от показаното на скицата от огледа на място, мобилните и сателитните снимки се налага извода, че в КККР, за процесния имот е налице „явна фактическа грешка“, според разпоредбите на чл.26, ал.2 ППЗСПЗЗ, и по § 1, т.9 от ДР на ЗКИР.

Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като изготвил скица от оглед на място /Приложение № 10 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че границите на процесния ПИ с идентификатор № *** (с площ от 489,37 кв.м.) са трасирани на място от правоспособно лице по ЗКИР, като от изток, в посока североизток- югозапад, по чупките на имота има - бетонов кол, до него железен прът, след това желязна тръба, дървен кол и дървен кол, а от запад, по причина, че чупките попадат в асфалта на пътя за с.Делвино, дървените колове са изнесени на 1,30 м от асфалта, на изток, в банкета на пътя. От така трасирания имот, източната част, с площ от 279 кв.м., е равна, средната част, с площ от 181 кв.м., попада в шкарпа, с височина от 3.00 м до 2.00 м, която шкарпа се явява сервитут на асфалтовия път за с.Делвино, а западната част, с площ от 29 кв.м. от имота, попада върху асфалта от платното за движение. Вещото лице е установило, че формата на процесния имот е нещо като триъгълник. Става ясно от огледа, че на място са заградени и ползвания общо 320 кв.м. (тонирани в зелено на Приложение № 10 към експертизата), от които 279 кв.м. са част от процесния имот с идентификатор с № 310.3319. Останалите 41 кв.м. са част от имот с идентификатор с № *** – частен имот на трети лица. Установява се, че в така заградения имот има и вътрешна ограда, която го разделя на две части, като югозападната част е зеленчукова градина, а североизточната част е суха ливада. Вещото лице е категорично, че в границите на заградения на място имот, няма изградени сгради и постройки и трайни насаждения, като овощни дръвчета. За добиване на визуална представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на процесния имот с идентификатор № ***, от вещото лице е приложило три мобилни снимки на Гугъл /Приложения № 11,12 и 13 към експертизата/. За вида на процесният имот експертът е представил три мобилни снимки на Гугъл /Приложения № 14,15 и 16 към експертизата/, от които може да се направи извод, че до 2024г. никой не е ползвал процесния имот, като една част от него е представлявала изоставена нива – пасище, мера; друга част е била е шкарпа /урва/ и трета част е попадала в платното за движение на асфалтови път за с. Делвино. Според вещото лице от показаното на скицата от огледа на място, мобилните и сателитните снимки се налага извода, че в КККР за процесния имот е налице „явна фактическа грешка“, според разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и по § 1, т.9 от ДР на ЗКИР.

От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация вх. № ОС-0205-186 от 05.03.2024г., във връзка със снабдяване с нотариален акт, ищцата е поискала от ответната община да й бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № *** по КК на Благоевград. На дата 11.03.2024г. от страна на ответника е съставен Акт за частна общинска собственост с № 13151, с който имотът е актуван като частна общинска собственост, за което ищцата е уведомена с Удостоверение № 223 от 19.03.2024г. Самият АЧОС е вписан в СВ-гр. Благоевград на 19.03.2024г.

С цел да докаже, че е придобила спорния имот в резултат на давностно владение ищцата е ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** Г. и ***** /познати на ищцата/, от които не може да се направи еднозначен и категоричен извод за основателност на твърдението на ищцата за придобиване на имота по давност.

Свидетелят ***** заявява, че познавал ищцата Р. Т. от 30-40 години. Знаел, че тя имала имот, който се намирал по пътя за Делвино, над водоема. Заявява, че в имота имало овощна градина. Сочи, че живеел под самия водоем и виждал как Р. ходила в овощната си градина.

3

Знае, че в този имот си садила домати и други зеленчуци, а овощните дървета били сливи, праскови. В имота ищцата засаждала домати, краставици. Но тъй като там нямало вода, реколта от краставици не излизала. Свидетелят заявява, че ищцата разчитала изцяло на дъждовете. Доколкото знаел Р. имала тази градина от АПК, тъй като в начало на 80-те години на 20-ти век Р. работила в АПК. Заявява, че ищцата обработвала тази градина около 30-40 години, като Р. ходила през ден на градината. Мястото на Р. било оградено с бетонови колци и телена мрежа. Мястото било заградено от всички страни. Откакто си спомнял, това място било заградено, откакто го ползвала Р. мястото е заградено, може би от около 20-30 години. Откакто се махнало АПК, Р. ползвала мястото, т.е. от промените след 1990 година.

Не знае някой да е оспорвал на Р. това, че ползвала имота. Не бил виждал, никой друг освен Р. да обработвал имота, като площта на имота била някъде към 500 кв.м.